Пред НДТ Гергина Маринова - учител в Целодневна детска градина "Слънчице" в Добрич. За нея колегите й говорят с много обич. И казват, че сигурно, когато се е родила, веднага й е било отредено да стане учителка. Това си личи от ежедневната й работа с децата, от това, че ги обгражда с много внимание и любов. От топлината в гласа й, когато говори за малките момичета и момчета.Гергина Маринова е сред педагозите, които тази година образователното министерство удостои с престижното отличие "Неофит Рилски".

- Г-жо Маринова, беше ли учителската професия Вашата детска мечта?

- Това наистина е моята осъществена детска мечта. Един ден бях срещнала моята учителка от началния курс - Величка Тодорова, която ме пита дали съм станала учителка. Тя ми припомни, че в едно съчинение съм написала, че искам да уча децата и че няма да им пиша двойки. Изненадах се, че е запомнила. Казах й, че наистина съм учителка и много обичам децата.

- Спомняте ли си първите дни?

- Започнах да работя като детска учителка на 20 години, първоначално - в детската градина в село Пчеларово. Сложиха ме във втора група, където децата бяха по-буйни. Оказа се, че са едни прекрасни момичета и момчета. Аз лично не се плаша, ако децата са по-щурави, стига да не са агресивни. Винаги им обяснявам, че проблемите се решават с говорене. Ние, хората, трябва да си говорим. Лоши деца няма, те не таят в себе си злоба.

- Споменахте за агресията. В последно време е доста модерно да говорим за нея. Какво е Вашето мнение?

- Това се преодолява. Важно е да бъдат уточнени правилата и редът и да се спазват. Тогава и на самото дете ще му бъде по-лесно в училище, а и в живота занапред. Важна е също така работата в екип, защото иначе децата се раздвояват. Аз лично съм безкрайно благодарна на колегите в ЦДГ "Слънчице".

Важно е още децата да бъдат спокойни и сигурно, да идват с желание. Те трябва да бъдат послушни не, защото се страхуват от нас, а това да бъде стилът им на поведение. Децата перфектно разбират дали си искрен с тях. Може да бъдеш взискателен, но когато чувстват, че са обичани, отвръщат със същото. На децата винаги трябва да говорим с уважение. Има една много хубава българска думичка - да "сгълчиш" някого, тоест без злоба да посочиш къде му е грешката. Освен това, трябва да ги научим на търпимост.

- Сигурно са безкрайно много емоционалните моменти, но все пак - бихте ли споделила някои от тях?

- Наистина са много. Сещам се,например, за едно момиченце, което ми каза, че като порасне ще стане учителка и ще дойде да работи с мен, за да учим децата на хубави неща. Много мило ми стана, наистина. Наскоро пък една госпожица ми каза: "Госпожо, много сте хубава!". Прекрасни са. Колкото и животът да е труден, нашата работа е свързана с прекрасни емоции и определено си заслужава.

- Изключително държите на българските традиции...

- Това е съкровищницата на всички добродетели, които, за съжаление, в голяма степен липсват в днешно време. Народът ни е намерил начин с приказка, песен, поговорка, да покаже трудолюбието и патриотизма си, да порицае мързела и т.н. В моето семейство традициите винаги са се спазвали, аз съм израснала с тях и много искам да ги предам на децата. Сещам се колко развълнувани бяха малките 4-годишни лазарки от детската градина и колко много им се радваха хората, като обикаляхме по къщите. Дори малко да мога да дам на децата от богатството на българския фолклор, за мен е огромно удовлетворение.

- Какво Ви дава работата с децата?

- Те поддържат духа ми млад, зареждат ме с положителна енергия. Не ми разрешават да мисля за негативни неща. Много държа те да знаят, че сме приятели. И съм убедена, че когато човек работи това, което обича, го прави наистина с удоволствие.

- Как се почувствахте, когато разбрахте, че сте удостоена с наградата "Неофит Рилски" на образователното министерство?

- Не съм очаквала наградата. Дори не съм си помисляла, че може да бъда удостоена с подобно внимание. Благодаря на колегите, които ме предложиха.

Аз смятам, че трябва да има оценка на учителския труд. Тази професия дава много, но и много изхабява. Ето, например, за 34 години за мен е задължително вечер по азбучен ред да проверя всяко едно дете с кого си е тръгнало. Да знам, че съм опазила най-ценното - детския живот. А и след това размишлявам - как е минал денят, какво сме правили и т.н.

- Родом сте от село Дъбовик, където е родена и Дора Габе. Какви са спомените Ви от срещите с голямата българска поетеса?

- Спомням си, когато Дора Габе идваше в селото - макар къщата вече да я нямаше, на мястото стоеше един стар дъб. Библиотекарката винаги ни събираше в читалнята. Спомням си, каква обич струеше от очите на Дора Габе. Тя винаги е казвала, че Дъбовик е в сърцето й. Тогава аз се питах - тази жена идва от София, какво толкова намира в нашето село?! След години я разбрах, разбрах какво означава родното място за един човек.

Разговаря Велина ВЛАЙКОВА

Снимки авторът и личен архив