За това са категорични от общината в добруджанския град. В дом „Св. Николай Чудотворец” са настанени деца с много тежки диагнози, нито едно не е само с едно заболяване. За 80 деца от дома има съгласие от родителите да бъдат дадени за осиновяване, нито едно не е поискано. Едва три са семействата, които системно се интересуват от децата си там. Някои отказват дори да ги погребат

Няма да позволим да се закрие домът за деца с умствена изостаналост „Св. Николай Чудотворец” в Крушари. Това бе заявено категорично вчера - на пресконференция от кмета на общината Добри Стефанов, зам.-кмета Иван Иванов, директора на дирекция „Регионално развитие и хуманитарни дейности” Димитрина Желева и директора на дома Юлия Върбанова.

Според кмета, целта на пресконференцията бе да се каже истината за и да се спрат митовете и заблудите относно дома. „Ако пресконференцията беше закъсняла още, сигурно в следващата публикация на Карбовски щеше да пише, че сме кан***и” - каза кметът. Според него, единствената цел на публикациите във вестник „Стандарт” срещу дома за деца с умствена изостаналост „Св. Николай Чудотворец” в Крушари е затварянето на дома. Той опроверга твърденията за нарушения в дома. Предстои да излезе докладът на прокуратурата от извършваната проверка. Затова, според Д. Стефанов, е възможно атаките да са целенасочени и да имат за цел да се повлияе на резултатите. „Основната ни цел е да се подобри качеството на живота в дома. Макар да са направени много неща, има още какво да се направи” - каза кметът. Той подчерта, че с бюджета на дома не се разпорежда директорът, а средствата се разпределят от общината.

„Забелязва се цикличност на проверките, които извършва Българският хелзинкски комитет” - посочи Д. Желева. Тя цитира книга с доклади на БХК за периода 2000-2002 г., където констатациите са, че „наблюдателите на БХК не са попаднали на данни за унизително отношение към децата в заведението в Крушари - изтезания, малтретиране. Не са констатирани случаи на вмешателство в личния живот -  проверка на кореспонденция, личен обиск, обиск на нощни шкафчета и др. Екипът на БХК остана с впечатление, че между децата от дома и персонала съществуват доверие и топли отношения. Системните грижи и контактът са съществен елемент от атмосферата в този социален дом”. И още „игри на двора, песни, игри на пода в стаите, гимнастика, упражнения, всекидневен контакт с възпитателските и санитарките - така обикновено прекарват свободното си време болните деца. Някои от тях са гостували в домовете на персонала”. Желева недоумява как за десет години, през които е направено толкова много за подобряване на условията в дома, изведнъж се оказва, че Българския Хелзинкски комитет констатира коренно различни неща, като посочените в публикациите на М. Карбовски.

Само през миналата година в дома са инвестирани 97 000 лева от националния бюджет - за ремонт и обзавеждане на кухненския блок, от общинския бюджет са изградени външен асансьор и аспирация, с дарения са направени кабинети по музика и математика, модерна зала за рехабилитация. През годините е завишена числеността на персонала, който се грижи за децата, подобрена е обстановката, кабинетите, отношението. Стана ясно, че авторът на публикациите Мартин Карбовски нито е посетил социалното заведение, нито се е обаждал там.

„Знаем кой иска да закрие дома. Има политическо решение на държавата децата да се деинституционализират. Предлага се приемна грижа и реинтеграция в биологичното семейство” - каза директорът Юлия Върбанова. Когато попитала представител на БХК - какво ще се случи при закриване на дома, тя й обяснила, че децата, които могат да вървят, ще отидат в София, говорещите - във Варна, а лежащо болните, включително и тези, които се хранят със сонда, в Добрич, за да се социализират. „Не вярвам някой да смята, че може да се социализира дете, което не може да става, лежи само на една страна и е със сонда” - смята Ю. Върбанова. Тя посочи, че има 26 починали за четири години, което е около 6 % смъртност за година. При това в един от малкото домове у нас, където са най-тежките случаи. 47 от настанените лица в дома на възраст от 14 до 31 години са лежащо болни. Върбанова недоумява защо се обръща внимание само на статистиката за смъртността, а не на това, че не е починало нито едно от подвижните деца. Както и на това, че от смъртните случаи само 9 са на деца, а останалите са на лица на възраст над 18 години. За тях години наред в дома са полагали грижи.

Санитарка от дома в Крушари дойде, за да ни покаже снимки на внучката си - родена с увреждания. Тя е отглеждана с много обич в семейството, но е доживяла до 7 години. Не е имала подкожна мазнина, тъй като на три години вече е била като скелет, с атрофирали мускули.

