Водещ: Вежди Рашидов ни е на гости – министърът на културата. Здравейте.
Вежди Рашидов: Здравейте.
Водещ: Вчера си говорихме с Виктор колко много са въпросите към вас. Снощи се изненадахме, че още един трябва да ви зададем. Късно си легнахме, за да проследим какво се случва с тази акция на търга в столичен хотел – аукцион на картини на много големи български художници. Игор Марковски е организатор на този аукцион. Вътре имало влизане, полиция, крясъци, писъци, човек получил диабетна криза, идвала е линейка. Какво е станало точно?
Вежди Рашидов: Аз не съм бил на място и не мога да ви отговоря точно какво се е случвало вътре. Това, което се е случвало вътре, го знам също като вас, отстрани. Но онова, което може нещо по-конкретно да се каже за това, че по принцип е нарушен законът за културното наследство и инспекторатът на министерството следи стриктно за изпълняването на този закон. Това е нашата работа. И когато става въпрос, разбира се, за културно наследство и за картини, инспекторатът е длъжен да присъства, защото това е експертната част.
Водещ: Очевидно законът за културното наследство в тази му част, че картините не са имали документи, както признава днес Игор Марковски в кратко интервю за „Труд”, те пък нямали документи защото това е много дълга процедура. Комисията, която се събира, за да издава такива документи, се събирала веднъж на сто години, той е хиперболизирал, разбира се, но очевидно проблемът е такъв, че за да направиш аукцион, трябва да чакаш тази комисия, която...
Вежди Рашидов: На този етап, всичко това се е случило снощи, така че има досъдебно производство. И по случая може само да се изказва наблюдаващият прокурор.
Водещ: Вашето мнение.
Вежди Рашидов: Моето мнение ще ви го кажа.
Водещ: Включително и за разрешение за провеждане на такъв аукцион, което идва от Министерството на културата, но пък било много бавно като процедура.
Вежди Рашидов: Мисля, че е редно, тъй като случаят е пресен, има досъдебно производство, не е редно да започваме с мненията, за да не позволяваме публичното пространство да прави интерпретации.
Водещ: Точно за да няма фалшиви интерпретации, нищо нередно доколкото разбираме няма покрай картините, нещо крадено да се продава. По-скоро ги няма нужните спазени правила, които са формалност, но не са изпълнени. Това ли е?
Вежди Рашидов: Да, вижте, все пак има закон. Казвам ви, вижте, време е вече да свикнем с нещо. Разбира се аз не обвинявам никого, но време е да се научим да изпълняваме законите. Ако искаме наистина да имаме държава.
Водещ: Да де, но процедурите продължават месеци и повече. Но...
Вежди Рашидов: Ще се проверят дали продължават месеци и за какво продължават месеци. Това е въпрос вече на професионална проверка. Това предстои да го направим. Още днес, разбира се, ще го направя. Но по принцип трябва да се спазват законите. Нали затова дойдохме ново правителство, което искаме да има някакви правила на играта, защото в този хаос ние не знаем какво излиза. Дълго време говорим, че ценности напускат България. Ето, правим едни опити наистина да вкараме някакъв порядък в нещата. Сега, оттук нататък анализа на нещата как стават, колко, в какъв мащаб, не съм човекът, който точно аз трябва да го кажа.
Водещ: Това не може ли с някаква проверка, понеже доста екшън се е разиграл вчера?
Вежди Рашидов: Аз не съм близък с Марковски, аз знам, че той е добър бивш ваш колега, доколкото знам. Мисля, че с една предварителна проверка можеше да стане.
Водещ: Без да се заплашва по този начин ли?
Вежди Рашидов: Това не бих могъл да го коментирам, акцията не е в моите правомощия.
Водещ: Да, вие сте министър на културата, а не на МВР.
Вежди Рашидов: Единственото, което тук мога да кажа, е, че ако няма разрешение, редно е да се спазват законите и в това отношение аз твърдо бих застанал зад...
Водещ: Казахте преди малко – трябва да се спазват правилата на играта. Какви са новите правила, които въвежда вече Министерството на културата по отношение на българските театри?
Вежди Рашидов: Искате да поговорим за реформите в театъра ли малко.
Водещ: Да, даже не много малко.
Вежди Рашидов: Добре, добре.
Водещ: Това, което искат и актьорите, и директорите на театри, е да им се направят делегирани бюджети и те да излязат на пазара сами.
