НЦИОМ: Обществено-политически нагласи през м. март

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-20 @ 04:27 EEST

НЦИОМ: Обществено-политически нагласи през м. март

2010-03-18 @ 01:25 EET

Национално-представително проучване на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ). Проучването е проведено в периода 5 - 12 март, интервюирани са 1214 българи от цялата страна. Агенция “Фокус” публикува пълния текст на проучването.

1. Паспорт на изследването
Настоящото изследване е национално представително. Между 5 и 12 март по домовете им са интервюирани 1214 пълнолетни българи в 125 гнезда в 86 населени места в цялата страна. Максималната грешка при подобни проучвания възлиза на ±3% при 50%-ов относителен дял.

2. Събитиен контекст на изследването
Периодът на провеждане на проучването на НЦИОМ се оказа един от най-динамичните в политически план от началото на управлението на ГЕРБ. Няколко по-важни събития оказаха особено силно влияние върху обществените настроения:
- Конфликтът между президента Георги Първанов, от една страна, и вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков и ГЕРБ, от друга. По време на набирането на данните за проучването този конфликт претърпя динамично развитие. Той все още не е приключил, което означава, че пълния му ефект предстои да се измери в бъдеще със социологически инструменти. Към момента на провеждане на изследването отчитаме само отзвука от публикуването на стенограмата от срещата между президента и финансовия министър.
- Продължаващите акции на МВР срещу организираната престъпност и знакови лица от подземния свят.
- Дискусията за здравните осигуровки и за задълженията на държавата и частния сектор в това отношение.
- Протестите на личните лекари в страната.
- Гражданските протести срещу обсъжданите в парламента промени в законодателството за генетично модифицираните организми (ГМО) у нас.
- Проведеният митинг-шествие на партия РЗС.
- Очакваните поскъпвания на горива и енергоносители за битови нужди.

3. Общественото мнение за работата на основните държавни институции и техните ръководители
Полицията е най-одобряваната държавна институция в началото на март. Работата на МВР е одобрявана от половината пълнолетни българи. Усилията на МВР и намеренията на кабинета за непрекъсната борба с организираната престъпност срещат положителен отзвук не само на персонално, но и на институционално ниво.
Армията и полицията са институциите, които получават най-ниско неодобрение от страна на населението.
Съдът продължава да бъде институцията, която събира най-високо неодобрение и най-ниско одобрение (неодобрението към работата на съда е приблизително три пъти по-високо от одобрението за тази институция 57%:21%).
В сравнение с декември 2009г., регистрираме спад от 3% в одобрението за работата на Народното събрание. Днес дейността на парламента е одобрявана от близо една трета от пълнолетните българи. По-високо от средното е одобрението за парламента сред столичани: 40% от жителите на София одобряват дейността на парламента, а 39% не я одобряват. Работата на Народното събрание подкрепят и близо половината от симпатизантите на партия ГЕРБ.
Политическият дебат в парламента активизира критичните настроения главно сред симпатизантите на опозицията. Фактът, че елитни обществени прослойки запазват доверие в работата на парламента обаче е един по-скоро позитивен сигнал.
Средната оценка за работата на парламента от началото на мандата на 41-вото Народно събрание (измерена по шестобалната система) е 3.40. Сред симпатизантите на ГЕРБ оценката за работата на парламента е 3.80, а сред привържениците на БСП е 2.90.
Оценките за работата на ръководителите на парламентарни групи са доста по-ниски от тези за работата на институцията като цяло.
Най-одобрявани лидери на парламентарни групи са Искра Фидосова (23%) и Волен Сидеров (20%). Сред ръководителите на парламентарни групи засега няма ярко изразени лидери, нито пък някаква симптоматична динамика на масовите оценки.
Средната оценка за работата на кабинета от началото на мандата на ГЕРБ до момента е добър 3.90 (измерена по шестобалната система). Сред симпатизантите на управляващите тази оценка е значително по-висока (4.60), а сред избирателите на БСП – значително по-ниска (3.10).
За последните три месеца подкрепата за работата на правителството бележи спад от 6%. Към момента одобрението и неодобрението за дейността на кабинета са практически равни дялове (44%:43%). По-високо от средното одобрение за кабинета регистрираме сред заетите в частния бизнес и сред жителите на малките градове. Специално внимание заслужава фактът, че сред столичани кабинетът има изразен позитивен рейтинг (одобрението е 47%, а неодобрението – 34%).
Над 70% от симпатизантите на ГЕРБ са доволни от работата на своя кабинет.
Спадът в доверието към кабинета в национален план се обуславя от растящото обществено неодобрение към секторните политики в здравеопазването, социалната сфера и финансите.
За последните три месеца с 30% нараства неодобрението към министър Божидар Нанев, с 15% към социалния министър Тотю Младенов и с 13% към Симеон Дянков.
Най-одобряваният министър от кабинета (от 66%) е Цветан Цветанов. Той събира и рекордно ниско неодобрение от 17%, особено в сравнение с останалите изявени политици. Цветанов е одобряван от близо половината от симпатизантите на БСП – това е по-скоро признание за личните му усилия в борбата с престъпността, а политическите аргументи отстъпват на по-заден план в тази оценка.
В ранглистата на най-одобряваните министри следват Николай Младенов (в новото му политическо амплоа на министър на външните работи) с 39% одобрение и Вежди Рашидов с 38% одобрение. За последните три месеца особено изразително се покачва одобрението към Николай Младенов (с 16%). Регистрираме 4%-ов ръст в одобрението за Трайчо Трайков, а по 3% одобрение добавят министрите Мирослав Найденов и Сергей Игнатов.
Най-одобряваните български политици в началото на март са Бойко Борисов и Цветан Цветанов. Освен че могат да разчитат на подкрепата на близо две трети от българите, те получават добри оценки и от привърженици на политическите си опоненти. В топ 10 на българските политици попадат още Георги Първанов (одобряван от 48% от българите), Николай Младенов (39%), Вежди Рашидов (38%), Божидар Димитров (35%), Цецка Цачева (34%), Мирослав Найденов (34%), Симеон Дянков (32%), Росен Плевнелиев (28%).
Колкото и критични да са част от българите към мерките във финансовата сфера, рейтингът на одобрение на министър Дянков не се изчерпва с оценките за работата му като финансист номер едно на държавата. Отношението към него попада и в контекста на конфликта с Георги Първанов. Особено силна е подкрепата за финансовия министър сред привържениците на партия ГЕРБ – 58%.
Новият български еврокомисар Кристалина Георгиева получава одобрението на 66% от българите. На високо обществено доверие се радва и доскорошният български еврокомисар Меглена Кунева, която е одобрявана от 53%. По-важното е обаче, че двете дами са популярни сред всички обществени прослойки, както и сред хора с различни политически убеждения.

