от Гeна Тодорова Иванова – майка на жестоко убития Живко Иванов Жеков от Добрич

Повече от 15 месеца търся справедливост. Държавните институции упорито отказват да си свършат работата, за която получават издръжката си от нас, данъкоплатците. Съдебната, изпълнителната и законодателната власт в България остават глухи за призивите ми за справедливо наказание за убиеца на сина ми. Затова реших да се обърна към четвъртата власт – медиите.

На 13 септември 2008 г. синът ми Живко Иванов Жеков бе нападнат и убит след жесток побой . Убиецът Борис Живков Борисов получи, меко казано, снизходителна присъда – 2 години “лишаване от свобода” при общ режим. До това “наказание” се стигна след споразумение, подготвено от тогавашния окръжен прокурор Георги Коларов на 2 февруари 2009 г. и одобрено на следващия ден от състав на Добричкия окръжен съд с председател Флорентина Неделчева.

А каква е предисторията на тази снизходителна присъда?

По случая бе образувано досъдебно производство с наблюдаващ прокурор Георги Коларов. На Борис Живков Георгиев бе повдигнато обвинение по чл. 124 ал.1 от Наказателния кодекс – причиняване на смърт “по непредпазливост след средна телесна повреда”, който предвижда от 2 до 8 години затвор. Явно целта на г-н Коларов от самото начало е била да осигури на убиеца снизходителна присъда. Какво е мотивирало прокурора за подобно поведение можем само да гадаем. Г-н Коларов не положи минималните усилия за установяване на обективната истина. По делото са събрани доказателства, че убиецът Борис  Борисов е вилнял и буйствал в бар-вариете “България” и е бил изгонен от охраната. Озовал се на улицата, той е решил да си изкара яда на първия срещнат – сина ми. И се нахвърля върху него без никаква причина с юмруци и ритници. Безспорно е установено, че сина ми по никакъв начин не е предизвикал скандала. Убийството е извършено в центъра на Добрич – наблизо има достатъчно охранителни камери на банки, хотел и други обществени сгради. Г-н Коларов обаче не изиска записи от тези камери. Всички тези факти и обстоятелства са достатъчни да се повдигне обвинение по чл. 116 от НК – за убийство, извършено с особена жестокост по хулигански подбуди. Такова бе и моето искане, което отправих писмено до Апелативна прокуратура – Варна. Но г-н Коларов побърза да сключи споразумението, то да бъде светкавично одобрено от съда и да влезе в сила. За да се осигури леко наказание на убиеца. Защото чл. 116 от НК предвижда от 15 до 20 години лишаване от свобода, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Явно обаче всички усилия на прокурора Коларов са били насочени не към разкриване на обективната истина и тържество на справедливостта, а към помилване на убиеца. С какво Борис Борисов е заслужил такова благосклонно отношение? Макар и реабилитиран, той все пак е осъждан за хулиганство, за измама в особено големи размери и за нанасяне на средна телесна повреда. А аз отгледах и възпитах достоен гражданин, който живееше и работеше честно.

След като научих за присъдата – при това не по официален ред, а от представители на медиите в Добрич предприех всички предвидени в закона стъпки за възобновяване на делото. Върховна касационна прокуратура отказа. Писах жалба до премиера Бойко Борисов, председателя на Народното събрание Цецка Цачева, министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, министъра на правосъдието Маргарита Попова, главния прокурор Борис Велчев, Висшия съдебен съвет. Надявах се, че сегашните управляващи ще се заемат със случая, след като толкова ясно демонстрират волята и желанието си да се борят с престъпността и корупцията. Защото съм убедена, че снизходителната присъда е резултат от корупционна схема...Надеждите ми не се оправдаха – отговор все още нямам. Както и няма резултат от телефонните ми разговори с главния комисар на МВР Калин Георгиев.

“Наказанието” си убиецът изтърпя в затворническо общежитие от открит тип. Борисов често си беше у дома, а вече получаваме сведения, че е излязъл на свобода.

Разберете, не искам възмездие, а справедливост!!! Дори и доживотна присъда за убиеца няма да ми върне детето. Няма обезщетение, което да компенсира загубата ми !!! Но не искам други майки да изживяват това, на което бях подложена аз. Искам да видя, да се уверя с очите си, че България е правова държава. Това е последният ми опит да провокирам властите в България да си свършат работата. Ако и сега това не се случи – ще се обърна към Европейските институции и към медиите в Европа и света !!!

 С уважение – Гена Иванова