Вежди Рашидов: Вижте, дайте да погледнем малко от тази страна, не може да излязат, когато те искат от държавата пари. Как може аз да съм собственик на фабриката и да плащам заплати, и някой да ми казва как иска да работи? Вижте, дайте да не объркваме нещата. Театрите не са реформирани от около 20-30 години. Вече е 21 век. Единствената държава, която не сме реформирали театрите, сме България. Самите артисти, хората, които безкрайно обичам, а и вие обичате, защото са готини, имат самите те нужда, защото това е техният жито, те нужда да си поставят нови правила, нов начин на работа, да се оптимизират нещата, за да могат да не са равнопоставени като при социализма, защото трябва някой в прав текст да каже на работещите, защото такива има, да влачат след себе си онези, които по-трудно работят.
Водещ: Ще ви цитирам нещо за тази теза на печеливши и непечеливши. Теди Москов беше при нас и той каза – какво значи печеливши и непечеливши, Боянската църква не е печеливша, дайте да я съборим.
Вежди Рашидов: Не, сравнение не може да се направи с културно наследство и с духовен пазар. Ако някой си е въобразил, че това е хоби, той е загубил битката. Ал Пачино е печеливш, Робърт де Ниро е печеливш. Духовният продукт се продава, аз 40 години продавам духовния си продукт. Всеки, който завършва „Скулптура” в Академията и мачка глина, държавата не е длъжна да му дава пари. Дайте да говорим правилно – изкуството, особено театралното, филмовото изкуство е сериозен пазар, той е индустрия, доколкото знам. Ако така си говорим, ние продължаваме да сме в самодейност. Да, държавите субсидират своята култура, държавите подпомагат проекти, държавите... Аз ще ви задам обратно въпроса. Поради това, че ние раздаваме заплати по равно, за да са щастливи всички, еднакво и на Татяна Лолова, и да речем в Каспичанския театър, за да не обидя някой. Честно ли е? Единят театър е препълнен, на 70 години една достолепна жена играе шармантна, красива и остатък, нещо да знаете да се случва? Не е честно по този начин.
Водещ: Добре, какво ще се направи, какво следва?
Вежди Рашидов: Вижте, нещата са прости. Аз направих един малък трик. Аз исках, наистина честни би било, артистите да ги включа в една дискусия. Те се включиха. 8 месеца ние подхвърляхме, че... Търговски дружества, за да видим индикацията. Нещата са прости. Разбира се страхът на една група хора го има, защото оптимизацията значи свиване и на трупите, свиване и на разходите.
Водещ: Но само за оптимизация ли се говори или наистина за ясна мисъл какво точно да се промени?
Вежди Рашидов: Вижте, сайтът на министерството пределно точно и ясно дава своята информация. Никой в този сайт не е написал „ние ще закрием театри”. Не бива да се закриват театри.
Водещ: Ще оптимизирате състава на театрите.
Вежди Рашидов: Те трябва да се съберат малките театри, да се окрупнят. Да има приемащи сцени. Каквото става по света.
Водещ: Сливане примерно.
Вежди Рашидов: Сливане на театри. Това е оптимизацията. Но не унищожаване на театри, никой няма да го позволи това нещо. И да се спре този начин на говорене. Не е честно първо.
Водещ: А това намаление на 20% на разходите, които съответно засягат и държавните театри, е нещо, което много притеснява актьорите.
Вежди Рашидов: Вижте, България има само държавни театри. Има само няколко частни, които сега се появиха.
Водещ: Има общински и частни, няколко общински има.
Вежди Рашидов: Общинските са четири тук в София. И нататък няма такова нещо.
Водещ: Но тези 20%, това, което притеснява актьорите, че на парче. Махат се 20%, те трябва да решат – четирима актьори...
Вежди Рашидов: Актьорите също трябва да разберат едно нещо – кризата не е само за пенсионерите, кризата е за целия български народ. Криза имам и аз в скулптурата. Криза имате и вие журналистите. Дайте да се разберем. Това, което реже, това го реже държавата. Друг е въпросът, че в областта на културата, това са хора с най-ниски заплати, най-ниско заплатени. Статусът, и аз съм го казал на Министерски съвет, да, но в момента каквото и да кажа, кризата е национална. И тя не е само в България, тя е световна, бих могъл да кажа.
Водещ: Това, което те искат е т.нар. делегирани бюджети, вече мръсна дума стана това делегирани бюджети, те да си контролират финансите и така ще излязат на пазара.
