"Сегашните лица, които са назначени на щат мултимилионер, олигарх и прочие, са богати хора, но постоянно са притискани. Един от начините е като им отвличат децата."

Името на Григор Лилов може да бъде открито както в българските медии, така и в световни авторитетни издания – от “Ню Йорк таймс” през английския “Гардиън” до немски и френски вестници. Той е сред призьорите на национални конкурси за репортерство и разследвания. Журналистът е автор на бестселъри за българския ъндърграунд на родния преход.

- Нека започнем отзад напред – от президента Първанов. Млад милиардер? Само милиардер? Млад президент? Кой е той?

- Първанов го описах в първите два тома “Най-богатите българи”. До третия не можахме да стигнем. Аз исках, издателката не искаше. Тя имаше определени неприятности с едни момчета на Косьо Самоковеца и на Христо Ковачки. Тя няма да го потвърди, но аз мога да го кажа. Имах лични контакти с представителите на разните елити, заплаших ги, че ако пресират втория том, въпреки огромния интерес към първия, ще пусна цялата информация в Интернет. Ставаше дума само за българските операции. Не бяха засягани офшорни сметки, през чиито вериги парите, откраднати от България, са препирани и колосвани, за да се върнат тук във вид, годен за употреба. Президентът не фигурираше в тези книги и с основание. Това, че Първанов е милиардер, са глупости. В България няма милиардери. Някой може да си помисли, че защитавам Васил Божков, което е смешно, но и той няма милиард. И Илия Павлов бе един неособено богат човек, въпреки че западните класации го бяха изкарали милиардер. Дойде смъртта му и изведнъж се видя, че неговите милиард и триста милиона долара ги няма, а има само около 200 милиона.

- Ако тръгнем от символите на първоначалното натрупване на капитал, едно от най-легендарните и най-мистериозни икономически досиета на прехода би трябвало да бъде това за възхода и падението на Първа частна банка?

- Тя е емблематичен пример за първоначалното натрупване на пари и развъртането и превъртането им. Идва преходът и се създава ПЧБ с пари от държавните предприятия, които отидоха като акционери в нея. Води се Първа частна банка, но отначало 50 на сто от капитала е на държавата. Става ПЧБ, когато вдигнаха много капитала, а държавните предприятия не участваха. Започва да работи. Капиталът се разраства. Банката дава едни кредити и с тях в нарушение на всякакви банкови изисквания се направи Агробизнесбанк в Пловдив, където после имаше съдебен процес за фалита й. Така една купчина хора забогатяха. Знаете при хиперинфлацията какви чудеса се случиха. И с парите на тази дъщерна ПЧБ се създаде сегашната Първа инвестиционна банка. Ето ви начин как са минали парите, които, както се казва, вече са чист капитал, който отговаря на всички банкови регулации, изисквания и пр. В ПИБ случайни хора няма. Собствениците също не са случайни хора. Вярно, че са професионални банкери, но единият по някаква случайност е роднина на Тодор Живков.

- Кой е той?

- Ивайло Мутафчиев. Добре, но как се трупат парите? Класика е операцията за правителствените самолети, която е осъществена чрез ПИБ. Това беше една стъпка на Станишевото правителство, която се струпа на гърба на Бойко Борисов. Говоря за двата еърбъса. Хубаво, имали пари да ги поръчат, но защо точно два правителствени самолета! Това е безумие. Сделката е безспорно подсъдна. При това самолетите са с летателна годност, която мисля, че изтича през 2013 г. Кой купува такава техника? Пристига новото правителство - няма пари да купуваме самолети. Естествено, че правителствени самолети не ни и трябват, след като нямаме лекарства за болните от Паркинсон, диабетиците и още хиляди неотложни неща. Но сделката за единия самолет се приключи. За какъв дявол? Правителството се тупа в гърдите – ние смъкнахме цената с еди-колко си милиона, но тази цена е все пак с 10 млн. повече, отколкото цената, на която можеш да купиш на световния пазар абсолютно същия самолет, при това с далеч по-малко летателни часове, понеже е криза и авиокомпаниите се стремят да се отърват от излишните самолети. Хубаво. Да оставим и това. Но тези средства постъпват по фирмената сметка на съпругата на един от собствениците на ПИБ. И следващото правителство ще обвини със сигурност сегашното, така както то вини предишното, и ще има пълни основания. Значи това беше една тъмна операция на кабинета Станишев с ПИБ.

