Проф. Георги Марков: Без 3 март нямаше да има нова българска държава

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-19 @ 09:25 EEST

Проф. Георги Марков: Без 3 март нямаше да има нова българска държава

2010-03-03 @ 15:58 EET

За историческото значение на датата 3 март като национален празник на България, за осъзнаването на празника от българите, за патриотизма и обединението на нацията Агенция „Фокус” разговаря с проф. Георги Марков - директор на Института по история към Българската академия на науките (БАН).

Фокус:Проф. Марков, често текат дискусии - дали това трябва да бъде датата за честване на националния празник, тъй като Освобождението не е единствено историческо дело на нацията. Как мислите Вие?
проф. Георги Марков: Този спор върви от двайсет години, откакто възвърнахме 3 март като национален празник. Според мен спорът е безсмислен, защото Руско-турската война, която е деветата поред руско-турска война, за българите е освободителна, защото те я предизвикаха чрез Априлското въстание, те я наложиха на Царя Освободител, който първоначално е нямал никакво намерение да воюва и освен това българските жертви в хода на самата Освободителна война са приблизително колкото жертвите на руската армия. Само да припомня, че един четиринайсет хиляден град като Стара Загора е бил изклан наполовина и опожарен. Има много други градове, в които мирното население дава жертви, освен опълченците. Така че това си е едно българско дело, което разбира се с помощта на руското оръжие се увенчава на 3 март с успех.
След като възстановихме 6 септември като ден на Съединението и 22 септември като ден на Независимостта, имаше предложение един от тези два празника да стане национален, но аз тогава казах, че всъщност без 3 март – без Освобождението, ние нямаше да имаме нито какво да съединяваме, нито какво да провъзгласяваме за независимо. Аз държа на 3 март като национален празник. Предложиха и от ДПС да отменим 3 март, това беше преди четири години, бяхме с проф. Людмил Георгиев, който предложи да отменим 3 март, тъй като дразнел част от българския народ и предложиха 24 май. А 24 май е един светъл празник на духовността, на просветата, на културата. Нека да има и 3 март и 24 март, да има и Съединение, да има и Независимост.
Този празник е определящ. Например скоро сърбите честваха своя празник – Ден на въстанието от 1806 г. срещу Османската империя. Гърците също сега през март месец ще имат национален празник – Ден на въстанието от 1821 срещу Османската империя. Общо взето това са такива празници, свързани с въстания и с възстановяване на държавността на Балканите и винаги са свързани в поредната Руско-турска война – това е историческа закономерност. Не бива да изпитваме комплекс на освободени. Напротив ние трябва да имаме самочувствието, че сами си правим историята.
Фокус:Според Вас какво е датата 3 март за българите днес и забравяме ли смисъла й?
проф. Георги Марков: Ние от 20 години сме възстановили този празник, но аз все се надявам, че на 3 март хората ще развеят националните знамена по балконите. Българското знаме трябва да се развее по къщи и по балкони, затова се казва национален празник, за да се развяват национални знамена, а не партийни знамена.
Без 3 март нямаше да има нова българска държава и ние нямаше да бъдем граждани на една свободна държава, както днес. Нямаше да има нито Княжество България, нито Царство България, нито Народна република България, нито днешната Република България. Виждате различните форми на държавно управление и всичко това в резултат на 3 март. Вярно е, че за злощастие Санстефанска България поради сблъсък на интересите на Великите сили в Югоизточна Европа просъществува само броени месеци и тя остана като един Санстефански национален идеал. Вярно е, че войните, които ние водихме за национално обединение, за възстановяване на Санстефанска България завършиха с национални катастрофи, но това не означава, че трябва да отричаме Санстефанския национален идеал в една епоха, която е непосредствено след Възраждането.
Фокус:Успява ли 3 март да пробуди патриотични чувства у българите?
проф. Георги Марков: Затова този празник е национален. Има и други празници - официални. Но националният празник е един и обикновено е свързан с историческо събитие, което е съдбовно за нацията, каквото за нас е подписването на Санстефански договор. Би трябвало това да ни внушава национална гордост, защото свободата според Санстефанския договор дойде след като се жертваха поколения българи. Поколения българи се бореха за свободата и ние трябва да я заслужим тази свобода. Неслучайно ние живеем с вас тук и сега. Аз чувам младежите да казват: „Ние искаме да живеем тук и сега”. Да, но за да живеем с вас тук и сега са се жертвали други млади хора от други поколения. Аз още като ученик си задавах въпроса защо предимно млади хора са загивали за освобождението. Един Ботев загива на 28 години. Хаджи Димитър и Стефан Караджа, навремето, когато бях ученик, в учебника по история ми се виждаха, че са възрастни хора, а те и двамата загиват на 28 години. И сега понеже съм на два пъти по 28 та и отгоре, виждам как тези млади хора са жертвали своя едничък живот. Животът има една цена и те са жертвали този живот, за да дойде свободата със Санстефанския договор. Това не е само руско, но и българско дело.
Фокус:Може ли този празник да ни обединява като нация?
проф. Георги Марков: Трябва да ни обединява. Ние затова отменихме 9 септември, защото тази дата беше от Гражданската война. Този празник разделяше българската нация на победители и победени. Докато 3 март трябва да обединява българите, защото този празник е донесъл свобода за всички българи независимо кой от какво съсловие е, с какво образование е, каква професия. Възстановява се българската държава и България се възстановява на европейската политическа карта с всичките последици от това. Така че трябва да ни обединява. Не може днес в обединена Европа, в Европейския съюз ние да бъдем европейци изобщо. Ние сме си българи със своята история, такава история, каквато ние си заслужаваме.
Двайсет години изтекоха откакто 3 март е национален празник. Тук-там се осъзна като такъв. Аз се надявам, че това осъзнава ще продължи и няма да бъде само почивен ден, а истински национален празник.
Фокус:Какво друго може да ни обединява като нация освен празниците?
проф. Георги Марков: Освен нашето минало, трябва да ни обединява настоящето и бъдещето. За съжаление настоящето е трудно. Ние сме доста разделени, вече икономически сме разслоени на богато, на бедни, средната класа е просто на ръба – дали я има, дали я няма. Политически все още сме противопоставени. Поне на националния празник трябва да разберем, че България е за всички българи. Вярно е, че днес в българската държава едни живеят по-лошо, други по-добре, едни охолстват, други мизерстват. Вярно е, аз знам, че битието определя съзнанието за съжаление, както го е нарекъл и Маркс, но трябва да ни обедини поне една едничка дума - България. И да се борим България да оцелее в глобализацията, която застрашава нациите. Докато има национален празник като3 март, аз се надявам, че ще има българска нация и национална държава. Освен европейските празници като Ден на Европа на 9 май, трябва да има и национален празник.
Весела БАРЪМОВА

Сходни връзки
Още от Интервюта

Проф. Георги Марков: Без 3 март нямаше да има нова българска държава | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats