изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2021-09-25 @ 23:57 EEST
Пресконференция на президента Георги Първанов    
Новини Георги Първанов: Уважаеми г-н вицепрезидент, уважаеми дами и господа, драги сънародници. Днес ще взема отношение по представените от антипрезидентската коалиция мотиви, както и по основните тези от вчерашния парламентарен дебат. Първо, още няколко думи по стенограмата от разговора ми с министър Дянков, която вече коментирах на предишната пресконференцция. Това, което искам сега да подчертая, е, че авторите на мотивите за моето отстраняване неточно, защото не мога да си представя, че е недобросъвестно, предават стенограмата относно характера на срещата.

Там има един миг, в който говоря в лично качество, защитавайки името на фамилията ми. Това е точно едно изречение, след което допълвам, че после ще говоря институционално. И така до края. Вижте текста, уважаеми журналисти, и ако греша - коригирайте ме, съдете ме. Ако не – някой от авторите на мотивите трябва да понесе отговорността за манипулацията. Впрочем, в самите мотиви мнозинството отбелязва повода в самото начало на документа, цитирам: „проведената среща между президента на Република България и вицепремиера и министър на финансите”, (затварям скобата и цитата), т.е. в самите мотиви се подчертава институционалния характер на срещата. Във въпросния разговор не се засяга нито едно обстоятелство от личния живот на г-н Дянков. Така че позоваването на Член 32 от Конституцията е крайно неуместно. По начина на водене на разговори чрез огласяването на стенограмата е накърнено достойнството на г-н Дянков, пише строго в мотивите. Какво точно обиди г-н Дянков? Защо той така и не си го каза? В този разговор, отново подчертавам, няма нито една обидна дума. Той е бил конструктивен, по публичното признание на самия министър след срещата. Но отново поставям основния въпрос – кой ще защити достойнството на стотиците хиляди наши сънародници, обидени, огорчени и от обвинения, и от политиката спрямо тях? И толкова по стенограмата. Огромната част от „аргументите” срещу мен се намират, забележете, в пресконференцията, проведена след обявеното от тях намерение да искат импийчмънт. Смятам, че това е малко постничко и искам да обърна внимание, че моята вероломна, по израза на самия премиер, дейност датира много отдавна. Бихме могли да предоставим на вниманието на авторите на бъдещи мотиви много други пресконференции, интервюта, изявления, мои позиции, в които многократно съм критикувал министри, инициативи, политика на предишните две правителства. Но за това – по-късно, ако, разбира се, има интерес. Ние направихме един контент-анализ на дебата и очаквано най-често срещаната дума във вчерашните парламентарни дискусии беше Конституция. Но смятам, че конституционният дебат така и не се получи. По-скоро той беше деформиран. Когато става дума за Конституция, има едно нещо, което бих искал да ви припомня. Слушайте внимателно текста на цитата: „Президентът да издаде указ за прекратяване мандата на това правителство и да назначи служебен кабинет”. Това да ви звучи познато, госпожи и господа от ГЕРБ? Не беше ли това писмото на председателя Цветанов от 8 юли, от юли, във всеки случай, 2008 година. Припомням го, защото това е не просто пример на едно крещящо непознаване на българската Конституция, а защото това е подбудителство към едно от най-тежките нарушения, които държавният глава може да извърши по отношение на Конституцията. Едно такова нарушение, което, както отбеляза виден български конституционалист, би било вече наистина сериозно основание за отстраняване на президента. И тогава не бяха чели конституцията, и сега, очевидно, не е сред настолните им четива. Впрочем, това законотворчество през главата на парламента и на президента е само един щрих в подобна политика и дейност – публикуването на неприети текстове, имам предвид, директно в „Държавен вестник”. Не зная как ще завърши тази сага, но тя наистина е показателна. Всъщност, в мотивите, които вчера не бяха дискутирани кой знае колко, дебатът беше насочен в друга посока, но аз съм длъжен да взема отношение към тях, в тези мотиви най-важното, целта на дебата и на самото искане за отстраняването според Четворната коалиция е да се определят, забележете, границите на легитимното президентско говорене. А така. Кой определя границите? Мога ли да ползвам като образец на легитимно политическо говорене вчерашния парламентарен дебат? Той ли задава критериите за изисканост, за стил, за аргументираност на позициите? Мога ли, дами и господа, да използвам в своето политическо говорене думи от речника на премиера и неговите заместници? Сигурно мога и трябва. Мога, но не искам, защото мисля за авторитета на институцията. Защото мисля, че отидохме твърде далеч в това огрубяване на политическия речник, което няма аналог в цялата над 130-годишна история на българския парламентаризъм, на модерния политически живот. Слуховете, че съм бил архитект на Тройната коалиция са силно преувеличени. Но без преувеличение може да се каже, че съм вдъхновение на новата, ако не четворна, то четири минус коалиция, защото единственото, което ги обединява, е агресията и злобата срещу мен. Защото как ви звучи това изказване на един от сините лидери – не ви харесваме антикризисната политика, но ще я подкрепим, ако вие участвате в похода срещу Първанов, цитирам по памет, това е смисълът? Впрочем, аз не съм забравил, че сам премиерът определи това обединение през есента още, далеч преди да обсъждаме всякакви стенограми, определи го като коалиция на мразещите. Никой държавник - нито президент, нито премиер, нито който и да е, има право на политика и изказвания, разделящи и подбуждащи към омраза. Впрочем, законодателят го е записал като норма на Конституцията и на редица закони на страната. Време е да се стреснем. Да сложим край на това говорене с омраза, защото това дори не е път назад. Това е път към хаоса, път за никъде. Авторите на мотивите твърдят, че тази процедура на обвинение пред Конституционния съд за първи път ще покаже какви са границите на правомощията и отговорностите по смисъла на Конституцията на Република България. Справедливостта изисква да припомня, да обърна внимание, че този въпрос обстойно е обсъждан и тълкуван с Решени номер 25 от 1995 година на Конституционния съд. Преди това има и други решения, но обръщам вниманието ви точно върху този документ. От вниманието на авторите на мотивите е убегнал един текст, който има пряко отношение към повдигнатия въпрос за легитимното президентско говорене. Цитирам: „Държавният глава има политически функции и има право на политически изявления”. По-нататък: „В тях той може да изразява свои становища по държавни, обществени или политически въпроси. Конституцията на Република България е включила и такива правомощия на президента, при които той може да се ръководи и от своите политически убеждения”. Край на цитата. Текст, достатъчно категоричен, който, както вече казах, не е подготвен в президентската администрация. Този текст е основанието и за решението на Конституционния съд. По-надолу четем: „Националното единство не означава политическо единомислие. Президентът, въпреки че представлява и олицетворява нацията като цяло, може да прави изявления и извършва действия с различно политическо съдържание”. Край на цитата. От мен ще допълня: очевидно при нас има едно разделение на труда. Президентът отговаря за единството, премиерът отговаря за единомислието. Когато произнасях първата си президентска клетва на 19 януари 2002 година в сградата на парламента, аз заявих: впрочем, вие, народните представители, вероятно няма да сте съгласни с всичко, което произнасям и отстоявам, както и аз едва ли ще приема всичко, чуто и направено от Народното събрание, от другите власти. Но аз винаги ще уважавам вашата позиция и ще държа на активния диалог. Ще споделям риска и дори негативите от непопулярните мерки.