Вежди Рашидов: Не съм експерт по театрите. Не могат да контролират докато не излязат от бюджета. Не може да взимаш бюджет и делегиране по закон. Това нещо, имаме тази година бюджет на театрите. Тази реформа... Вижте, реформата е просто нещо, което ще се направи. Въпросът е, че много хора са притеснени за своя статус. Ние отдавна вече направихме една карта на стратегиите на театрите – защо, къде, каква е стратегическата цел да има театри. Ясна ни е картата кои театри можем да слеем, да съберем и да направим отворени сцени.
Водещ: Примерно в Силистра ще има ли? Или във Видин?
Вежди Рашидов: Сега, оттук ако ви кажа, трябва да излъжа. Но има карта, която карта...
Водещ: Тайна ли е тази карта?
Вежди Рашидов: Не, никаква тайна не е. Но тази карта когато стартира реформата, тя трябва да се обяви. Защо трябва сега да допускаме една страшна дискусия? То ще я пуснем, никакъв проблем.
Водещ: Добре, на какъв принцип обаче ще бъдат слети? Кой ще реши кой театър...
Вежди Рашидов: Но по-важното е това, че след като имаме ясната стратегия, и ние имаме, и ние сега започваме да стартираме, ние трябва да излезем от СЕБРА-та. Докато не се излезе от тази СЕБРА, ние не можем да минем на делегирания бюджет. Това го знаят всички.
Водещ: От какво да излезете?
Вежди Рашидов: От СЕБРА-та, от заплатите.
Водещ: Система беше това някаква на разплащане?
Вежди Рашидов: Система, както и да е. А за това нещо, трябва да се промени законът. Закон не се променя за два дена. В момента се работи върху закона. Трябва да има закон за култура, за меценатството, всичко това предстои...
Водещ: Къде стои картата?
Вежди Рашидов: В министерството. То го има в ръката на всеки сериозен артист. Христо Мутафчиев го държи. Това е политиката, стратегията – защо тук трябва да има, защо тук не трябва да има. Има един рентген на театрите.
Водещ: А кога ще се реализира?
Вежди Рашидов: Това може и утре да го изкараме, но аз не виждам...
Водещ: Изкарайте го.
Вежди Рашидов: Добре. Никакъв проблем.
Водещ: Мисълта ми е, кога ще се реализират идеите в тази карта, заложени?
Вежди Рашидов: Вижте, ако в театрите ние направим колбасарски реформа, това не би било честно спрямо артистите.
Водещ: 200 грама оттук, 300 грама оттам режем.
Вежди Рашидов: Това не е честно. Затова аз съм що-годе полуинтелигентен човек, хайде така да го кажем, вижте, там са съдби на много хора. И пак ви казвам, дори в малките театри има безкрайно талантливи хора и тяхната съдба не може да се реже както се реже парче сирене. Затова тази реформа не случайно, защото касае интелектуалци, касае талант на хората, това са по-различните хора, по-талантливите хора в обществото ни, това нещо трябва да стане много спокойно и плавно, без истерии.
Водещ: Да де, но те казват, че ако им махнете 20%, чрез решението естествено на Симеон Дянков 20% съкращение на разходите, някои от театрите просто ще затворят, защото няма да могат да съществуват.
Вежди Рашидов: Изборът е много личен. Министерството на културата не управлява театъра. Театърът си има директор. Когато един бюджет, който правителството ни спуска и ние сме длъжни като има министерско постановление да го изпълняваме, защото колкото и на мен да ми се иска да дам повече пари на театрите, аз ги нямам в касата си.
Водещ: Вие сте изпълнител. Вестител на лошите новини.
Вежди Рашидов: В моята каса са спуснати от правителството толкова. Какво да направя, така се случи в живота аз да понеса негативите. Добре, в името на това няма да позволя нито театри да се закриват, нито културни институти.
Водещ: Сливането не е ли като се слеят два, не стават два, а става един. Т.е. единят е излишен. Сливането не е ли закриване на единя?
Вежди Рашидов: Не знам дали е закриване. Сливането е оптимизиране на театрите, за да могат да бъдат по-сплотени и по-работещи. Мисля, че в конкурентната способност на театрите също е много необходима.
Водещ: Не бяхте в България мисля във вечерта когато се раздаваха „Аскер”-ите. Но сега едно заглавие ще цитирам: „Духът на Дянков тегнеше над тържеството”. Аз гледах част от него. Точно в момента, в който Койна Русева излезе в ролята на Марлене Дитрих, защото тя е мъртва и не иска хонорар.
