Красиви залези

Разхождам се по Балчишката дамба. Надвечер е. Свечерява се и залезът е прекрасен. Дърветата са придобили оранжево-кафеникави сенки, вълните уморено се приготвят за сън. Морето е алено от залязващото слънце.

Облаците са леко розови. Фенерите по тази нова крайбрежна улица осветяват цялата тази красота. Сядам на една пейка. Над мен са клоните на старо дърво. Започва моя диалог с него. То е мъдро, защото много е живяло и много е видяло. Нашепва приказки и легенди за морето, звездите, пясъка, лодките, морските хора. Птиците правят последен повик, за да се съберат на ято и да се приготвят за нощувка. В далечината се чува гръм. Може би наближава пролетна буря.

Усещам как няколко капки дъжд падат върху главата ми и се стичат по лицето. Това са сълзите на времето. Когато натежат, там горе в небето, падат на земята, за да я пречистят и обновят. Колко е хубава пролетната Дамба!

Един стар човек се разхожда, за да преодолее скуката и самотата. Той въздъхва радостно в очакване на идващата пролет. Ето, слънцето се скрива. Показва се луната. Тя целува морето, мен и стареца и ни дарява вселенската си благословия.

Красива е моята залезна България!

Ерсин Исмаилов, 8 "б" клас

Добруджа

Аз в България роден съм,

Добруджа е моят край.

Истински я аз обичам,

тя за мен е като рай.

Имаме си ний полета,

златен клас във тях расте.

Всеки може да ги види,

може сам да разбере.

Обърнете се на изток,

там е нашето море!!!

Всичко имаме си ние,

всеки да го разбере.

Димитър Михайлов, 6 "а" клас