Впрочем, неведнъж мои идеи са били оспорвани и дори отхвърляни. Помните ли, когато имаше вето по Закона за трансплантациите? Колко остра беше реакцията на тогавашното парламентарно мнозинство и как бях обвинен, същите думи, които и сега чувам, че губя парламентарно време. И сега съм удовлетворен не за себе си, за хората, които го чакат, да видя, че това правителство реализира политиката, позицията, която аз съм отстоявал. Но трябваше да мине много време, за да се стигне до тук. Разбира се, не става дума само за говоренето. Не е въпросът във формата, а за съдържанието. Става дума за един опит да се стесни политическата територия на президентската институция. Още от момента на своя избор аз обявих своята департизация, без законът да го изисква, защото президентът не може да бъде член на ръководството на партия, не може да бъде редови член на отделна партия. И останах верен на този свой ангажимент. Аз не съм се клел във вярност по партийни форуми, а двойният стандарт от дясно е очевиден, защото, надявам се мнозина помнят как възторжено ръкопляскаха на думите „аз със седесар”, изречени от моя предшественик. Аз самият съм се старал да бъда президент не само на онези, които са ме избрали, но и на онези, които яростно са ме отричали. Оставам верен на ангажимента да работя в рамките на конституционните си правомощия, но именно заради Конституцията, заради прекия избор на прекия избор на президента ще се противопоставям на всеки опит за посегателства върху авторитета на институцията. Няма да приема обезличаването на президентската институция, свеждането на президентските функции до чисто протоколните, до декоративни. Българският президент няма да бъде церемониал майстор. Днес, не много преди края на втория си мандат, аз ще водя тази полемика с цялата си енергия, с опита си не за себе си, а за тези, които ще дойдат след мен, за да защитя конституционното разбиране за държавния глава и за отношенията между институциите. Винаги съм бил за това държавният глава да не е силов. Да е силен със своята компетентност, почтеност и разум. Българите няма да приемат амбициите на управляващата коалиция да поставят под своего рода стъклен похлупак държавния глава. Те искат активен и ангажиран президент. Личните отношения, уважаеми дами и господа, журналисти, влияят върху политиката. Въпросът е те да не бъдат определящи. Лошо е, когато емоцията зачерква политиката. Важно е в принципните дебати да не се горят мостовете. Не рядко се налага събиране на непримиримост. За тези 20 години в политиката на мен ми се е случвало много често. И обратното - ако полето на сближението е минирано от тежки думи, това обрича усилията. Впрочем, българската Конституция е така направена, че президент и премиер не трябва да са конкуренти. Силата им се удвоява от взаимодействието. Има немалко примери в това отношение. Тези, които са очаквали, че със серия инициативи за отстраняването ще ми затворят устата, ще видят, че бъркат зле. Тези, които очакват, че аз ще се радикализирам, че ще направя държавата заложник на лични амбиции, очевидно не ме познават. Независимо от това, което се случи вчера, президентската институция ще продължи да бъде фактор на стабилността и спокойствието. През всичките тези месеци се натрупаха доста конфликтни ситуации между институциите. Чул съм доста реплики по адрес на президента, но в нито един от тези случаи напрежението не е тръгвало от „Дондуков” 2. От направения анализ на експерти от близо толкова, 300 изказвания на мнозинството по адрес на президента 14 са с позитивно съдържание, над 200 са отрицателни, останалите - неутрални. Помня добре първите девет месеца на 2006 година, когато се разгоря мощна кампания под надслов „Как да бутнем Първанов”. Мотивите, които вчера прозвучаха в рамките на дебата от началото до края, не бяха по-различни от това, което сме чували и тогава. Но това очевидно е едно говорене, което разчита на кратката ни памет. Силата на един президент не е в преките правомощия, а е в неговия авторитет и влияние. И преди мен, и убеден съм далеч след нашата двойка с вицепрезидента Марин, хората ще виждат в държавния глава национален лидер. По силата на прекия избор към институцията има високи, бих казал понякога свръх очаквания, а това изисква ясна и категорична позиция по основни въпроси по целия дневен ред на българските граждани, на обществото. Не само, че много пъти съм говорил, образно казано, без позволение. Много са случаите, в които аз съм се намесвал, в търсенето на убедителни трайни решения на социални конфликти. Вчера много грубо беше пресъздаден един такъв епизод от новата ни социална история – учителската стачка. Един период, един социален конфликт, чието решение тук се търсеше много активно, преговорите бяха водени действително тук и завършиха с едно достойно решение. Впрочем има позиция на ръководството на учителския синдикат по този въпрос. И така ще бъде и за в бъдеще защото, убеден съм, социалният мир е задължително условие за изхода от кризата, за успеха на реформите. Но той не е нещо завинаги дадено. За него трябва да се работи с всяко управленско решение. Още повече, че ние така и не изработихме ефективни механизми за решение на социалния конфликт. Имаше в тези мотиви и обвинение към вицепрезидента Ангел Марин, които забележете се основаваха на дейността на висши държавни служители. Служители, които са в изпълнителната власт. При целия процес на предоставяне на българско гражданство указът на президента, в случая на вицепрезидента, е поставен в зависимост от предложението на министъра на правосъдието. Това е една много дълга процедура, в която участват толкова много звена от изпълнителната власт, че дори и на мен ми е трудно да ги преброя. И в крайна сметка вицепрезидентът предоставя българското гражданство по предложение именно на министъра на правосъдието. Така че и тук отговорността е потърсена не на правилното място. Що се отнася до контрола, нищо по-лесно от това парламентът да осъществи контрол върху изпълнителната власт. Това е един конституционно решен въпрос. Искам да кажа, да повторя, защото аз съм го казвал и друг път, може би някои се дразнят прекалено много от доброто, бих казал дори перфектно взаимодействие с вицепрезидента господин Марин вече девета година, за разлика от това, на което бяхме свидетели в предишните години на прехода. Но понеже стана дума за парламентарния контрол, да кажа още две думи. В това число и чрез подготвените вчера специални правила за провеждането на дебат, някой се опита да вкара държавния глава в рамките на разбирането за парламентарен контрол. Грешите. Оставям настрани фактът, че мнозинството не може да осигури парламентарен контрол дори по отношение на министрите, защото помня добре последния петък, 11 питания към министри бяха отклонени. И сега няколко думи за кризата. Първо да повторя, защото преди малко го казах на друго място, аз подкрепям пакета от антикризисни мерки от оново, което видях в медиите. Не успях да проследя представянето на този пакет пред българския парламент. То съвпадна почти по време с нашата пресконференция. Но държа да споделя няколко неща. Първо да призная, че премиерът Борисов видно не се справя в битката с кризата. Икономическият екип излъчва непрекъснато противоречиви, взаимноизключващи се сигнали. Отдавна не е имало правителство, което така често непрекъснато да сменя правилата. А разберете, уважаеми дами и господа, сигурността, съзнанието за перспективата, каквато и да е тя, е едно от най-важните условия за социалната подкрепа на антикризисната политика, която се провежда в момента. Хората трябва да имат анализа, да имат представа какво им предстои до края на годината, в следващите години, за да могат да направят собствените си антикризисни мерки. Казвам това със съжаление. Защото ние, екипът на президента, икономистите, които работят заедно с нас, инициирахме през септември този антикризисен дебат, в резултат на което набързо бяха направени предишните антикризисни мерки и те така и не проработиха. Затова сега е видим и успехът от тяхното приложение. На практика бяха загубени осем месеца за ефективно противодействие срещу кризисните процеси. И това е така защото кабинетът се осланяше на прекалено оптимистичните, да не кажа бодряческите прогнози, направени от финансовия министър. По-голямата част от н.нар. антикризисни мерки всъщност бяха прокризисни. И сега имам подобно усещане от първия прочит на онова, което ни се предлага. Защото вниманието продължава да е концентрирано върху фискалната цел, поставена още в средата на миналата година. Независимо от динамиката на събитията, независимо от нещата, които се случиха с бизнеса, които се случиха в сферата на заетостта, на социалната сфера като цяло. Другото ми опасение, дано да бъде опровергано, че това са по-скоро краткосрочен тип мерки. И се опасявам, че няма да е далеч времето, може би лятото, най-късно началото на есента, да се достигне до нова актуализация, до търсенето на нов пакет от антикризисни мерки, които надявам се да бъдат още по-дълбоки и работещи. Прави впечатление, че не се предвиждат достатъчно мерки за повишаване събираемостта на приходите, за активизирането на основните реформи в публичния сектор. И най-сетне, нека да кажа и това, в Европа когато се прави поредния антикризисен пакет, всичко е подчинено на идеята за визията, за стратегията до 2020 година, на това на какъв приоритет ще се заложи, какви ще са основните механизми и средства. При нас този дебат отсъства. Мисля, че това като че ли предопределя и крайния резултат от изпълнението на тези мерки. Иначе аз съм убеден, така, както съм бил винаги през тези 20 години, за което много пъти съм бил закреймяван, в необходимостта от една много по-активна роля на държавата. Става дума за роля не администрираща, подтискаща, а за една по-активна регулираща роля, която държавните институции трябва да имат в създаването на условия, стимули като фактор за спазването на правилата, за гарантирането на балансите на обществени интереси, за търсенето на работа на гражданите и на бизнеса. И най-сетне отново ще кажа, изходът от кризата предполага действено управление, силни и взаимодействащи си институции. Взаимната критичност е едно от средствата за оздравяването на управлението. Имаме нужда от здрава и стабилна държава, което означава повече ефективност, по-малко ефектност в работата на институциите, на всички нас. Благодаря.
