След като България загуби средства по предприсъединителните програми САПАРД, ИСПА и ФАР, страната ни е заплашена и от загуба на пари от еврофондовете, ако спешно не ускори темповете на усвояване на средствата. Това става ясно от годишния доклад за усвояване на еврофондовете за 2009 г. Той е изготвен от ресорната парламентарна комисия и ще бъде обсъден днес с участието на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков, който е председател на Секретариата по усвояване на европейските средства. Като начало под заплаха са 203 млн. евро по оперативна програма "Транспорт" - 86 млн. евро за магистрали и 117 млн. евро за корабоплаването по Дунав.

По земеделската програма САПАРД "размерът на реално загубените средства се очаква да възлезе на не по-малко от 123.1 млн. евро", е посочено в доклада на парламентарната комисия. В него пише още, че "сумата от 260.5 млн. евро по програма ФАР може да се счита за неусвоена, частично отменена или скоро ще бъде отменена".

По програма ИСПА, където се реализират големи инфраструктурни проекти, рискови са 650 млн. евро. Десет са рисковите проекти в сектор околна среда на стойност 331.2 млн. евро. Това са водните проекти в София, Сливен, Смолян, Варна, Бачик, Шумен и Кюстендил, както и проектите за изграждане на депа за отпадъци в Монтана, Русе, Севлиево, Силистра и Созопол, пречиствателната станция за отпадни води в Търговище и регионалния център за управление на отпадъците в Кърджали. В областта на транспорта, като рискови са посочени жп линията Пловдив - Свиленград (305.3 млн. евро), строителството на моста над Дунав при Видин - Калафат (174.8 млн. евро) и магистрала "Люлин" (148 млн. евро).

От оперативните програми от загуба на средства са заплашени "Транспорт" и "Околна среда". И по двете програми парламентарната комисия отчита "незадоволително ниво" на усвояване на средствата.

"Най-осезаемо е забавянето при изпълнението на програмата в пътния сектор за който са отделени близо 1 млрд. евро. Съществува реална опасност през 2011 г. поради неусвяване автоматично да бъдат освободени средства от бюджета й", пише в доклада. Причините за забавянето са липсата на готови проекти, както и на пари за отчуждителни процедури и археологически разкопки. През тази година за магистрали България трябва да бъдат разплатени 86 млн. евро, в противен случай губим парите. До момента не е платено нито едно евро. Сериозно забавяне е натрупано и при подготовката на проект "Подобряване на корабоплаването в българо-румънския участък на Дунав при островите Батин - Белене", за който са предвидени 117 млн. евро. Основната причина за закъснението е изпълнение на проект по ИСПА от румънска страна. "При продължаващо забавяне и подготовка на изпълнението му от 2011 г. ще започне автоматично освобождаване на средства и по тази приоритетна ос", пише в доклада на парламентарната комисия. В него е посочено, че по отношение на този проект "управляващия орган по програмата погрешно е прилагал реактивен подход, а не про-активен". Причината е, че изчаквал румънците да приключат проекта си по ИСПА. Парламентарната комисия препоръчва на управляващия орган на програма "Траспорт" да бъде по-активен, като "положи всички необходими и възможни усилия за спасяването на проекта или навременното изготвяне на резервен вариант за разходване на 117 млн. евро, с оглед недопускане загубата на подобен значителен финансов ресурс".

Забавено е и изпълнението на оперативна програма "Околна среда". И ако в сектор "Води" има сключени договори и започнато изпълнение на проекти, то в сектор "Отпадъци", където тече наказателна процедура срещу България, все още не е започнало изграждането на нито едно от 23-те регионални депа.

По оперативните програми "Регионално развитие" и "Човешки ресурси" основния проблем са забавените плащания на бенефициентите. Управляващите органи по двете програми са се ангажирили да съкратят сроковете. От "Регионално развитие" обещават, ако плащанията преди са отнемали от 6 до 9 месеца, то сега целта е да се съкратят до 2 месеца. От "Човешки ресурси" пък посочват, че "благодарение на предприети мерки от новото правителство, сумата на извършените плащания е нараснала три пъти".

Причината за ниската усвоямост на средствата по "Конкуретноспособност" едва 4.6 млн. лв. пък е прехвърлена на бизнеса, според обясненията на управляващия орган на програмата в доклада. Мненето на парламентарната комисия по еврофондовете обаче е: "три години след старта на програмния период, бизнесът в страната не е почувствал все още никакъв благоприятен ефект от реализирането на тази програма, което е силно смущаващо". За януари по тази програма няма никакви плащания, показват данните на финансовото министерство.

По всички програми има регистрирани нередности. Основно те са свързани с обществените поръчки. Другите допускани нарушения са риск от двойно финансиране на проекти и конфликт на интереси.

Оновният проблем по опертивните програми остава изключително ниско ниво на усвояване на средствата, е посочено в доклада. По 7-те оперативни програми усвояването на средствата към края на годината е близо 208 млн. евро. За сравнение през тази година страната ни си е поставила амбициозната цел да усвои около 1.5 млрд. евро от всички еврофондове.

Другите проблеми посочени в доклада са значителното разминаване между договорени и реално платени средства, недостатъчното ниво на сертифицираните разходи, повторно отхвърляне на оценките за съответствие. Завишените стойности на проектите, неефективна обосновка на нуждите и липса на икономическа ефективност на избраните технически решения също създават проблем за успешното усвояване на средствата, е посочено в доклада. Други причини са ниска степен на проектна готовност по ключови инфраструктурни проекти, чести случаи на обжалване на обявените процедури, както и липсата на административен капацитет.

"След обстойния преглед на изпълнението по всички програми, включени в настоящия доклад, следва да се отбележи тенденцията и склонноста на управляващите органи да обобщават и представят информация и статистика по съответните програми, аргументираща само "доброто изпълнение", като се премълчава и заобикаля информацията относно реалните проблеми (много често свързана и с недобри кадрови решения). Чрез "успехите" на статистиката се прикриват проблемите на изпълнението и това сериозно спъва процеса на управление и изпълнение на проекти, финансирани със средства от ЕС", пише в доклада си парламентарната комисия по европейски въпроси.

Близо 37 млн. евро са изплатени по пет от общо седемте оперативни програми, показват данните на финансовото министерство. Това е най-голямото месечно плащане от началото на 2007 г. Най-много средства на бенефициентите - над 14.5 млн. евро са платени по оперативна програма "Регионално развитие", 12 млн. евро са платени по "Транспорт" и 9 млн. евро - по "Човешки ресурси". Никакви плащания не са извършени по "Конкурентноспособност" и "Техническа помощ", а по останалите две "Околна среда" и "Административен капацитет" са незначителни.