Веднъж бях сам вкъщи. Рових се из интернет. Вниманието ми привлече червен надпис. Не го разбрах, защото беше на финландски. Кликнах върху него. Изведнъж усетих странно привличане към монитора. Той започна силно да ме дърпа. Влязох в него и започнах да пропадам през черна бездна. Сякаш летях. Изведнъж стъпих на здрава земя. Огледах се. Не можах да повярвам на очите си. Имаше цели гори от шоколадови дървета, езера от какао, замък от пудра захар, бисквитени храсти и сладоледени облаци. Започнах да ям, откъдето видя. Скоро имах закръглено коремче.

Неочаквано някой ме потупа по рамото. Обърнах се. Пред мен стоеше викинг. Имаше метален шлем, окъсяла ризница, доста пълен, с черни очи и розово носленце. Имаше дружелюбен вид, макар че носеше голям меч. Той радушно поздрави:

 - Здравей! Казвам се Антеглам. А ти?

 - Йохам. Би ли ме развел из земята ви? Всъщност тя как се казва?

 - Казва се Страната на чудесата. И с удоволствие ще те разведа из нея.

На запад се ширеха планините Глазура, на изток – Шоко море, на север – равнина с името Локум, а на юг – реката Кафе. Започнахме разходката си от планините. Беше удивително колко много глазура може да има на едно място. Имаха връх, покрит със сметана. Обходихме ги. Продължихме към Шоко море, където взехме лодка, за да го обиколим. По пътя забелязахме крокодили от шоколад, риби от мед, дори акула с глава от шоколадови пръчици. Научих, че народът се хранел със сладки изделия, произведени от джуджетата сладкари. По средата на езерото се захвана буря. Тя направи водовъртеж, който заобръща лодката. Изведнъж тя се превърна в подводница. Заплувахме над стафиденото дъно. По него се плъзгаха скатове от черен шоколад. Скоро излязохме на повърхността. Огря ни карамеленото слънце. Пееха птички от крем.

 - Еха! И всичко това е ваше? Всичко това е направено от джуджетата! Невероятно е! Тук въобще имате ли проблеми? - запитах аз.

 - Всички в Страната на чудесата живеят в мир и разбирателство. Тук няма войни, глад или омраза. Те просто не съществуват. А сега да продължим разходката. Пред нас е долината Локум. Ще вземем крилати колелета и бързо ще я разгледаме - каза Антеглам.

Взехме крилатите велосипеди, които ни чакаха на брега. От двете страни на рамките им се простираха по две пернати крила. Качих се на едното колело . То сякаш ме усети и се изстреля във въздуха. Направи лупинг. В началото много се уплаших, но скоро свикнах с управлението му. Двамата с викинга карахме като побеснели из равнината. Тя бе препълнена с отрупани с плод дървета.

 - Вече е време да си вървиш! Вземи лодка по река Кафе. Тя ще те отведе до вас. Не можеш да останеш повече тук, защото човек от външния свят не може да остане повече от час. Но можеш да идваш, когато ти е скучно. Скоро пак ще се видим. А сега довиждане! - каза Антеглам.

 - Добре. Довиждане. Много благодаря за разходката! - казах аз с нежелание.

Тръгнах. След час бях на път към дома. Не знаех как ще стигна до там. Изведнъж пред мен се отвори бездна. Водата пропадаше шумно. Лодката започна да пада. Крещях с цяло гърло. Докато се усетя, вече стоях на стола пред компютъра. Бях много радостен от преживяното.

Обещах си скоро пак да посетя страната на чудесата!!!