От 4 до 6 май тази година 39 ученици от СОУ "Св. Климент Охридски" изнесоха концерти в Отания /Южна Франция/. Белите лястовици на Охридски пяха и свириха в катедралите на Лабрюйер, Кастърс и Сент Габел по покана на президента на асоциацията "Българи в Отания" г-жа Силви Казаулу.  Поканата бе отправена чрез преподавателя в Нов български университет Георги Рашев и диригента на хор "Добрич" Димитър Вангелов, вече познат на домакините, след вълнуващите си концерти през 2008 г. и 2009 г.

 Този път целта на добричкото гостуване бе и установяване на контакти с едно от големите училища в Кастърс, градът е едно умалено копие на романтична Венеция. А областта Отания пък има вековни кръвни връзки с българите - в този район са оставили трайни следи катарите, които, по мнението на редица световно известни учени, са наследници или приемници на богомилите. Така че на децата предстояха вълнуващи срещи и с отломки на българската история. Всъщност, повечето от групата на хористите /част от тях се представиха и с фолклорна програма/ за първи път щяха да посетят не само Отания, но и Белград, Венеция, Ница, Монако, Париж, Страсбург, Люксембург, Братислава и Сегед, които бяха включени в десетдневната творческа командировка, ако може така да се каже за това тежко, но вълнуващо и запомнящо се за цял живот пътуване.

Не за пръв път пътувам с деца от СОУ "Св. Климент Охридски" и винаги съм се удивлявал на реда и взаимопомощта между учениците в това школо, което ние в Добрич си наричаме училище по изкуствата, не само възхитени от постиженията на целия преподавателски и ученически колектив, но и с желанието това учебно заведение най-после да получи заслужилия си през 30-годишното си съществуване специален статут на училище по изкуствата. Нещо, за което обещаваха през последните 20 години всички идващи на власт депутати от изредилите се в Народното събрание политически партии. Но това е друга тема, приличаща й да влезе в рубриката на предаването "Господари на ефира" - "Обещано - изпълнено!"

С хора на училището не бях пътувал и се притеснявах да не би тези деца, които изпълняват виртуозно класически произведения, няма да бъдат скучни спътници през предстоящите 10 дни. Между другото, децата бяха на възраст от пети до дванадесети клас, а Веско пък бе вече студент в Нов български университет. Хорът пътуваше със своята темпераментна диригентка Маргарита Русева и очарователната си млада корепетиторка Силвия Димитрова. Разбира се, групата се водеше от директорката на СОУ "Св. Климент Охридски" Юлияна Герасимова, която организира невероятни концерти за юбилея на училището, за които още се говори с възхита в Добрич.

*****

Изгревът на 1 май ни заварва в България. Ярко слънце къпе пожълтели с рапица ниви, вековни гори, пшеница зеленее тук-там чак до синевата на хоризонта... И се друсаме като барбарони от спирка до спирка с надеждата, че един ден и у нас ще има магистрали, гладки като обещанията на депутатите. От София вземаме и нашата "Бърза помощ" Ивелина Царнаклийска. След минути наближаваме границата със Сърбия. За децата възвишенията вляво и вдясно просто са някакви чукари.  Пеят, смеят си, закачат се...  А ние минаваме през Сливница, Драгоман... Някога последните убити български войници са очертавали тази граница. Сега и Сърбия, след като влезе в Европейския съюз, всичко ще бъде забравено. Е, тук-там в учебниците ще се прочете нещичко за подвизите на българския войник, но пък границата ще се минава с една лична карта, а най-вероятно няма и да я забелязват, както сега е по границите между европейските държави и се чудиш в Австрия ли си, или в Италия...

Малките обаче се вълнуват, защото повечето от тях за пръв път са с международни паспорти, които стискат в ръчички и държал лично да ги дадат на граничните полицаи. Тук е редно да се каже и едно ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ на ОУ на МВР в Добрич, където направиха възможно най-бързо издаването на тези паспорти. Впрочем, сегашните български паспорти са една изключителна българска енциклопедия, която в едри щрихи разказва нашата история. Дай,Боже, ако някой ни попита кои са тези хора и рисунки по страниците на паспорта, да можем да разкажем с по две-три думи, нещо, в което много се съмнявам днес.

Влизаме без проблеми в Сърбия, но за пътуването си през западната съседка - в следващия брой, защото в днешния вестник трябва да има място за няколко значителни събития в Добричка област.

Редовете нахвърли Димитър ДУКОВ

На снимката: Част от групата, току-що започнала разходката си във Венеция