Водещ: И така, уважаеми колеги, виждам почти всички имате въпроси. Нека да започнем от вестник „Труд”, след това думата ще дам и на другите медии, благодаря ви.
Журналист: Господин президент, как ще коментирате днешните заглавия, или поне част от тях, че Яне спаси президента? Като става въпрос не толкова от спасяване от импийчмънт, а до това, че с решаващите гласове на него и на депутатите му, изобщо не се стигна до Конституционния съд. И вторият ми въпрос е малко встрани, но понеже не сме чували вашия коментар до момента, огромният хонорар, който получи лидерът на ДПС за консултантските си услуги по четири проекта и писмото, което прати до журналистката Валерия Велева. Благодаря ви.
Георги Първанов: Да чуем повече въпроси
Водещ: Заподядайте БНТ, след това БТВ, виждам Нова телевизия...
Надежда Василева, БНТ: Господин президент, казахте, че президентът и премиерът не би трябвало да бъдат конкуренти. Вие какво бихте направили след всичко, което се случи, за да бъде възстановен диалогът между „Дондуков” 1 и „Дондуков” 2? Конкуренти ли сте вие двамата в сегашната ситуация?
Георги Първанов: Казах не!
Надежда Василева: Какво бихте направили?
Водещ: БТВ, заповядайте.
Журналист: Моят въпрос е сходен. Казахте на предишната пресконференция, ако не бъде прекратена процедурата по импийчмънт, ние просто ще работим в друг режим. Какъв режим предвиждате сега на работа между институциите.
Водещ: Има още въпроси, г-н президент, да чуем още няколко. Заповядайте, БНР.
Журналист: Добър ден, г-н президент. Моят въпрос е свързан с първия, но се чуха странни спекулации за връзки. Ако мога, ще цитирам точно от депутати от ГЕРБ: „връзката е президент, Държавна сигурност (ДС) и Яне Янев, ДАНС” и уж тази връзка всъщност е задържала депутатите от РЗС и Яне Янев извън залата. И другият ми въпрос е по може би по-важното, икономическата програма, вие казахте, че я подкрепяте, прочетохме за нея вчера, но тя залага 1,6 милиарда, но днес преди мъничко стана ясно, че дупката в бюджета е 1,4 милиарда. Достатъчно ли е това или трябва някакви по-решителни стъпки, в смисъл, според мен дупката ще се отвори значително повече от това, което показват онези сметки?
Водещ: „24 часа”, заповядайте.
Журналист: Г-н президент, чуха се гласове за промяна в закона така, че да се запише изрично президентът да не е бил сътрудник на ДС. Бихте ли подкрепил една такава поправка? И вторият ми въпрос, бихте ли изяснили историята с указа на вицепрезидента Ангел Марин – дали има втори указ от втория мандат, който да делегира правомощията?
Водещ: Нова телевизия.
Журналист: Г-н президент, вчера Мартин Димитров подчерта факта, че вие сте единственият държавен глава в ЕС, който се ползва с 50% неодобрение от страна на депутатите. Преведено като оценка от страна на най-важната институция в България, работата на президентската институция, как го разчитате вие? И вторият ми въпрос е, какъв според вас ще бъде отзвукът от това напрежение между институциите на международната политическа сцена?
Георги Първанов: Не чух последната фраза?
Журналист: Отзвукът между напрежението между двете институции в международен план.
Георги Първанов: Да отговоря малко, че ще забравя въпросите.
Водещ: Да, и след това ще продължим, тъй като има много въпроси още.
Георги Първанов: Ще се опитам да обединя някои от въпросите, защото част от тях са съвместими. Аз не знам дали г-н Яне Янев е по-агресивен към някого, отколкото към мен. Помня много тежки думи, помня много оценки, които са прозвучали през цялото това време - и след формирането на новия кабинет, и преди това. Защо и как не се разбраха, това са някакви семейни скандали, които аз не искам да коментирам. Що се отнася до намесването на ДАНС, едва ли на вас трябва да ви припомням кой и как създаде ДАНС. ДАНС беше създадена със специално заложени буфери по отношение на президентството. ДАНС е най-отдалечената служба от президента и по отношение на законодателството, и по отношение на формирането на нейното ръководство и дейност. Така беше, така е и сега. Има специална парламентарна комисия, която наблюдава поведението на ДАНС, докато президентството няма практически никакви пълномощия и аз не се опитвам да надскоча това законово положение. Искам ДАНС да работи спокойно, да работи по очакванията на българските граждани, по очакванията на българското общество. И дано да не се допусне по никакъв начин политизирането нито на ДАНС, нито на която и да е от службите. Що се отнася до хонорара на Ахмед Доган, доколкото знам, има два сигнала към прокуратурата. Не е редно като държавен глава да коментирам нещо, което се намира по пътя към съдебното или прокурорското изясняване на този случай. Не би трябвало да коментирам такива отделни разменени реплики, каквото е това писмо на г-н Доган до г-жа Велева, но ще кажа две думи. Първо, за съжаление, много от политиците бяха демонизирани през годините на прехода и това е едната страна на явлението. Второ, аз със сигурност съм бил обект на много тежки писания, може би най-много от всички. Аз не бих написал такова писмо. Как да възстановим диалога, и БНТ, и БТВ питат в една посока – вижте, ние, президентство и правителство и досега изпълняваме конституционните си ангажименти например по изпращането на посланиците. Преписката върви, изпращаме четирима посланици, без за това да са необходими някакви демонстрации на топли дружески отношения, но това е рутинната част от работата. Аз добре съзнавам, че това не може да продължава дълго, защото има възлови въпроси от дневния ред на българина, по който президент, премиер, председател на парламента и всички онези, които са натоварени с народното доверие и отговорност, трябва да седнем на една маса и да работим заедно. Аз оставам отворен за това. Много често ми се е налагало да преглътна подобни лични неудовлетворения, обиди, за да продължим напред. И сега заявявам, че съм готов на това, подчертавайки отново, че това не може да бъде за сметка на полемиката, която ние ще водим по принципни въпроси. Вече казах, очевидно, че така набелязаните мерки няма да са достатъчни за онова, което предстои като изпитание от кризата. Твърде вероятно е, това го казах и миналия път, да не се повтарям, да се наложи актуализация на бюджета, която ще очертае реалната картина на приходите, на разходите и тогава ще могат да се търсят, да се надявам да не сме закъснели прекалено много, някакви нови допълнителни средства. Но нека да не тичаме пред вятъра, нека да видим и пак казвам, да съдействаме за изпълнението на тези, настоящите мерки. Защото всеки един от нас, говоря от премиер и президент до гражданите, които ще са може би най-потърпевши, както обикновено става, трябва да поеме своята споделена отговорност за излизането от кризата. Въпросът е така да правим нещата, че да скъсим дистанцията между нас и ЕС. Затова аз приветствам идеята и дано да се реализира. Много отдавна апелирам за това, бързо да бъде осъществено разплащането с бизнеса, защото оттам по веригата могат да станат много позитивни неща. Мисля, че леко са надценени, и се изказвам предпазливо като държавен глава, възможностите, които има по отделните мерки, онова, което е записано като очаквани приходи, но ще се радвам, ако и тук има опровержение на тази моя прогноза. По отношение на т.нар. досиета аз отдавна съм изказал своята позиция. Направете справка с лекцията ми по национална сигурност от лятото на 2006 година, там съм коментирал и онази прословута папка, за която вчера отново си говориха отдясно – подчертавам, далеч преди изборите, преди президентската кампания от 2006 година, далеч преди решението на прословутата комисия на Евтим Костадинов. Т.е. хората са видели моята папка в сайта на президентството или са я прочели във вестниците, защото вие бяхте любезни да я отразите. И на базата на тази информация хората са определили съотношението 76 на 24. Втори указ не е необходим по мнението на моите юридически експерти, когато става дума за вицепрезидента, защото няма нито за миг прекъсване на нашето присъствие тук, в президентската институция. Но, ако „24 часа” или която и да е друга медия проявява интерес, моите правни експерти са на линия, те биха могли и по-подробно да коментират този въпрос. Тезата за това, че половината от депутатите са против, значи президентът няма парламентарното доверие. Вижте, става дума за едно парламентарно мнозинство. Ако искате, го разделете на три или на четири, ако искате, го разделете на 155 – става дума за едно парламентарно мнозинство. На мен ми стига факта, че хората в една импровизирана подписка буквално за ден и половина, не повече от два са се подписали 185 000 души. И съм сигурен, че тази подписка щеше да бъде 10 пъти по-голяма, ако днес не преустановихме нейния ход, просто защото вече въпросът етапно е решен. Казвам етапно, защото имам усещането, че ще имаме и следващо действие, независимо какъв ще е поводът за това – нямат умора моите опоненти. Що се отнася до международния отзвук, чуха се такива странни тези, в това число и странни тези за някакво старо псевдоидеологическо разделение на ориентацията на институциите – парламентарното мнозинство е за Запада, а пък президентството е за Изтока. Само че може да не помниш какво е станало през първия мандат, когато посетихме всички страни-членки на ЕС, когато трябваше да осигурим членството ни в ЕС и в НАТО, всички може би без една, когато имаше 7-8 посещения в Брюксел, но поне трябва да си спомняш, че преди две седмици бях в Брюксел, срещайки се с всички лидери на институциите, с всички лидери на парламентарните формации, с много от комисарите. Това е изкуствено деление. В Брюксел никой не мисли така за отношенията с Изтока. Аз имам една теза, която пак ще повторя – аз не се притеснявам от това, да бъда застъпник за това, да има на наша територия американски бази, полигони за съвместно действие и да има руски тръбопроводи, защото от това България печели – печели икономиката, енергетиката, печели сигурността на България. Ние твърде много сме загубили в своята политика и за своята перспектива от тази преднамерена идеологическа ориентация. Отново ще кажа, дами и господа, имам чувството, че някои хора избиват закъснели комплекси. Ако са се противопоставяли, да водили битка на Съветския съюз, Русия сега е друга. Нашият прагматичен интерес изисква взаимодействие с Русия, което не означава изневяра на нашите стратегически интереси, на стратегическото ни партньорство, на съюзничеството ни със страните от НАТО и ЕС. Напротив, ние сме много коректен и точен партньор.
Водещ: Продължаваме с въпросите. Вестник „Стандарт”, след това Дарик радио – останалите колеги за малко търпение ще ви помоля.
Журналист: Г-н Първанов, искам да ви питам, съгласен ли сте с критиките, които ГЕРБ вчера в пленарна зала ви отправи, за това, че не сте проследил и не сте се възпротивил на продажбата на военни имоти като върховен главнокомандващ – и това да го коментирате в контекста на това, което казахте преди малко в зала „Мати”, че може би е настъпило времето да се увеличат президентските правомощия? Бихте ли искал да имате законодателна инициатива и президентското вето да се преодолява с повече гласове? Благодаря ви.
Георги Първанов: Отзад напред ще отговоря. Нека да сменим малко режима, защото е по-добре по-динамично да върви диалогът. Не, не искам повече правомощия за себе си и няма да предприема нищо до края на моя мандат. Но в тези два-три пункта, в които аз вече съм говорил, за начина за преодоляването на президентското вето с по-голяма депутатска подкрепа, за правото на президента да предизвика референдум, без да пита за това парламента, с всички произтичащи последствия, ако предизвиканият от него референдум се окаже неуспешен и евентуално за правото на законодателна инициатива, по която може да се спори, аз съм 50/50. Но това е тема за друг дебат, сега в условията на криза мисля, да не се занимаваме с този въпрос. Чух доста странни изказвания от страна на депутати от ГЕРБ, които проявиха забележителна активност. Доколкото успявам да следя работата на парламента, за първи път парламентарната група на ГЕРБ изчерпа времето си до последната секунда.. Това дано да не е за последен път или дано да не е до следващото искане за отстраняване на президента – затварям скобата. Прозвучаха тежки думи по отношение на армията като цяло, не само по отношение на бившите политически ръководства. Категорично възразявам срещу постановката за тежкия морален авторитет паднал на Българската армия, защото знам как стои Българската армия днес първо в очите на населението. Знам го, защото, за разлика от същия този депутат, който се изказваше, аз съм с нашите бойци тогава, когато те тръгнаха да спасяват хората от наводненията по река Дунав и по редица случаи. Впрочем, пак да кажа на един друг депутат, който изказа една интересна теза в друг дебат – това е единственият случай, в който аз съм си превишил правата. Тогава, когато 2005 година реално действащ кабинет, когато вълната по Дунав вървеше със страшна сила, аз се обадих от Тутракан, за да разпоредя на началника на Генералния щаб да изпрати бързо една част и да предотвратят наводненията – затварям тази скоба. Ако има престъпления, извършени от министерствата в предишните им два състава, то нека прокуратурата да се произнесе безмилостно по тях. Ако има проблеми с процеса на модернизация с някоя сделка, то нека тя също да бъде дадена на прокурор. Ние сме обсъждали в Консултативен съвет по национална сигурност проблема за модернизацията на Българската армия, оттам нататък президентът няма право и аз не бих си позволил да потърся повече права. Аз ли ще определям какви самолети, вертолети или танкове да бъдат закупени? И сега не го правя, както не съм го правил и тогава. Да не говорим за безумното твърдение, че президентът носи отговорност за това, че няма концепция за националната сигурност. Два пъти е обсъждан въпросът в Консултативен съвет по национална сигурност по моя инициатива, но това е работа на изпълнителната власт. Тук при нас може да се координира тази дейност, нека да се разберем. Но имам чувството, че тук мнозинството е гузно и затова иска да прехвърли вината не където й е мястото. Защото ние имаме най-ниският бюджет, отпускан за нуждите на Българската армия, на въоръжените ни сили от началото на прехода за 2010 година. Има срив даже с това отношение. И да не говорим за тази наша полемика, която беше изкривена, но по която, надявам се, военнослужещите са добре информирани – полемиката за решаването на социалните проблеми. Да забраниш със закон правото на военнослужещите да получават жилище. Ако няма фонд, няма да дадеш, но на кой друг от администрацията забраняваме подобно нещо? Защо тази рестрикция е по отношение само на военнослужещите? Има други въпроси, разбира се, но вероятно аз ще имам своята годишна лекция по националната сигурност и съм готов да коментирам и тях. Впрочем, понеже вчера в дебата имаше и повдигната отново темата за службите, аз много отдавна апелирам да има законодателно, модерно уреждане на проблема с българските специални служби. Но не бива да се пипа дилетантски. Дали е вярно или не, в медиите се появи интересна информация, че ще се съберат НРС и НСО. Ако някой изобщо е могъл да го помисли, той не е наясно за какво става дума. Най-важното обаче е да не свеждаме отношението към тези служби до кадровите проблеми. Трябва да има стабилност, трябва да има развитие и да не ги правим заложник на политическите ни ежби
Водещ: Следващият въпрос, Дарик радио.
Журналист: Ще ви върна към антикризисните мерки, г-н президент, които вие подкрепихте, тези които бяха огласени сега от от кабинета. Вие констатирахте обаче, че Бойко Борисов видно не се справя с кризата и се усъмнихте в дългосрочния ефект на тези мерки. Виждате ли в близък хоризонт опасност от трансформация на тази икономическа криза в реална политическа? Вече видяхме една министерска оставка, макар и по друг повод. В този смисъл едни промени в правителството биха ли сложили край на противоречивите сигнали, които се пускат по отношение на икономическата политика? И ако позволите още един въпрос. Понеже става дума за случая с Държавен вестник, и днес парламентарният председател Цецка Цачева попита къде сте бил вие като държавен глава през онези 10 години, когато са били онези 11 случая, при които е имало гафове с подобни публикации на текстове в Държавен вестник? Според нея казусът се е използвал чисто популистки. Вашата проверка до тук какво показа? Става ли дума наистина за един лобистки текст, има ли нарушение и какво може да се направи по темата? Промени в законодателството имам предвид.
Георги Първанов: Не бива и даже мога да кажа, няма да допуснем политическа криза. Аз не мога да давам рецепти за това как министър-председателят ще решава своите кадрови въпроси. Позволих си да реагирам в един единствен случай защото наистина дълбоко ме засегна и тази реакция на онзи етап смятам, че провокира изясняването на въпроса. Но оттук нататък премиерът решава с кого и как да работи. Аз не знам какви са тези промени, които са направени през 10-те години. Нека да се съберат експертите, да прочетат, ако става дума и за запетайки или за корекции на думи, които не променят съдържанието, няма проблем. Обаче някой в друг период си е позволил подмяна на текст, създаващ двусмислие, създаващ терен за лобизъм, тогава ще върнем лентата назад и всеки ще си понесе отговорността, ще си получи заслуженото. В случая очевидно не става дума за запетайки и за редакторски грешки. Даже в случая не е ясно за какво става дума. Знаем, че има нова законодателна инициатива, но на мен не ми е ясно какво точно ще прегласува българският парламент. Има опасност от един проблем да влезем в друг. И независимо от тези подозрения, които имам, аз търся коректното, работното изясняване на въпроса. Защото най-лесното беше, както е модерно в последно време, да събера листата в една папка и да ги изпратя в прокуратурата. Само че аз искам работещи институции, не искам показност. Това е.
Водещ: БТА, заповядайте.
Журналист: Господин президент, как ще коментирате тезата, че със станалото през последните дни се очертавате като единствена алтернатива на управлението? Виждате ли се в такава роля? И също бихте ли коментирал ролята на премиера и неговото мълчание след дебата по искането за импийчмънт? Благодаря.
Георги Първанов: Не, аз нямам амбиция да бъда алтернатива, още по-малко опозиция, както някои твърдяха. Но със сигурност ще отстоявам своята позиция когато имаме различия. Що се отнася до мълчанието на премиера, понеже днес е особен ден, аз няма да коментирам пряко този въпрос, ще ви припомня историята за древния владетел на Юдея. За известния Пилат Понтийски, който като одобрил присъдата на Христос, си измил ръцете и се пречистил. Нямам повече коментари.
Водещ: Продължаваме нататък. Господин президент, много въпроси има, може би няколко въпроси наведнъж да пуснем този път? Заповядайте списание „Тема”, вестник „Дума” и на останалите колеги ще ви дам думата.
Йордан Мичев, списание „Тема”: Господин президент, така нееднократно заявявате, че след две години, когато изтече мандата ви, нямате намерение пряко да се занимавате с политическа дейност. Виждате ли се все пак един вид като гуру на една гражданска мрежа, на една структура от граждански организации, които на един по-късен етап да се включат в политиката? Благодаря.
Полина Паунова, вестник „Монитор”: Добър ден, господин президент. Имам два въпроса към вас. Първият е, казахте, че личните отношения влияят отчасти на политиката. Това, че вчера не се появихте в парламента, лично отношение ли беше? И вторият ми въпрос е – снощи оставиха Алексей Петров в ареста. Намеква се за срещи между вас и него от ДСБ, имало ли е такива срещи и ще публикувате ли стенограми?
Георги Първанов: Нека да отговоря. Въпросите са достатъчно интересни, за да ги размиваме. Първо на списание „Тема”: аз не мисля, уважаеми дами и господа, че гражданските мрежи, гражданското общество има нужда и позволява гуру. Това е малко нонсенс. Ние, и аз много бих се радвал ако имаме все по-развито гражданско общество защото има нужда от това отчетливо да се чува гласа на отделните граждански структури, така както беше примерно по голямата тема за ГМО. Ето един случай, в който управляващите отстъпиха именно под натиска на гражданското общество, както впрочем и в много други случаи, след което това се представя като победа на правителството, но няма значение. Важното е, че е станало нещо позитивно. Така че аз ще работя за това, без да имам претенциите за някаква определяща роля. За Алексей Петров трябва да питате много хора в парламента, много от вас са парламентарни репортери. Аз не съм имал фирма с Алексей Петров. Аз съм казал, ако някъде съм се засичал с Алексей Петров в качеството му на служител на ДАНС, не на четири очи, това не означава, че имам отношения с него. Отговорите за Алексей Петров ги дължи този, който му е имал доверието да направят съвместна фирма, който му е отишъл на крака по времето на атентата срещу него. Отговорите ги дължи този, който го е назначил в ДАНС и този, който е бил началник на ръководители в ДАНС и който сега се опитва да бъде ментор на обществото. Някой трябва да очертае истинските схеми на „Октопод”-а. Защото ако някъде едно пипало е засегнато, аз искам да видя, обществото ни трябва да види, къде е възелът, къде е мозакът на всичките тези схеми. Някой да си спомня приятелския кръг „Олимп”? Някой да си спомня как Маргините бяха съпричастни към дейността на този кръг? От едната страна. От другата страна кой беше? Интересувайте се, има специалисти. Хайде да видим на следващия етаж какво става. „Октоподът” не е само това, което днес ни се представя. И тук има твърде много работа. Аз приветствам, отново да повторя, и го казах още в първите дни след информацията за операция „Наглите”. Приветствах тази операция. Оцених позитивно операцията „Октопод”. Оттам нататък имам чувството, че нещата започват да се размиват. „Пиячи”, „Лапачи”, „Факири”... Не е необходимо да има такава показност когато става дума за акция на улицата с джебчии. Не аз съм го казал, Маргрей, председателят на Еврокомисията каза в едно изказване, което доста съзнателно беше скрито, видях го само в една медия, каза: „по малко популизъм, повече честни доказателства”. Цитирам по памет, разбира се. Ето за това става дума.
Водещ: Продължаваме нататък с въпросите. „Про БГ”, заповядайте.
Диана Радева, „Про БГ”: Добър ден, господин президент. Всъщност вие казахте, че премиерът е запазил мълчание. Той като че ли си позволи да го наруши в един момент когато каза, че когато един президент, всъщност искат импийчмънт 162-ма депутати от Народното събрание, може би той трябвало да помисли дали няма мъничко вина. Вие чухте ли и открихте ли у себе си такава мънично вина? И вторият ми въпрос е по повод на антикризисните мерки. Въпросната 60-та мярка, подкрепяте ли и нея? Тъй като вчера се появиха коментари, че тя сериозно ще натовари работодателите, за да разтовари разплащането на НОИ. Благодаря.

Георги Първанов: Вие сега ме изпитвате, но доколкото помня, това е мярката на Дянков, принос на Дянков за болничните. Вижте, не може да си 20 години в политиката, да си девета година президент и да не си грешил. И аз имам своите грешки. И съм готов спокойно, обстойно да разговарям и по тях, разбира се. Сега, в такава напрегната ситуация, не искам да наливам вода във воденицата на моите опоненти. Но никога не съм грешил от користни цели. Никога не съм и не бих си позволил да престъпя конституцията. Първо защото това не е в моята природа и второ защото имам перфектен юридически екип, който следи за всяко мое действие. Защото на всеки могат да му поднесат грешен документ, подвеждащ текст и т.н. Слава Богу, това на мен не се е случило. Тази прословута мярка, както реагираха и социално-ангажираните организации, работодателите, очевидно, че може да се превърне в един проблем, без тя да носи особено значим приход, доколкото разбирам от онова, което беше съобщено като сметки. Но все пак признайте на господин Дянков правото да отбележи гол в продълженията, след като отсъстваше по време на целия мач и синдикатите и работодателите му сглобиха един материал, с който правителството да излезе.
Водещ: Още въпроси има ли? Не намалявате. Заповядайте, вестник „Дума”.
Журналист: Извинете, няма да стана, господин президент, за да мога да си ползвам бележките. Струва ми се за пръв път нарекохте антипрезидентска коалицията „Четири минус”. Тя вчера се опита да изиграе първия си мач от кандидат-президентската кампания 2011. Според вас успешна ли беше тази първа нейна стъпка. И вторият ми въпрос е свързан във връзка с едно, всъщност не с едно, с вашето изявление в зала „Мати”, защо сега по време на криза е неразумно да се свиква Велико Народно събрание. Вие казахте, защото може да се състои неподходящо мнозинство. Въпросът ми е кога у нас може да има подходящо мнозинство? Защото то май и през 1990 година не беше подходящо, но взе важни решения на онзи етап.
Георги Първанов: Да уточня, не става дума за подходящо. Няма да има достатъчно консолидирано мнозинство, за да изработи сериозни поправки в българската конституция. Българският политически живот, дами и господа, е много парцелиран, той е прекалено много фрагментиран. Една част от него е доста радикализирана. Като цяло визията на отделните партии е трудно съвместима когато става дума за елементарни въпроси, а когато опре въпросът за преустройването на държавата, защото Великото Народно събрание предполага една такава стъпка, дано да не греша в терминологията, тогава наистина това си е голям риск. А когато става дума за криза, представете си, че ние затваряме кепенците в момента, тръгваме на избори за Велико Народно събрание, което ще има основно, да не кажа единствено, тази цел – да изработва не закони, не антикризисни мерки да одобрява, а ще се занимава единствено с промени на конституцията, това е излишен въпрос. Аз не коментирам по същия спор промените, които би трябвало да се направят. Няма никаква гаранция това дали една антипрезидентска 2010 година коалиция може да се превърне в президентска с оглед на изборите 2011 година. Много динамика има в политическия ни живот. Вероятно много от партиите по различен начин ще осъзнаят своите интереси в тези година и половина. Защото няма съмнение, че някои от партиите, които са петото колело в коалицията, не искам да им правя реклама като ги назовавам, ще се изгубят като образ, като политика, като присъствие в българския политически живот, респективно на изборите съотношението ще бъде доста променено. Така че това ще бъдат наистина интересни избори, но отново подчертавам, защото съм го казвал, тези избори ме интересуват преди всичко като гражданин. Разбира се, не ми е безразлично това дали ще има стабилност в институциите, но аз по никакъв начин не бих взел отношение към характера, към същността на самата кампания.
Водещ: Заповядайте, „Би нюз”. Искате настойчиво думата от доста време. Заповядайте.
Валерия Касиян, „Би нюз”: Господин президент, споменахте операциите на МВР. Как ще оцените операция „Медуза”, при която бе арестуван общинският лидер на БСП Борислав Гуцанов? И още нещо, току що научавам, че е арестуван министър Николай Цонев от Тройната коалиция, заедно със съдията, който е подкупвал. Тройната коализия, която, както сам припомнихте, по слуховете вие сте нейния архитект. Благодаря.
Георги Първанов: Може ли да ви задам един въпрос за изясняване? Да знаете един факт, той е към цялата аудитория, който да потвърждава моето отношение на архитект към Тройната коалиция, освен даването на мандата?
Валерия Касиян: Споменавам го, защото вие сам го напомнихте в началото на изявлението. Затова казах, по слуховете, които вие сам припомнихте.
Георги Първанов: Аз ви благодаря, това беше важно уточнение. Такива факти няма, но когато нещо се изрече стотици хиляди пъти, то може да се приеме за даденост. Не мога да коментирам нито арестуването на общински съветник, нито на бивш министър, нито на настоящ министър. Няма арестуване, но има подозрение, има оставка, т.е. вървят едни процеси, много динамични, за които аз съм информиран от медиите. Нямам друга специфична информация. И ще мога да коментирам тогава, когато има решение на съда, с което се доказва, че един човек е виновен или обратното. Всяко друго намесване в процеса би било не просто некоректно, но и даже с елементи на неконституционност.
