Тленните останки на големия учен астроном бяха открити преди няколко години от археолози и гробът му вече ще бъде известен

Близо пет столетия след смъртта му през XVI в. Полша погребва с почести астронома Николай Коперник.

Гениалният полски учен умира  на 70-годишна възраст на 24 май 1543 г. в североизточния град Фромборк (Frombork.pl), но досега се знаеше само, че е положен в един от десетките анонимни гробове в катедралата.

За намирането му бе съобщено през 2005 г. Тогава археолози твърдяха, че компютърният портрет, генериран по останки от череп, намерен във фромборкската катедрала, поразително прилича на малкото стари гравюри, на които е изобразен Коперник.

През 2004 г. в храма бяха направени измервания с помощта на георадар, позволяващи да се локализират предмети и да се направи лазерно сканиране отвътре.

Опити да се установи къде е гробът на Коперник са правени нееднократно - най-напред през 1802 г., а след това през 1909 и 1939 г. Издирвали са го и германците по време на Втората световна война, но досега нито един опит не се бе увенчал с успех.

Последно с амбициозната задача се бяха заели група археолози под ръководството на директора на Института по антропология и археология на висшата хуманитарна школа на град Пултуск проф. Йежи Гонсовски.
Няколко години отне на учените да възстановят и идентифицират тленните му останки.

За разпознаване беше използвано ДНК от зъб и кост от намерените тленни останки, което бе сравнено с ДНК от кичур коса, намерен в една от книгите на Коперник.

Новият му гроб е също във Фромборк, а два дни преди това в катедралата в Олщин се състоя и траурна церемония, за която ковчегът бе докаран тържествено с военен ескорт.

Коперник (1473-1543) бе първият астроном, който формулира всеобхватна хелиоцентрична космология, която отне на Земята отрежданото й дотогава място на център на Вселената.

Възгледите си той излага в своето съчинение "За въртенето на небесните сфери" (De revolutionibus orbium coelestium), което е забранено от католическата църква цели два века - от 1616 до 1828 г.

Първо издание на труда от 1543 г. неотдавна бе продадено на търг в "Кристис" за 2,2 млн. долара.

По-рано тази година Международният съюз за чиста и приложна химия кръсти на него 112-ия елемент от  Менделеевата таблица.

Най-тежкият от официално признатите елементи, известен и като "унунбий", вече носи името "коперникий".

Новото название предложиха физиците от немския Център за изследване на тежки йони в Дармщадт (GSI), където за пръв път синтезираха този елемент през 1996 г. чрез ускорителя на тежки йони.

Името на Коперник носи и Варненската астрономическа обсерватория с планетариум. До сградата, която се намира в Морската градина, има скулптура на великия учен, направена от големия български скулптор Любомир Далчев през 1968 г.

Тя е единствената, при изработването на която авторът е използвал сложната техника на кованата мед.

http://www.vesti.bg