Десятък върху пълния размер на дохода си да плащат хората със свободни професии. Това е едно от предложенията на кабинета, обсъждано на тристранката вчера. Ако идеята ме бъде одобрена, от промените ще пострадат артисти, занаятчии, учени, брокери, хазяи. Хонорарите и доходите от наем и в момента се облагат с плосък данък. При всички тях обаче има нормативно признати разходи, които реално свалят с различен процент дължимата на властите сума.
Нормативно признатите разходи при артисти, изпълнители и учени е 40 на сто от сумата на хонорара. С толкова се намалява данъчната основа и при земеделците и фермерите. При свободните професии и гражданските договори признатите разходи са 25%, а при наемодателите - 10 на сто. От НАП все още не са представили разчети какви са очакваните приходи от такава стъпка. Това най-вероятно ще се случи днес. Мярката обаче не е подкрепена от бизнеса и синдикатите. Причината е, че не може да откажем признаването на разходи на хора като например таксиметровите шофьори, заяви председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев. За да налеят още пари в хазната, от НАП са предложили и да се ограничат разплащанията в брой, когато става въпрос за сума над 5000 лв. Правителството, работодателите и профсъюзите са се договорили и да разработят механизъм за увеличаване на минималната работна заплата, която в момента е 240 лв. Идеята е нейният размер да бъде обвързан с този на средната работна заплата, както и с прага на бедността. Исканията на синдикатите са от 1 юли най-нископлатените служители у нас да не се разписват под 270 лв. месечно. Макар в четвъртък сумата да беше потвърдена от финансовото ведомство, последната дума ще има министър Симеон Дянков, който ще определи процента на ръст според това какви приходи ще генерира в бюджета антикризисната програма на правителството. Точните разчети за очакваните приходи ще бъдат разглеждани по време на заседанията на тристранката през почивните дни. Очаква се днес отново на срещата да участва и земеделският министър Мирослав Найденов. Той ще представи изчисленията си за това колко пари в хазната ще донесе продажбата или дългосрочната аренда на земеделска земя, която в момента е държавна собственост. По данни на Найденов от частни инвеститори има интерес към 2,8 милиона дка. Теодора Йолчева