- И кой в крайна сметка получава комисионите за въпросната сделка?

- Лицето Х да го наречем. И тези пари биха могли да бъдат оформени като консултантски на бивш правителствен чиновник примерно и ти много трудно можеш да се намесиш и да кажеш: сделката е неизгодна. Вече са се научили да се пазят. В транспортното министерство примерно бившият министър не е подписал нито една сделка и е упълномощил друг да подписва. Има право да го направи, но мирише от горе до долу. Това си е живо заобикаляне на закона и е ясно за какво става дума.

- А самите комисиони как пристигат по предназначение?

- Преди беше просто. Носиш куфарчето с пачките или грубо и вулгарно превеждаш пари по съответната банкова сметка. Сега се понаучиха и ги правят по-интелигентно нещата. Комисионерът приема съответната сума и я слага в своята собствена фирма, превежда парите на друга негова офшорна фирма, която ги превежда на третата офшорка – тази на нашия политик. Не че не може да се проследи, но никой не го прави. Има и просто ювелирни механизми за замъгляване на собствеността. Например “”Шел” се води на... ”Шел”, ама собственикът на бензиностанциите не е “Шел”, а Гриша Ганчев!

- Говорите за веригата бензиностанции на Ганчев, които той продаде на световноизвестната компания? Нали там имаше сделка?

- Е, имаше, продаде ги, но собственикът все пак има право на търговска марка, финансов мениджмънт, за което Гришата честно и почтено си плаща на “Шел”, но бензиностанциите не са на “Шел”. Както и ВАЦ-овите вестници не са собственост на ВАЦ. Няма какво да говорим как е осъществена там операцията – с какви фирми в Австрия и Швейцария, има едно решение на Комисията за защита на конкуренцията, където ясно е описано според европейските директиви за всяко придобиване на собственост. Сложно е, но там ясно се казва, че ВАЦ не е мажоритарен собственик на “Медиа холдинг”. Точка.

- Нека се върнем на доброто старо време, когато доста “недосегаеми” босове започнаха да капят като зрели круши?

- Няма какво да се лъжем. Босовете бяха очистени, защото издръжката на тия групировки струваше скъпо.
Ти получаваш някакъв приход, 15 на сто ще трябва да оставиш за тях. И ето – тези босове бяха очистени именно защото държавата стоеше зад тях. Вярно, някои станаха по-богати. Други – по-богати и от господарите си. Вече взеха да се прилагат и други начини за притискане на крадливите слуги. Преди крадяха, но накрая си плащаха сметката със собствения си живот. Сегашните лица, които са назначени на щат мултимилионер, олигарх и прочие, са богати хора, но постоянно са притискани. Един от начините е като им отвличат децата.

- Децата!?

- Да, цялата тази поредица от отвличания напоследък беше свързана именно с това. И още нещо. Днес Цветан Цветанов да не ми казва, е борчетата са били на служба до 1992 г. Защото аз ще му кажа: "Абе, Цветанов, Самоковеца го убиха в Амстердам, а холандските полицаи намериха в джоба му карта на сътрудник на НСС?!" Ами това не е 1992 г. Как става така, че убиват Поли Пантев на остров Аруба, бъркат му в джоба и откриват подобна карта, но на друга служба – НСБОП. Да не изброявам другите. Ами Доктора, който е бил служител на две служби!? Това си е било практика, един вид традиция. Оказва се, че всеки голям бандит, преди да умре, се е срещал със съответния вътрешен министър. И изобщо няма за тия 20 години министър на вътрешните работи, който да не се е срещал с босовете и топбандитите. Карамански беше поканен в кабинета на Беров. При Емануил Йорданов стои дневникът на министерството, където е записано, че Поли Пантев, преди да замине за Аруба, е бил скъп гост на министерството.

Единственото изключение е Цветан Цветанов. Да видим докога...

Едно интервю на
Славей КОСТАДИНОВ

http://www.blitz.bg