Вежди Рашидов: Аз ще ви помогна. Четох всичко това. Мълчах, за да не обидя никой. Там четох „къде си министре, в Рим ли си”. Вижте, нека да се уточним. В Министерството на културата няма само театър, има 110 второстепенни разпоредители. Този бюджет докара доста проблеми и на тези второстепенни разпоредители. Проблеми ние имаме. Проблеми имат децата – имаме 25 училища по изкуствата. Тези деца също имат нужда от пари, също имат нужда от материална база. Имаме киното. Киното има закон, който наистина трудно се изпълнява в момент на криза и основателно и киното реагират, че си искат по закон парите, които им се полагат. Имаме авторски права, реставрация, консервация, музеи. За първи път пуснахме на музеите по едни дребни суми. От 20 години насам никой не е давал пари за покупки. Художествената академия бълва професионални скулптури, които също искат хляб, също искат да ядат.
Водещ: Вие казахте и авторски права. Там е един батак в авторските права.
Вежди Рашидов: Навсякъде е един батак, ако трябва да бъдем откровени. Аз се чудя как 20 години никой не пожела да се реформира, да се самореформира или да реформира.
Водещ: Културата е батак в момента?
Вежди Рашидов: Не само културата. Изобщо много батаци има, от които трябва да се научим по малко да излезем. Така е не само културата. Изобщо трудно време, са малко пари.
Водещ: А усещате ли разбирането от гилдията, не само от актьорската, която беше последните месеци по-шумна, но усещате ли разбиране от хората, които са ви колеги? Вие сте съратници.
Вежди Рашидов: Една голяма част от тези, които са трудоспособни, работещи хора, които са много талантливи, хора, които знаят смисъла на делегирания бюджет, че това ще доведе до разцвет на театъра – разбират всичко това и те узряват. Защото проблемът е техен. Той проблемът не е на никой друг. Те ще играят театър, касае тяхната съдба, тяхното бъдеще, техния стабилитет. Така че няма да остане нацията ни без театър. Но аз затова 7-8 месеца ги приканвам и съм направил работни групи, именно директори на театри, артисти, професионалисти.
Водещ: Да сложим точка на въпроса за театъра, защото имаме и още въпроси.
Вежди Рашидов: Да. И още две думи да кажа. Хората не знаят, защото явно Дарина Павлова измести събитията, но аз поисках лично от Берлускони на обяд в Културен център в центъра на Рим, открихме български паметник пред Вила Боргезе, не в някоя дупка – в центъра на Рим. Това също се издейства. Организирахме седмица на българското кино, където залите бяха прекрасни и пълни. Това правих в Рим. А другото, за да успокоя артистите. Вижте, българският артист трябва да спре да работи за управляващите и непрекъснато иска техните ласки отгоре. Като гледате в Холивуд „Оскар”-ите, да виждате Обама, да виждате някой министър? В Кан да виждате? Артистите трябва да играят за своята публика. Не им трябват министри на артистите да бъдат ухажвани. Вижте, трябва да се отворят. Така че не е беда, че не съм бил. По-важното е, че аз ги обичам, по-важното е, че това е едно съсловие, което са мои приятели. Да, разбира се, аз няма да бъда министър дълго време и след това бих искал да продължавам да съм техен приятел.
Водещ: Защо смятате, че няма да сте дълго време министър?
Вежди Рашидов: Защото един мандат е едно определено време.
Водещ: А, имате предвид мандата?
Вежди Рашидов: Разбира се, няма вечни неща. Но изкуството е вечно и аз много искам след като изляза, да гледам колегите си, приятелите си в очите с добро око и да продължавам да стоя между тях.
Водещ: Тук пише Хаити. Какво е това?
Вежди Рашидов: За Хаити няколко думи, за да не пропусна. Вижте, за първи път не се е организирало такова нещо, тъй като тук таме бяха се прокраднали писания в западните медии, че България и Румъния и още някои страни най-малко са направили за Хаити. Въпреки, че аз мисля, че българите, особено БТВ, вие направихте няколко концерта, са активни за Хаити. Винаги сме били съпричастни.
Водещ: Милиони се събраха за бедстващите там.
