Ген. Ваньо Танов, директор на агенция „Митници” пред БТВ, „Тази сутрин”

Водещ: Сега отивам към едно видео, в което ще ви разкажем какво е разказал пред следствените органи преди доста години един бизнесмен, който се оплакал от рекет и изземване на бизнеса от страна на Алексей Петров. И след това в студиото влиза един друг много интересен гост. Гледайте.
Репортер: „Чрез моята фирма продадох 4000 тона захар на стойност 2 милиона щатски долара на друга фирма. Бизнесменът от другата фирма пое устни гаранции да заплати стоката, но това не се случи. След няколко месеца започнах усилено да търся парите си, но при поредната среща получих заплаха да не търся повече парите си, защото ще имам проблеми с НСБОП. Бизнесменът, който купи захарта, заяви, че е в близки отношения с конкретен началник в НСБОП. За да се потвърди заплахата, скоро бях повикан в регионалното звено на БОП. Там получих заплахи, че ще имам много проверки от Икономическа полиция и че ще имам много проблеми. Малко по-късно полицаят от БОП, който ме привика, ме предупреди, че има информация, че срещу мен се готви показна акция от барети. Уплашен от предстоящите действия на МВР, потърсих помощ от мой тогавашен приятел в полицията. Той ме посъветва да потърся съдействието на Алексей Петров, когото дотогава не познавах, но бях чувал като име. През февруари 97-ма в София проведох първата си среща с Алексей Петров в офиса му при басейна „Спартак”. Алексей Петров предложи да събере дължимите ми от софийската фирма 2 милиона щатски долара, но за целта поиска да подпиша разписки, че парите, с които съм закупил захарта, са на застрахователна компания „Левски Спартак”, в която той имал влияние. Нямах избор и се съгласих. През юли 97-ма разбрах от Алексей Петров, че той е принудил бизнесмена, който ме измами, да подпише 10 броя запис на заповеди, всеки от тях по 150 000 щатски долара в полза на застрахователна компания „Левски Спартак”. Освен това бизнесменът е дал 150 000 долара в наличност на Алексей Петров и на мое име е прехвърлил автомобил „Мерцедес”600 (...), брониран, изключително луксозен и уникален. По фактурна стойност за 700 000 германски марки. Този автомобил така и не видях. От получените пари за захарта Петров ми даде едва 30 00 щатски долара. Което беше грабеж от негова страна. Фактически Петров незаконно ме задължи с подписаните от мен разписки за 2 милиона и 400 хиляди щатски долара. А от друга страна получи скъп „Мерцедес”, 150 000 щатски долара и записи на заповед за 1 милион и 500 хиляди щатски долара. В полза на застрахователна компания „Левски Спартак”.
Водещ: Генерал Ваньо Танов, директор на агенция „Митници” ни е на гости. Добро утро.
Ваньо Танов: Добро утро.
Водещ: Изслушахте ли го това нещо? Запознат ли сте с този сюжет?
Ваньо Танов: Този сюжет е в малко по-ранно време, преди моето влизане в НСБОП. Но като...
Водещ: Но заварихте ли го като сюжет, след като влязохте в НСБОП? Имаше ли сигнали, изобщо работеше ли НСБОП по сигнали за това, че има упражняван рекет от страна на определени лица, изземване на бизнес, изобщо нерегламентирана и, разбира се, престъпна дейност?
Ваньо Танов: Да, в НСБОП има цяло направление, което се занимава с тази дейност.
Водещ: От страна на Алексей Петров.
Ваньо Танов: По мое време е работено по фирма на Алексей Петров, която се занимава точно с тази дейност – рекетиране. Това е фирмата „Ин’82”. И по тази фирма службата е работила по мое време и е натрупала достатъчно информация.
Водещ: Защо обаче това натрупване на информация не прерасна в дело, например? Щом има натрупана информация за престъпна дейност.
Ваньо Танов: По тази разработка, аз вече съм го казал веднъж в Комисията по вътрешна сигурност, в определен момент ми беше поискана справка за състоянието на тази разработка, изтече информация и по този начин нещата бяха върнати в така начален стадий.
Водещ: А от кого ви беше поискана тази справка, та оттам да е изтекла информацията?
Ваньо Танов: От ръководството на министерството тогава.
Водещ: С министър?
Ваньо Танов: Но това са неща, които аз съм ги казал в комисията. Тъй или иначе излезе тогава стенограмата по някакъв начин.
Водещ: Коя година се развива действието?
Ваньо Танов: Годината е 2007-2008 година. Не, по-точно 2006-2007 година.
Водещ: Това по време на управлението на Симеон Сакскобурггготски... На тройната коалиция.