Мария Цветкова, телевизия „СКАТ”: Господин президент, бихте ли посочили конкретни аргументи в подкрепа на думите ви, казани преди малко, че премиерът Борисов не се справя с кризата видимо? Как ще коментирате някои от твърденията, които се появиха, че конфликтът между вас и правителството е само привиден и всъщност целта е да извлечете политически дивиденти след като евентуално, след като ви приключи мандатът на президент, създадете собствена партия? Все пак голяма част от хората не одобряват нападките срещу вас. И ако позволите един страничен въпрос от темата, понеже не сте го коментирали, как оценявате поведението на българската дипломация по отношение на случая „Спаска Митрова”? Не се ли действаше постфактум? Благодаря ви.
Георги Първанов: Отново искам да кажа, че изводът, който направих по отношение на пемиера и икономическия екип, изразява и моето съжаление, и моето очакване. Фактите са всеки ден в статистиката, те са около вас. Имаме много тежки темпове на нарастване на безработицата. Това е при положение, че в Европа и САЩ темата заетост е №1 в антикризисните програми и политика на правителството. Аз искам да видя тук много по-активна политика. И бих подкрепил намерения в тази посока. Да не говорим за състоянието на бизнеса. Вие знаете колко фирми, особено дребни и средни, бяха принудени да прекратят своята дейност. Това малко ли е? На този фон да се правят такива оптимистични заключения, каквито буквално и преди минути чух от вицепремиера, мисля, че е просто неуместно. Казвате, че има привиден, аз не бих го нарекъл конфликт, но има сблъсък на позициите, разбира се. А как изглежда истинският? Това е отговорът, няма какво да коментирам повече. Надявам се по-скоро да може да се приберат шпагите и да преминем в един реален диалог, не привиден, а реален диалог. От мен няма да видите нито привиден конфликт, нито пък няма да участвам в привиден диалог. Що се отнася до случая „Спаска Митрова”, аз самият съм разговарял три пъти с македонския президент на тази тема. За разлика от някои други, не излизам да го коментирам пред медиите защото се надявам, че тази наша активност, не само на мое ниво, аз съм свидетел и на това, което правиха Външно министерство, не бих казал, че е закъсняло. От самото начало те държаха една висока активност, но трябва да си призная със съжаление, че македонската страна, дипломацията от Скопие в случая, не прояви никакво разбиране. И както виждате... Това е един от многобройните факти, далеч не е единствения, които оформят една не особено перспективна картина в нашите отношения. Това при положение, че България винаги е била основен застъпник за европейското членство на Македония, на нейното европейско бъдеще, ние сме им подавали ръка в най-трудните моменти. И въпреки всичко от другата страна няма никакъв ответен жест. Затова и българската позиция към момента е твърда и категорична.
Водещ: Колеги, близо час и половина вече продължава пресконференцията. Не я приключвам. Благодаря ви на всички за вниманието. Само да ви помоля ако може по-кратки въпроси. Все пак да се ориентираме към приключване. Заповядайте.
Журналист: Аз само един уточняващ закон искам да задам, господин президент. Вестник „Телеграф”. Казахте, че вашите юристи са ви казали, че не е нужно да се подписва втори указ. Просто да уточним. Но на какъв нормативен акт стъпват те, защото със сигурност в момента други юристи пък смятат, че втори указ за делегиране на права към господин Марин при втория ви мандат е бил нужен.
Георги Първанов: Аз вече казах. Нека да спорят юристите. Аз съм убеден в правотата на това експертно мнение, което моите юристи са ми дали. Актът е указа от 2002 година.
Водещ: Получавам знак тук, че вицепрезидентът би искал да се включи. Само един момент да ви подам микрофона, господин Марин.
Ангел Марин: Аз естествено от правна гледна точка пред вас няма да пояснявам как стоят нещата. Само ще преведа един житейски, истински случай. В 2008 година бях уволнен по дисциплинарен ред от българската армия. 1998 година бях уволнен с указ на тогавашния президент по дисциплинарен ред. Завърши мандатът на предишния президент. Да сте чули този указ, с който бях уволнен, да е прекратил своето действие, аз да съм възстановен в армията и да съм получил заплатите, от които бях лишен? И досега не е станало това. Юристи, които се занимаваха с моя случай тогава обясниха, че действието на този указ на тогавашния президент може да се прекрати с друг указ, който отмени действието на предишния. Повече не искам да коментирам.
Георги Първанов: Ако искате можем да дълбаем, макар че този въпрос е малко измислен. Указът от 2002 година, дами и господа, е безсрочен. Там не съм записал „от”, „до”. Ако някой иска да спечели служебна победа, това е друг въпрос. Всякакви деловодни въпроси ми бяха поставени в хода на този дебат, имаше например, нека да го кажа и това, една инсинуация на господин Асен Агов, който разви твърде активна дейност сред дипломатите, твърдейки, че няма записано в държавния протокол правото да провеждам звукозаписи на срещите си. Няма и забрана за това. Но когато го видя господин Агов, ще го изпратя при стенографката Богдана, която е такава от времето на Петър Младенов, през доктор Желев, през Петър Стоянов, която е работила през всичките тези 25 години при същите правила. И господин Агов е гостувал десетки пъти не толкова на нея, колкото на предишните президенти, знае добре тези правила. Но това са едни такива дребни инсинуации, които трябва да създават шум в пространството.
Водещ: И така, последни въпроси. Заповядайте, вестник „Сега”.
Силвия Георгиева, вестник „Сега”: Искам да ви попитам защо не направихте специална пресконференция и да реагирате така остро когато например Тройната коалиция бе наказана със спиране на евросубсидиите или пък когато харчеше пари в края на мандата си, когато кризата беше в разгара си в останалите страни и се очакваше и у нас. И още един въпрос, свързан с вашето желание да бъдат проверени хората, които са се облагодетелствали по време на прехода и са направили големи дарения на фамилните фондации и на политиците. Защо се ограничавате само до тях и ще поискате ли проверка и на вашите спонсори? Благодаря.
Георги Първанов: Моите спонсори са качени на сайта от президентската администрация. Ние сме ги направили публично известни. И съм сигурен, че който трябва проверява, сериозно проверява. Но искам да видя, то не само за фондациите, защо поне този морален жест, тази морална стъпка, не я направят хората с фамилни фондации – да качат на сайта на съответната фондация имената на своите дарители. Нищо повече. Да видим наистина дали сред тях няма хора, които са получили крупни имоти и други състояния. Ето сега предстои нов процес на раздържавяване. Да се върнем към опита от 90-те години. Ако аз греша – чудесно, значи те са чисти. За Тройната коалиция аз съм се изказвал многократно, и както вашият вестник е отразявал, в това число и с идеята, че има война между президента Първанов и премиера Станишев. Помня добре такива тези. Тезата, че ето, Първанов критикува защото иска да се върве в БСП. Или пък че иска да създаде нова партия. Тази теза върви от години наред. Кой пръв разкритикува формулата „8, 5, 3” на разпределение на постовете? Аз съм се изказал остро против разпределението на излишъка. Вие сте го забравили, нека да го припомня. Защото имаше един момент, в който така на око бяха разпределени около стотина милиона, по незнайно какви критерии на общините. Аз бях този, който е най-лесно критикуван. Да не говорим за случаите, когато налагах вето. Имаше закони, чието спиране беше посрещнато много остро от тогавашните управляващи. Случаят с премиерските съветници, с участието им в бордовете... Нека да не изреждаме всичко. Има много случаи на такова противопоставяне. Идеята, че има война между институциите, върви от август 2002 година до август 2008 година, най-малко. Мога да ви дам цялата хроника защото поддържам добре архива си.
