изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-04-19 @ 03:17 EEST
Д-р Антония Първанова: В ЕС се държи повече на информираността какво точно ядем, а не толкова храната да е здравословна    
Интервюта Европейският депутат от групата на Алианса на либералите и демократите за Европа д-р Антония Първанова, член на Комисията по здравеопазване, околна среда и безопасност на храните в Европейския парламент, в интервю за Агенция „Фокус”.


Фокус: Г-жо Първанова, вие сте член на Комисията по здравеопазване, околна среда и безопасност на храните в Европейския парламент. Какви дебати се водят в момента в комисията по отношение на етикетирането при храните?
Антония Първанова: Безопасността на храните е сред приоритетните европейски теми. Наскоро Комисията по здравеопазване, околна среда и безопасност на храните в Европейския парламент разискваше етикетирането на хранителните продукти. Беше постигнат консенсус с много усилия и защита на интересите на потребителите, особено на тези с определени заболявания. В същото време имаше силен натиск и лобизъм от страна на индустрията. Предстои Европейският парламент да гласува тази директива за етикетирането. Европейското проучване на рисковите фактори за преждевременната смърт при човека, посочи, че на първите шест места са все причини, свързани с това как се храним, какво пием и как се движим. Става дума за кръвното налягане, холестерола, телесното тегло, липсата на плодове и зеленчуци, прекалената употреба на алкохол и тютюнопушене. По повод на последното – в България бяха необходими много усилия да се забрани пушенето на цигари на обществени места. Сега има натиск на туристическата индустрия. Но България има ангажимент към Европейската комисия да устои на забраната. Страната ни не се слави с добри показатели по отношение на тютюнопушенето.
Постигането на баланс в Европарламента беше трудно поради това, че се държи повече на информираността на пациента за това какво точно яде, а не толкова храната да е здравословна. Съгласие беше постигнато върху етикетите на основните продукти да се изписва произходът на месото, птиците и рибата, както и за обработените храни. Имаше дори предложение на етикетите да се изписва, къде е родено животното, къде е отгледано и къде е заклано.
При яйцата и дори в хранителните продукти, които ги съдържат, на етикетите ще се изписва дали кокошките са отглеждани в клетка или свободно. Ще се отбелязва задължително съдържанието на мазнини, захар и сол.
Фокус: Какви идеи има за решаването на проблема за качеството на храните?
Антония Първанова: Тежка е битката да се отбелязва и процентът на дневната дажба на захарта, солта и мазнините, както въвеждането на светофарната система. Това означава да се каже дали е много, средно или малко с три различно оцветени кръгчета. В комисията гласуването беше 30 „за” и 30 „против” светофарната система. Спорът после беше пренесен в пленарната зала, защото потребителите трябва да знаят, какво ядат. Не е без значение да се знае, колко точно захар, мазнини и сол поемаме дневно с определена храна. Твърде непрактично и пълен абсурд ще бъде, ако всичко това се отбелязва в проценти. Вече има страни, в които се прилага светофарната система. Дори храните на „Макдоналдс” са обозначени по този начин. Направихме мащабна акция в Европейската организация на пациентите, лекарите, зъболекарите, асоциацията на болниците, които засипаха с писма Европарламента и поискаха на етикетите да има отбелязана и медицинската компонента за здравословността на продукта. Тенденциите на българския парламент е да защити здравословните храни и това е добре. Всеки трябва да знае, че не са мит препоръките на специалистите, че на ден е необходимо да консумираме най-малко 600 грама плодове и зеленчуци.
Фокус: Какви са предложенията към Европейската комисия?
Антония Първанова: Предложения са за по-добрата информираност за това какво ядем, етикетирането да е разбираемо и съставките да се отразяват. Има предложения за лобиране за създаването на национални стандарти и защита на българското производство чрез повишаване на критериите по отношение на ГМО, произход и точния състав.
В момента се разглежда директивата за етикетите на храните и в тази връзка има големи спорове по отношение на големината и формата на етикетите, какво да бъде отбелязано на тях, дали да има дневна доза и други, както дали да се изпишат здравни параметри.
Фокус: А по отношение на етикетирането на алкохола?
Антония Първанова: Франция и Испания сериозно се противопоставят на предложението на етикета да се изписва има ли захар, тъй като смятат, че това ще доведе до ограничаване на алкохола от страна на потребителите. При диабетиците например е важно да знаят, защото те са на специална диета и алкохолът надвишава дневната доза въглехидрати, която те трябва да приемат. Има и изисквания за етикетирането на млякото. На етикета ще бъде отбелязано точното съдържание, т.е. хората ще могат да се ориентират, дали само се имитира мляко и сирене. Това изискване срещна широка подкрепа сред евродепутатите.
Галина ДИМОВА
 


Сходни връзки

Д-р Антония Първанова: В ЕС се държи повече на информираността какво точно ядем, а не толкова храната да е здравословна | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.06 секунди