При нас няма лице само с едно заболяване, а почти всяко има и пареза, обясни Ю. Върбанова. Сред починалите са лица с комбинирана диагноза от дълбока олигофрения, идиотизъм, детска церебрална парализа и квадрипаретичен синдром, друго е с дълбока олигофрения, болест на Даун и идиотия, трето е с дълбока олигофрения, идиотия, ДЦП, с атрофия на мозъка и амавроза и т.н. Тя е подготвила поисканите й от Българския Хелзинкски комитет документи със съобщенията за смърт, но на дадените й телефони никой не отговарял, за да ги предаде. И обяснява, че има папки с телеграми от родители, с които те молят децата им да бъдат погребани, защото не могат да си ги вземат и да ги погребат по родните места.

„При всеки случай смъртта се констатира от лекар - от джи пи или от дежурен лекар на територията на общината, информира се служба ГРАО, издава се смъртен акт. Докато не се получи потвърждение от семейството - дали да правим погребение, не започваме. След това се изпращат уведомления до кмета, до Дирекция „Социално подпомагане” в Добрич, до Регионалната дирекция „Социално подпомагане” и РЗОК. Затова, според Ю. Върбанова, приказки, че децата мистериозно изчезват, че някой крие смъртни случаи, нямат основание. „Питате ли колектива какво им е било, когато се е случвало навръх нова година да погребваме дете” - споделя Юлия Върбанова.

Със сълзи на очи тя разказва за последния смъртен случай на  18-годишната Велина.  Тя е била най-силната ученичка и с най-висок коефициент на интелигентност в дома. Родена е със заболяването "спина бифида". През годините няколко пъти лекари са отказвали да я оперират. През септември миналата година получила възпаление, което стигнало до гнойна рана, месеци наред била с температура. Върбанова,  заедно с лекаря и момичето, взели нелекото решение за операция. Тя минала успешно. Осем души от персонала давали кръв. След три месеца започнала да развива хидроцефалия и изпаднала в будна кома. Наложила се втора операция. Велина се събудила, започнала да се възстановява. Но в 9,45 ч. на 16 март починала. Лекарите й недоумяват защо. Когато директорката позвънила на майка й, тя й отвърнала „Престанете да ме занимавате. Нямам такова дете. Имам второ семейство”. Тогава Върбанова й отвърнала, че няма повече да я търси, защото Велина е починала. Сега момче с вродена анемия също е на път да си отиде от този свят, защото лекарите не могат повече нищо да направят, за да удължат още живота му. Майка му знае за това, казва директорката. Тя посочи още, че през 2006 г. е направена пълна проверка на дома и 6-членна комисия е излязла със становище, че домът трябва да се реформира. В отговор на това в дома вече е започнала реформа. Намален е капацитетът му от 108 на 100, увеличено е пространството за едно настанено там лице. През последните четири години около 50 на сто от децата са се интегрирали и две от тях посещават масово училище, 26 - помощно училище, две ходят на детска градина, а други 25 посещават дневен център. В резултат на рехабилитация млада жена на 31 години с размери на 4-годишно дете е проходила преди месеци. „Това са деца, които са интегрирани. И да се говори, че ние сме злодеи, че не се грижим за децата, ми е болно” - каза Ю. Върбанова. И въпреки настояването на семейството й и колектива на дома, тя не иска да съди М. Карбовски. „Не се занимавам с този човек повече” - бе отговорът й.

От кметството в Крушари са категорични, че няма да позволят домът да бъде закрит. Предстои да се обсъди с Министерството на труда и социалната политика изграждане през 2011 г. на Център за настаняване от семеен тип, където да бъдат преместени децата, които могат да вървят. Ще се задели и терен за построяване на защитено жилище, където да бъдат настанени лицата, навършили 18 години.

В отворено писмо до Мартин Карбовски Ю. Върбанова го пита знае ли къде се намира село Крушари и кога е посещавал дома. „Няма данни въпросният господин да е вписан в книгата за посетители или да е търсил по телефона каквато и е информация за настанените деца. Знае ли колко деца живеят в дома и каква е тяхната диагноза?” - пита още тя в отвореното писмо. Тя задава и въпроса: Готов ли е Карбовски да стане приемен родител на дете от нашия дом, за да бъдат закрити тези домове?

Защото, другата статистика е, че за 80 деца в дома има съгласие от родителите да бъдат давани за осиновяване, но желаещи осиновители на тежко болни деца няма. Едва три са семействата, които редовно търсят децата си, настанени в Крушари. Има такива, които отказват дори да ги погребат. НДТ

Снимки Любен ЖЕЛЯЗКОВ