Азиатската държава има амбиции не само за финансови постъпления, но и за политическо влияние, пише "Дойче веле"

Докато Брюксел внимателно проверява напредъка на страните кандидатки за членство в ЕС, Пекин започна инвеститорска офанзива на Балканите.

Икономически или политически е "езикът на китайските пари" в региона?

Миналата година китайският президент Ху Цзинтао и сръбският му колега Борис Тадич циментираха двустранните отношения между страните си и традиционното приятелство със стратегическо партньорство.

Освен уверенията им във взаимно уважение и уважение към суверенитета и териториалната цялост, те пледираха и за по-широки, по-здрави и по-дълбоки връзки, потвърдиха и общата цел - задълбочаване на икономическото сътрудничество и търговията.

Преди няколко месеца износно-вносната банка на Китай "Чайна Ексимп Бенк" отпусна на Белград 1 млрд. евро кредит за модернизиране на две електроцентрали и за построяването на крайно необходим дунавски мост.

Китай влиза в Европа през задния вход?

Проектът за моста, работата над който се очаква да започне тази пролет, е важен, както за да се улесни затруднения трафик в Белград, така и за да се докаже колко добре Китай може да си сътрудничи с югоизточноевропейските си партньори.

Но Сърбия не е единствената страна на Балканите, прегърнала идеята за свободен приток на китайски юани.

Душан Рейлич от отдела за международни връзки към Германския институт по въпросите на международната сигурност казва, че китайските инвестиции набират инерция в целия регион.

Китайците са вече в Словения, внасят автобуси в Македония, преговарят с Хърватия за транспортни пътища, пристанища, летища, жп връзки, разговарят и с гърците за възможности да бъдат наети части от пристанището в Атина.

Анализаторите окачествяват активността на Китай на Балканите като опит да влязат в Европа през задния вход.

Кери Браун от програмата за Азия в лондонската "Четхам Хаус" обаче оспорва необходимостта от обиколни движения, след като "парадният вход е широко отворен". Той използва като пример телекомуникационни и автомобилни високотехнологични индустрии, с които китайските инвеститори вече са в Европа.

Душан Рейлич е съгласен с Кери Браун, но твърди, че прекият път към повече присъствие в ЕС би струвал на Китай повече, отколкото на територии, които ще се присъединят към Общността през следващите 10 до 15 години.

Добра сделка за балканските страни

По-евтино е за Китай, но какво означава това за засегнатите страни като Сърбия?

Сделката е добра, казва Рейлич, "защото с малкото преки чуждестранни инвестиции, влизащи в региона, ограничените правителствени бюджети и растящата безработица, балканските страни се нуждаят и приветстват парите от Китай, които пристигат с щедри гратисни периоди, ниски лихви и малко рискове.

Парите обаче не са единственият важен фактор.

Според Рейлич активността, демонстрирана от Пекин на Балканите, е също така свързана с желанието на Китай да заеме и политически позиции, а не само да има финансова възвръщаемост.

Това увеличено присъствие е същевременно сигнал по адрес на САЩ и Запада, че Китай вече не е периферна световна сила, а се ангажира по всички политически въпроси и развития по цял свят и се стреми да налага собствените си позиции.

http://www.vesti.bg