Ваньо Танов: Да...
Водещ: С министър 2006-та?
Ваньо Танов: ... по тези въпроси съм разпитван и във Военна прокуратура. Даже преди влизането в Комисията по вътрешна сигурност съм дал показания за такива 11 случая, доколкото си спомням, при които е изтичала информация.
Водещ: Министър кой беше тогава? Румен Петков ли?
Ваньо Танов: Да.
Водещ: Това означава ли, че информацията е изтекла от толкова високо ниво?
Ваньо Танов: Според мен да. Това е въпрос на..., по този доклад какви проверки и какво е извършено по-късно.
Водещ: Т.е. изискан ви е докладът от ръководството на МВР, в случая министъра, и след това изтича информация? И след това вие се връщате в изходна позиция заради изтичането на информация?
Ваньо Танов: Да. Всички обекти, които са били, в един момент вече са предупредени. И е ясно, че вече е много по-трудно работата по тях. Най-малкото е необходимо време отново да бъдат активизирани някакви мероприятия.
Водещ: Тогава какво можем да кажем, в какви отношения министърът тогавашният Петков е бил с Петров? Имате ли информация?
Ваньо Танов: Не мога да кажа какви са му неговите отношения. Но резултатът е налице и това е документирано съответно със специални разузнавателни средства. В смисъл такъв, че в момента, след като е предоставена тази справка, час след това замлъкват всички телефони. Има обаждане, че тези хора са на разработка, без да се притесняват. Това го има като...
Водещ: Това го има записано?
Ваньо Танов: Да.
Водещ: Има го като СРС, включително обаждането...
Ваньо Танов: Да, намира се...
Водещ: ... обаждането „Мълчете, защото ви слушат”.
Ваньо Танов: Да, намират се в разработката, която е водена. Тази разработка не знам след моето излизане от БОП къде се намира. Но в най-лошия случай, дори да е прекратена, тя би трябвало да се намира в „Архив” и всички тези материали да се проверят.
Водещ: А кой е човекът, чийто глас се чува там в разработката „Мълчете, защото ви слушат”?
Ваньо Танов: Това са обектите, на които им се обаждат, за да...
Водещ: Да, да, ясно. Въпросът е, че от колко високо ниво са се обадили. Или някой...
Ваньо Танов: Ами аз, ако ви се обадя на вас и вие предупредите хората и им кажете „Звънни на този, на този, на този и му кажи, че са обект на разработка”...
Водещ: Час, след като тази разработка отива в ръководството на МВР, телефоните замлъкват.
Ваньо Танов: Час, след като справката отива в МВР, телефоните замлъкват.
Водещ: Да. Сега очаквате ли някакво развитие по тази тема? За да приключим тази тема и да влезем в ресора, който оглавявате в момента.
Ваньо Танов: Аз мисля, че сега наистина е дошло времето и има волята. И съм убеден, че нещата ще стигнат до край.
Водещ: Има ли начин да се докаже, че е имало политически чадър, както казвате в друго ваше интервю, над Алексей Петров? Има ли начин да се стигне до тези, които са казали „Тихо, защото ви слушат”? Тези, които са поръчали обаждането?
Ваньо Танов: Що се касае до събиране на доказателства, уличаване на лица за тези събития, за които говорихме, според мен е доста трудни от правна гледна точка да бъде вменена вина. Но може ясно да бъде показано какво е било политическото ръководство и тези хора да носят най-малкото морална отговорност пред обществото.
Водещ: Имате предвид поне да бъде изговорено, ако не може да се стигне до правна...
Ваньо Танов: Да, след приключването на съдебния процес, би трябвало всички тези факти да станат известни на българското общество. Те биха били и някаква превенция в бъдещето, че в края на краищата истината рано или късно тя излиза наяве.
Водещ: Какво знаете за този договор? Казахте, че след ареста на Алексей Петров сте разбрали, че има договор между агенция „Митници” и една от фирмите, които той управлява, застрахователна компания...
Ваньо Танов: „Лев Инс”.
Водещ: „Лев Инс”. Какво знаете за този договор? Кога е подписан?
Ваньо Танов: В момента, в който ми беше поставен въпросът, още същия момент извърших проверка. Подписан е в септември месец 2008 година от тогавашното ръководство на агенция „Митници”. Разбира се, има извършена тръжна процедура. Това, което знам, е, че са участвали пет фирми. От тези пет фирми две са отпаднали поради неизпълнени конкурсни условия и липса на документи. И от останалите три фирми е спечелила „Лев Инс”. Стойността на договора е близо 500 000 лева и той е в срок от три години. Така че той ще продължи да действа до 2011 година.
Водещ: Само за малко да се върнем на предишната тема. Тази разработка „Бизнесмени”. Какво знаете за нея?
Ваньо Танов: За тази разработка аз лично нищо не знам.
Водещ: Но потвърждавате, че в НСБОП е имало данни, че има бизнесмени, които са рекетирани от фирма на или близка до Алексей Петров към онзи момент?
Ваньо Танов: По мое време е имало тази разработка, за която казах и която вече стана обществено достояние. Но в края на краищата, това е била работата на НСБОП – да работи по тези казуси. Друг е въпросът колко е било успешно в определени моменти и колко е било неуспешно. И на кого е вината, за да не бъде успешно.
Водещ: Вие в единия казус казахте в кого, според вас, е вината. Да премине,м защото времето тече, да преминем към ресора, който управлявате в момента. Тежък ресор поехте. Финансовият министър обеща, че едни 800 милиона в повече ще влязат в хазната, след като се спре контрабандата. Спряхте ли я?
Ваньо Танов: Аз мисля, че усилията, които полагаме в последните четири месеца, са видими. Да спреш, да кажеш, че си спрял 100% контрабандата, това е абсурдно. Но че има видимо подобрение в това отношение, е безспорен факт. Само за тази седмица, оставяме снощния случай за голямото количество контрабандни цигари, които са внесени, дни преди това беше задържан цял ТИР с уиски, който беше подготвен да бъде изнесен извън страната. Цял ТИР с цигари. В Луковит е ликвидирана база за производство на алкохол, над 6000 литра. Това е само в рамките на три-четири дни. И аз мисля, че това е показателно, че ние все по-добре се справяме и ще се справяме в тази неравна битка, ако мога така да се изразя.
Водещ: А другата неравна битка – изчистване на системата от корумпирани служители? Кога хората ще забравят, че „митничар” е символ на „корупция”?
Ваньо Танов: Аз видях анонса и митницата не е нещо изолирано. Тя не се намира на някакъв остров. Тя е, каквото е състоянието на митницата като държавна структура, такова е състоянието на много други държавни институции. Защото...
Водещ: Да, просто там е малко по-благодатно от някои други.
Ваньо Танов: ... в такава среда живеем всички. Такъв манталитет е наслояван в годините. Такава е била и политическата воля да се случват такива неща. Така че това, което го има в митниците, в малко или повече го има и в други институции. Поражението е голямо върху институциите. Защото аз ще ви кажа, че това, което констатираме в последните месеци примерно началниците на митниците не смеят да извършват проверки. Те до този момент винаги са чакали някой да им даде карт бланш, за да извършат проверка. Те констатират нередности, виждат ги и се обаждат и питат „Да влизаме ли на ревизия или да не влизаме?”. Това, колкото и да ви звучи парадоксално, това е натрупано в годините. Защото на тях им е казано „Вие работите на ниско ниво, нагоре не бутате или, ако бутнете някъде, трябва да ни попитате дали да правите някаква проверка”.
Водещ: Дали няма да бутнете някой неправилен.
Ваньо Танов: Това е много трудно да ги убедиш тези хора, че няма да се случи това, което се е случвало досега. Защото те знаят, че ако извършат проверка там, където не им е даден карт бланш, рано или късно ще има последствия за тях и за тези, коти оса по-надолу. Другото нещо, което е наслоявано в митниците. От митничарите много лесно се взимат пари. Който и да отиде при тях и да им каже „Еди-кой си ме праща ти да създадеш по веригата да създадеш такава организация. Започваш да събираш”. И той започва да събира, без да пита. Това е наслоено в годините и с това много трудно можем да се справим.
Водещ: Вижте, как с глас се засмя Иван Костов, лидерът на ДСБ и експремиер, който ви слуша внимателно.
Ваньо Танов: Да, това е истината. И в момента продължават да се правят такива опити и да се събират пари. Аз не мога да го отрека.
Водещ: Какво, митничарите като кучето на Павлов? Светва лампата, действаш по команда.
Ваньо Танов: Митничарите се оказва, че са хора, които в годините са се борили за съществуване. Защото те е трябвало някак да се нагаждат. Второ, ниските заплати, които са били в митниците. На тях горе-долу директно им е казвано „Ето това са ви заплатите, останалото си го откраднете”. Защото не може да работиш примерно за 290 лева и да си в такава среда и да очакваш, че ти няма да бъдеш подложен на корупционен натиск и че ще издържиш на този корупционен натиск, ако си подложен.
Водещ: Това означава, че и към днешна дата те са подложени на същия корупционен натиск, защото...
Ваньо Танов: Да, така е.
Водещ: ... сега не са им 290, но са към колко, към 600 лева.
Ваньо Танов: За да се оправят нещата, мерките трябва да бъдат комплексни. Ние извършихме структурна реформа. Дългата част от пътя го извървяхме. Тези структури обаче в момента, които са създадени, те трябва да бъдат изпълнени със съдържание. Трябва хората да бъдат обучени. Има бягство от отдели, които са свързани с методична работа, които са свързани с ревизии и т.н.
Водещ: Всички искат да са на терен.
Ваньо Танов: Да, искат да са на терен. При тези структурни промени тези, които бяха освободени поради намаляване на щата по митническите пунктове, бяха прехвърлени в такива отдели, те един по един вече започват да подават молби за напускане. Защото са свикнали да работят при друга обстановка и явно, работейки на трасе, са могли да докарват и други средства, които...
Водещ: Вървят ли проверки за несъответствие между имущество и състояние на митничари и това, което получават като заплати?
Ваньо Танов: Непрекъснато вървят такива проверки. Но, пак казвам, много трудно е доказуемо. Защото не цялото имущество, което има митничарят, е на негово име. То е или на близки, или на познати. Много трудно може да бъде доказано сега във времето. Пък и ние като администрация, това не е в нашите правомощия. Ние можем да изпратим материалите, примерно, в данъчното да бъде проверено съответното лице съответства ли това, което го има като имущество, на доходите, които е декларирал. Оттук нататък, ако има несъответствие, материалите трябва да бъдат изпратени в прокуратурата и да има някакво разследване, ако има достатъчно данни.
Водещ: Преди, колко месеца, може би четири или пет, всъщност в края на август, казвате, че четири групировки са си разпределили територията на митниците. Не си пречат взаимно, но участват в схемите. И те са покровителствани от, предполагам, политици. Кои са тези четири групировки? Съществуват ли още?
Ваньо Танов: Аз не съм съд и не искам да споменавам. Защото, казвайки една групировка, след това трябва да докажа, че тази групировка е вършила тази дейност. Нямам такива възможности.
Водещ: Добре, хайде поне дейността на тези групировки, задвижена ли е в посока на органите, които могат да я разкрият?
Ваньо Танов: Това, което е констатирано, поне аз твърдя за тези четири месеца като факти и е достатъчно за образуване на предварителни производства, е изпратено в прокуратурата. Но срещу тези лица е много трудно, защото те не са преките извършители. Схемите са създадени от хора с много добри познания, примерно, по митническата материя. Но те също стоят встрани, а е изпълнявано от хора, които са на много ниско ниво. В повечето случаи те, инстинктът им за самосъхранение ги е карал да вършат, съзнавайки, че определени неща не са редни, че са противозаконни или че да пропуснат определени факти, да не ги забелязват... Това всичко на ниско ниво е правено с цел да останат на работа. И не те са виновни. Не са виновни „бушоните”. Виновни са организаторите. А за да има организатори, те е трябвало да бъдат покровителствани.
Водещ: Последен въпрос. Успяхте ли да разберете от кои университети вашите хора толкова сериозно са се образовали? Имат по две дипломи за висше образование, пък доказателствата сочат, че те дори не са стъпвали във въпросния университет. Няма лошо, трябва да има учени...
Ваньо Танов: Аз знам за четири университета. Разбира се, по-голямото количество е издадено от един университет.
Водещ: Кой?
Ваньо Танов: Не искам да споменавам имена на университети. Мисля, че това, което трябва да бъде свършено, то трябва да бъде свършено. И то не касае само митниците, искам да стане ясно.
Водещ: Така е. Но, кажете, кой е университетът?
Ваньо Танов: Това, което си говорихме преди малко – и университетите са част от българската действителност. Защото, ако нещата стояха добре там, примерно митничарите нямаше да могат да си купуват дипломи или... Така че цялата система има нещо, което не е добре и това нещо трябва да бъде оправено.
Водещ: Да, генерал Танов. Защото ние всички се питаме къде Красьо Черния се срещна с академичния свят на едно висше учебно заведение в България, с доценти, с професори. Къде животът може да ги срещне тези хора? В една цивилизована държава няма къде да ди срещне. В България обаче те се срещат. И пият и се веселят на една маса.
Ваньо Танов: Те се срещат, защото Красьо е примерно посредникът. Аз искам диплома, Красьо е посредникът между мен и това висше учебно заведение. И той е преносвачът на парите към, за да се случи това нещо.
Водещ: Желая ви успех. Стискам ви палци на работата, която ви предстои.
http://www.focus-news.net