Вежди Рашидов: Да, да, винаги сме били съпричастни. Сега, без да искам, ми дойде една идея, която да осъществявам, и тя става мисля че и за българската публика е добре, да направим един балкански концерт голям, от осем държави певци, най-известните. Сега ще ви ги кажа, набързо ще ги прочета. Един голям концерт, като тук ще присъстват и министри, и дипломатически /.../, под патронажа на премиера, го помолих да ми даде патронажа, Малтийският орден, ще дойде външният министър на Малтийския орден, хора, които се занимава с благотворителност.
Водещ: И да вдигнете наново разрушения театър, така ли?
Вежди Рашидов: Под патронажа на френския министър Митеран, който в Европейския съюз постави въпроса министерствата на културите да се обединим, за да възстановим театъра в Хаити, който е разрушен. Театър и кино. Мисля, че като Министерство на културата, прекрасно е, че ние вече сме изпреварили идеята на Митеран.
Водещ: Ще кажат актьорите, всичко Мара втасала с нашия театър, ние в Хаити ще строим. Но все пак инициативата е много...
Вежди Рашидов: Говорим за... Вижте, по тази логика аз казах нещо. Ако по време на криза просто материално да се оправим, нека да не ядем по три пъти на ден и да не си купуваме скъпи дрехи, защото много голяма криза е. Така, дето на Иванчо вица: продадохме мама. Мисля, че не е най-валидният виц. Това са тези крайните сега. Животът продължава. Да, малко стягаме коланите, просто има криза. Но не значи, че умираме, нали? Нали нещо трябва да се случи?
Водещ: Дано продължим да живеем наистина.
Вежди Рашидов: Ще продължим. Кризи са минали, войни са минали. Вижте, има такава, случи се такава криза, не е първата и последната за България. България е минала през много катаклизми. Ще мине и ще замине. За съжаление е тежко. Това е положението. А да се върнем на Хаити. Концертът ще бъде на 12 януари в Зала № 1.
Водещ: Януари не, ами...
Вежди Рашидов: Пардон. Я помогнете.
Водещ: 30 май, неделя, от 18 часа.
Вежди Рашидов: Май. Аз на януари ли отидох? Добре, грешка на езика. Точно така. Под патронажа на министър-председателя, казахме, Малтийския орден.
Водещ: Кои ще пеят е важното.
Вежди Рашидов: Днес ще се свържем с госпожа Кристалина Георгиева, за да я поканим, защото тя ни е ресорния. Ще има изненади, има записи на много известни хора от Европейския парламент и от европейските министри. Този апел ще го окрупним, ще стане една масова европейска проява. Една крачка на югоизточните държави към Европа.
Водещ: Трябва обаче да приключваме за съжаление.
Вежди Рашидов: Така. Имаме Гърция, Турция, Македония, Хърватска, Румъния, Босна, Херцеговина, Сърбия. Васил Найденов, Елица, Стунджи, БТР, Мариана, Орлин Горанов, Гърция – трупа „Микро”, от Турция идва един от най-големите им певци – Ферхат Вючер с оркестър „Метропол”.
Водещ: В концертна зала 1 на НДК. Има билети, нали?
Вежди Рашидов: Да. От Македония – Владо Яневски, Хърватска – Тони Цетински, от Румъния - /.../
Водещ: Зарибихме ги.
Вежди Рашидов: Босна и Херцеговина – група „Регена”, Черна гора – Нина Петкович и т.н.
Водещ: Господин Рашидов, много ни притисна времето. Може ли само в 20 секунди да кажете музеите и галериите в България на празници, например на 24 май имахме гост тук, който разказа, че въобще не работят и че е пълно безумие човек да не може да се зареди духовно на такъв ден.
Вежди Рашидов: Българският народ точно на 24 май – всички пред галериите.
Водещ: Имало е една група. Малко, но е имало.
Вежди Рашидов: Добре, и с това съм съгласен. Хубаво, че се е случило, за да го направим така повече да не се случва.
Водещ: Няма да се случва?
Вежди Рашидов: За съжаление случило се е. Но сега това ни е урок. Ще им набием канчетата, ще се скараме на колегите, ще им кажем това друг път да не се случва. Така че поправимо е това.
Водещ: Само да кажа, освен че можете да отидете на концерта и приходите от билети, както и средствата, събрани от sms на кратък номер 1262 от всички мобилни оператори, ще отидат за възстановяване на пострадалия от земетресението кинотеатър „Триумф” в Хаити.
Вежди Рашидов: Дай Боже. Заповядайте на концерта.
Водещ: Благодаря ви много за това, че бяхте тук. Благодаря ви. Вежди Рашидов беше наш гост.