Водещ: И така, заповядайте вие.
Мария Матеева, вестник „Класа”: Господин президент, остро критикувате правителството, но време ли е за неговата оставка? Има ли алтернатива евентуално?
Георги Първанов: Критикувам не остро, конструктивно, съзидателно. Отново ще кажа това, което повторих миналия път – по-скоро правителството трябва да бъде подкрепено и окуражено в неговите усилия да излезе от кризата. Защото не ми се струва достатъчни тези усилия, освен че са забавени. Искам по-радикално действие. Между другото, имаше наистина много радикални идеи, които отиваха по-далеч и може би на един определен етап трябва да бъдат обсъждани и от работодателите, и от синдикатите. Това е един компромис, но истинското лидерство означава в един момент да се каже – освен това, е необходимо да се направи и друго.
Водещ: Последни въпроси може би. Заповядайте.
Никола Лалов, „Медиапул”: Искам да ви попитам вие, като главнокомандващ, удовлетворен ли сте от състоянието на сектора на отбраната, модернизацията до момента, която е извършена, и имате ли някаква визия за мястото на НСО и НРС, и защо до момента не изпълнихте обещаното от вас настойчиво поставяне на въпроса за приемането на закон за двете служби?
Георги Първанов: Аз смятам, че имаме Българска армия, която е в състояние да защити военната сигурност на страната и второ, да изпълнява коректно, точно, както го и прави, даже в много по-голяма степен на някои членове на НАТО да изпълнява своите съюзнически ангажименти. Има още много какво да се направи за Българската армия. Първо, за личния състав. Продължавам да смятам, че темата за мотивацията, за социалната политика вътре в армията не е тема, която трябва да бъде пренебрегната, само защото е имало злоупотреби при предишния кабинет. Защото, ако искаме да имаме качествени бойци и командири, трябва да инвестираме в тях социално. Второ, модернизацията не бива да бъде преустановявана. Искрено се надявам да бъдат намерени формули, които да наложат по-гъвкави решения, но разберете, че един вакуум от няколко години ще бъде много тежък за Българската армия. И без това в момента не сме армията с най-добра техника сред съюзниците. Да се чете повече Конституцията. Аз преди малко ви казах, а вие пак, като депутатите от ГЕРБ, що не предприехте законодателна инициатива – как да я предприема? Аз апелирам, аз настоявам да има закони за двете служби, но законодателната инициатива трябва да дойде от кабинета. Можем да съдействаме с нашия екип, както сме го правили. Моите експерти са участвали в обсъжданията на различни варианти, тези варианти са в касите, просто някой трябва да ги извади, да ги прочете, да ги редактираме съобразно съвременната обстановка и новите предизвикателства и да ги задействаме. Но, разберете, имам нещо, което трябва да си дадем думата да бъде основен критерий – това, проблемът на чие подчинение да бъдат службите, да не тормози, да не затруднява създаването на модерно законодателство, защото всеки път, като седнем да правим такива закони, първият въпрос, който се задава, е, дали ще има промяна в статуквото, дали да бъдат повече към президента или повече към Министерския съвет. Това е една грешна постановка. Нека да намерим най-работещият вариант в България.
Водещ: Още въпроси. Мисля, че има заявки за втори път. Дали наистина се налага да задавате вашите въпроси – заповядайте, Нова телевизия и „Труд”, но може би с това да приключим.
Журналист: Г-н президент, да ви попитам кога ще публикувате стенограмите от разговорите за създаването на тройната коалиция и от разговорите на високо ниво за АЕЦ „Белене” и другите стратегически енергийни проекти?
Георги Първанов: Ще ги публикувам тогава, когато се успокои обстановката, защото не искам сега да бъдат предмет на дебат. Отново искам да кажа, с риск да стана досаден, понеже го казах и миналия път – няма интрига в процеса, воден тук, на президентска територия, на създаването на коалицията на воденето на тези преговори. Те са рутинни преговори, те имат едни опорни точки, които са свързани с изпълнението на законодателството и толкова. Що се отнася до другите, до международните преговори, там е по-сложно. Аз много бих искал да ги публикувам, но и тук трябва да знаете, че конкретни параметри тук не са обсъждани. Оттатък, в другата сграда сигурно има документи, в които са обсъждани конкретните ангажименти. Тук е обсъждано дали да има „Белене”, дали да има „Южен поток” и „Бургас-Александруполис” и толкова. И когато това е договорено, просто сме изразили своето взаимно удовлетворение, нищо повече няма да откриете. Но тези отдясно, които толкова натискат да публикуваме тези документи, трябва да са наясно, че ще скочи една група отляво, които ще поискат да публикуваме други документи, свързани с разговорите ни за членство в НАТО, със съюзнически ангажименти. И тях ли ще публикуваме? Там има едни закони за класифицирана информация, има едни общи правила – общи не само за един определен съюз, в който ние сме влезли, които са общи за световната дипломация. Аз не съм ги измислил тези закони. Това, което може, аз съм готов да го публикувам буквално в следващите седмици. Надявам се това да е голямото разнообразие в медийния и в политическия живот, да нямаме други събития, които да предизвикат обсъждания на президентската институция.
Водещ: Вестник „Труд” – последен въпрос наистина.
Журналист: Г-н президент, към днешна дата, можете ли да кажете, имаше ли момент, в който изгубихте увереност, че сте бил прав в решението да качите стенограмата от разговора с министър Дянков, че си е струвало това и че доведе включително и до прецедент като искането за импийчмънт?
Георги Първанов: Първо, искам да припомня, че публикуването на стенограми не е прецедент. Аз съм публикувал стенограма, нека пак да кажа, защо никой не скочи, когато публикувах 4 февруари? На 4 февруари сме си говорили много по-интересни неща, но 4 февруари го публикувахме заради обществения и заради медийния интерес. Имаше ли обществен и медиен интерес към срещата ни с вицепремиера Дянков – категорично да. Същият брой журналисти, може би дори и повече, бяха на входа на президентството. Как можеше да се даде точната, прецизната, пълната информация за тази среща – да изляза и да разказвам, след което ще излезе някой, ако не вицепремиерът, то някой от неговите пиари и да каже – не, това не е точно, интонацията не е правилна или словоредът не е същият. Затова най-добрият начин едно към едно. И нито за миг не съжалявам – ако сега трябваше да решавам същия въпрос, пак бих го решил по същия начин.
Водещ: Благодаря на всички за вниманието.
Георги Първанов: Благодаря ви, приятен ден на всички.

http://www.focus-news.net/

 


Сходни връзки

Пресконференция на президента Георги Първанов | 2 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.
Пресконференция на президента Георги Първанов
Автор: Anonymous да 2010-04-02 @ 10:02 EEST
Първанов не се бил виждал с Алексей Петров на четири очи. Ами ако се е виждал на шест?
Пресконференция на президента Георги Първанов
Автор: Anonymous да 2010-04-06 @ 18:18 EEST
              Бъдещето ще покаже кой, кой е? Дали се е виждал и на колко очи ли е най-важното?

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2021 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.07 секунди