4. Кризата и очакванията за бъдещето
61% от българите посочват, че през последната година жизненият им стандарт се е влошил. Едва 5% са онези, които твърдят, че живеят по-добре – това са главно столичани и висшисти.
Най-изразително влошаване на стандарта на живот през последната година регистрираме сред хората на възраст 50 – 59 години (70% от тях, твърдят, че живеят по-зле), сред нискообразованите, сред жителите на селата, сред безработните и сред бедните. Въпреки че най-изразително се влошава положението на представителите на маргиналните групи, негативните промени засягат почти всички обществени прослойки – това показва високият дял на определящите, че живеят по-зле.
В сравнение с данните на НЦИОМ отпреди година (март, 2009 г.), днес регистрираме, че за голяма част от респондентите страховете от кризата вече са реалност. Така например, най-големите опасения преди година се отнасяха до евентуална невъзможност за посрещане на битовите разходи – за парно, за ток и др., споделяни от 57% от интервюираните. Днес 56% от респондентите вече споделят, че имат реални затруднения при плащането на режийните разходи за дома си.
51% от българите преди година се опасяваха, че няма да могат да си купуват обичайните вещи за лична употреба. Днес 55% твърдят, че реално се ограничават от стоки от първа необходимост.
Страхове от временна безработица преди година споделяха 38%, а 36% се опасяваха, че може да останат трайно безработни. Днес, година по-късно, 13% от респондентите твърдят, че временно са без работа (най-често това са хора на възраст между 30 и 39 години), а 16% определят себе си като трайно безработни и не виждат перспектива за скорошно решаване на проблема (най-често става дума за най-младите и за респондентите в предпенсионна възраст).
Преди година 22% от интервюираните се опасяваха, че в условията на криза няма да могат да изплащат кредитните си вноски, а сега всеки пети от българите твърди, че среща трудности да погасява кредитните си задължения. Най-големи затруднения по обслужването на своите кредити изпитват хората на възраст между 30 и 59 години, работниците и заетите в частния бизнес.
Една трета от интервюираните пълнолетни българи са оптимисти за жизнения си стандарт през следващите няколко години. Това по-често са млади хора на възраст до 39 години, предимно жители на малките градове и безработни. Може да се обобщи, че оптимизмът на тези хора едва ли се отнася до реално повишаване на стандарта, а по-скоро става дума за овладяване на тенденцията към обедняване на тези прослойки. Става дума за хора, които искат само „да отлепят от дъното”, без да имат илюзии за забогатяване.
Всеки четвърти българин очаква занапред положението му да се влошава. Подобна перспектива виждат пред себе си най-често възрастните хора, но и една трета от заетите в частния бизнес.
Най-висок е делът на хората, които не очакват промяна за себе си в обозримо бъдеще. Близо 60% от тях съобщават, че положението им се е влошило през последната година и очевидно техните мечти са доста скромни – да спрат „свободното падане” и да предотвратят по-нататъшното си обедняване.
Реалността на кризата прави хората по-прагматични. Очакванията им са за спешни и ефективни мерки от страна на кабинета. В този смисъл надеждите на българите са насочени към управляващите. Затова и по-радикалните политически формации (като РЗС и отчасти Атака) постепенно губят от своята привлекателност.

5. Политически симпатии и електорални нагласи
Ако изборите за Народно събрание бяха в средата на март, много вероятно е в парламента да попаднат пет партии: ГЕРБ, БСП, ДПС, Атака и Синята коалиция.
ГЕРБ запазва почти без промяна твърдото си ядро от изборите през 2009г., но започва да губи част от периферните си симпатизанти – особено сред младите до 39 години и сред жителите на областните градове. Част от последните две групи избиратели в момента предпочитат да не декларират политически симпатии и така преминават в групата на политически апатичните респонденти.
Въпреки дискусиите за лидерството в БСП, не регистрираме признаци за сериозна вътрешна алтернатива на сегашния лидер. Сергей Станишев се ползва с одобрението на 72% от социалистите. По-назад в предпочитанията на симпатизантите на левицата остават сочените за негови опоненти Татяна Дончева с 56% и Георги Кадиев с 46%. Така идеята за смяна на лидера, поне на този етап, среща повече подкрепата на общественото мнение извън БСП, отколкото вътре в партията. Последните събития допълнително мобилизират електоралното ядро на БСП около лидера Станишев.
В момента не съществува вероятност РЗС да попадне в парламента. Нещо повече – лидерът на партията Яне Янев губи 18 % одобрение и добавя 23% неодобрение за последните три месеца.
Най-твърди в подкрепата за своите партии остават избирателите на ДПС, на БСП и на ГЕРБ.
В същото време регистрираме известна разколебаност сред привържениците на партия Атака. Сред самоопределящите се като избиратели на Атака в настоящия момент обаче, авторитетът на Волен Сидеров остава безспорен.
Данните показват, че въпреки критичните настроения сред населението, в масовите представи не съществува реална политическа алтернатива на сегашното управление.

Графика на проучването може да видите ТУК

Сходни връзки
ТУК Още от Новини

НЦИОМ: Обществено-политически нагласи през м. март | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats