"Пишат, че съм гей. Слухове винаги е имало."

– Викторе, през последните месеци името ти се забърка в няколко компроматни „фотосесии“ – лъсна „по кожа“ в интернет и в пресата на два пъти. Търсиш ли скандала, или той теб те намира?

– Търся скандала. Но като че ли по-скоро той ме търси и намира, отколкото на всяка цена аз – него. Понякога се получава, че дори да не съм намерил нещо скандално, то само ми се стоварва на главата. Бих казал, че скандалът ми е писан по рождение. Карма! Но не е компромат, защото не е излязло в пресата нищо кой знае колко скандално и разтърсващо, което ме е показало в лоша светлина. Напротив – заставам зад всичко. 

– Това означава ли, че нямаш пръст в пускането на голите снимки, които вече всички са виждали...

– Скандалът е виновен за всичко! Снимките ми, които изтекоха в мрежата, са доказателство, че скандалът си играе своите игрички и си знае работата. Аз нищо не съм пипал, нищо не знам.

– Излиза че си ни лук ял, ни лук мирисал...

– Не ям лук, защото ми остава неприятен вкус в устата. Тъй като казах, че по рождение скандалното е около мен, не мога да отрека, че го заобичах с времето. Но никога не го провокирам изкуствено – това е закон за мен. Просто вярвам, че скандалното обича едни и е като трипер. Пипне ли те веднъж, няма лек за него. Други просто никога не ги докосва.

– Разкрепостен ли си в личния си живот, освен на сцената, което се вижда ясно от клиповете ти?

– Да, разкрепостен съм – така съм възпитан. Мисля, че всичко трябва да се нарича с истински имена. Водя се от това мото и в работата си. Затова и в клиповете си показвам нещата такива, каквито са. Ако става дума за секс, показвам секс, не еротика. Не си падам по романтичните неща. Според мен едно тяло е красиво, когато показано цялото – без задръжки, дори и с недостатъците си. Не трябва да се срамуваме от секса – нито в живота като цяло, още по-малко във видеоклиповете. Сексът – това е самият живот, понякога красив и приятен, понякога не толкова – но все пак истински.

– Това, че сексът продава, ли е основната причина да записваш предимно по-хард парчета, а баладите да оставяш на заден план?

– При мен единственият принцип е да пея за нещата от живота. Пък и мисля, че един изпълнител може да изнесе дадено парче само ако го усеща истински. Бързите песни с огнени ритми и пиперливи текстове – това съм аз.

– Имаш ли образци в жанра, колеги, от които си се учил и на които се възхищаваш? 

– Много са хората, от които има какво да научи един изпълнител. Лично аз, като типаж и сценично поведение, се възхищавам на Галена може би защото си приличаме като натюрел. За мен тя е идеалът за фолк певица.

– Приятелят ѝ Галин поне малко не ревнува ли, че винаги, когато сте заедно с Галя, сте „прилепнали“ по сепаретата...

– С Галин ме свързва страхотно приятелство. Едва ли ревнува, тъй като той много добре знае какви са отношенията ни с Галена, още повече не смятам, че Галя му дава повод да ревнува от когото и да било. Рядко се среща влюбена двойка като тях.

– Провокираш да те попитам имаш ли половинка до себе си, актуална тръпка...

– Ааа, не, нямам. Не ми и трябва. Свободен съм. С времето просто се убедих, че от свободата по-хубаво няма. Не ми трябват мрънкащи жени...

– Значи ползваш жените само за „еднократно удоволствие“ и ги сменяш често?

– Харесвам жени, които ме ползват по същия начин. Използваме се взаимно, ако може така да се каже. Иначе на теория връзките са нещо хубаво, но не и на практика. Сега ми е време да се забавлявам, без да се обвързвам трайно и да се чувствам заробен в отговорности.

– В интернет често те нападат, че си гей. Как гледаш на това?

– Слухове винаги е имало. Няма да ги коментирам. Ако няма слухове за някого, значи не е интересен. Аз не влизам в това число.

– Получавал ли си неприлични предложения от мъже или жени в заведение по време на участие. Има ли такива, които си се колебаел дали да приемеш? 

– Явно че предразполагам гостите на участията си да покажат всичко диво, което им е заложено, защото съм имал доста, меко казано, неприлични предложения. На две или три големи хората правят маймунджилъци. Наскоро една бизнесдама ми предложи секс срещу висок хонорар, но каза, че искала извратеняшки работи един вид без пари, и затова я отрязах. Аз съм комерсиално копеле. Помня и една друга случка. Един много влиятелен мъж, чието име ще запазя от благоприличие, ми се метна и се разкрещя, че ни иска „в комплект“ с... едни оборотни колежки за „частно парти“ в дома му. Изсмях му се и бях даже доста груб с въпросния господин. ... Сега, това бяха случаи, когато съм отказвал. За другите, когато съм приемал, няма да си отворя устата. Иначе ще излезе, че си правя реклама. (Смее се.)

– Какво е отношението ти към големите неща в живота?

– Обичам големите неща, вдигам две ръце „за“. Независимо за какво се отнася, голямото си е голямо. Целта на всеки млад човек трябва да е голяма, така се получава коефициент на полезна дейност: големи мечти – големи резултати. И гърдите ги обичам големи. Само с едно уточнение обаче – да не са меки, че за нищо не стават тогава.

– Влизаш ли в интернет, интересуваш ли се какво пишат феновете ти за нещата около теб? Доколко вземаш под внимание мненията?

– Предубеден съм относно коментарите в интернет. Не искам никого да подценявам, но най-реалният барометър за наличието или за липсата на успех на даден изпълнител са пълните заведения по време на участията му. Още повече оказва се, че най-успешните са често и най-оплювани по форумите. Злобата на тези, които стоят пред компютрите, е безгранична. Но вярвам, че тя рано или късно се връща като бумеранг. Един мой любим поет беше казал, че злоба има за всички, но любовта не достига. В това е проблемът. Не сме научени да казваме „Браво“, но да плюем, ни се удава.

– Накъде според теб трябва да се развива попфолкът като звучене и визия? Всъщност кой диктува това – изпълнителите или продуцентите? Или може би публиката?

– Накъде трябва да се развива, никой не може да каже. Освен продуцентите може би. Иначе попфолкът най-вече се влияе от световната музикална сцена. Нормално е да черпим отвън опит и идеи. Това ни помага да правим музиката си все по-разнообразна, в което е и всъщност красотата на музиката. Така трябва да бъде. За всеки вкус трябва да има по нещо. Накъдето и да се развие жанрът, не смятам, че ще се случи някаква кой знае каква революция, защото както навсякъде другаде, така и в музиката стиловете изживяват кръговрат. Всичко така наречено „ново“ е позабравено старо.

– В личната ти класация имаш ли си любима песен от репертоара си? С кой екип работиш по проектите си?

– „Парите са ни мания“ е безспорният ми хит. Надявам се новото парче „Брой до три“ да повтори успеха ѝ. За проектите си съм се обградил с приятели, чийто професионализъм е безспорен – това са клипмейкърът Тенчо Янчев, композиторът и аранжор Пламен Станчев-Змея. За текстовете досега съм се доверявал на Тина Денчева и Мариета Ангелова. Подготвям и съвсем нова песен, чийто текст е дело на едно ново име, за което тепърва ще се говори.