Тръгваме за Кастърс. Предстои ни важна мисия - концерт в Grand  temple de l'eglise reformee и среща с директорката на колежа-лицей "Barral" - г-жа Евелин Блан, за да уговорим и планираното от Силвия Казаулу  /президент на асоциацията "Българи в Отания" и възпитаничка на училището/ посещение в най-авторитетното в града учебно заведение.Влизаме в историческия град /той е основна спирка на поклониците в Сантяго де Компостела/, преминаваме по живописен мост над река Agout и спираме в центъра, където е и паметникът на Жан Жорес /вожд на социалистите във Франция, убит в Париж в първия ден на Първата световна война/.

Днес Кастърс наброява около 45 000 жители и е донякъде в сянката на Тулуза. Началото му обаче е някъде около 647 г., когато тук се създава абатството на бенедиктите. В ХІІ век става център на албигойците /катарите/ и през 1229 г. с кръстоносния поход на албигойците /от град Алби/ се присъединява към Франция. Римокатолическата църква е анатемосала катарите, наричани още и албигойци, като ерес и ги унищожава физически. Кастър е на около 50 км от Алби.  Катедралата в града напомня, че тук през 1317 г. римският папа Йоан ХХІІ създава епархия, която просъществува да Великата френска революция. Кастър става важен индустриален център, основен производител на текстил и други стоки за френската армия. Тук е и най-големият музей във Франция /след Лувъра/ на испанската живопис, където са изложени творби на Гоя, Веласкес, Мурильо и други колоси на испанското изкуство.

Кастърс се оказа за нас, непосветените в историята на Франция, един град с изключително интересна и за българите история, богат на културни традиции, съвременен промишлен център, при това красив и наподобяващ от една страна Венеция, а от друга - нашето Велико Търново.

Нахвърлям тези редове, защото има реален шанс Добрич да се сближи с Кастърс и свитото тук гнездо от хор "Добрич" с диригент Димитър Вангелов и от белите лястовици на СОУ "Св. Климент Охридски" с директор Юлияна Герасимова, да постави началото на едно ново и ползотворно приятелство в рамките на Европейския съюз.

Спираме пред Grand  temple de l'eglise reformee, превеждат ни, че това е Великият храм реформацията на Кастърс. Любезните домакини в лицето на Силвия Казаулу ни запознават, че храмът е построен след 1629 г. религиозните войни, революциите във Франция са оставили през различните периоди трайни белези. Пастори са били видни личности на Франция. Влизаме в църквата. Въпреки дъждовното време, всички места са заети. Очакват ни с интерес. В дъното на храма има старинен орган. Горе, на балконите, също е пренаселено, има и много деца, които веднага влизат в контакт с белите лястовици на Охридски. Виждаме и познати лица от детския хор на Лабрюйер.

Не съм вещ в хоровото изкуство, а и изобщо в музиката. Това съвсем не ми е попречило да изпитам изключително удоволствие, а и гордост като добруджанец, от концерта на нашите деца. Било от звученето на хора в този старинен храм, било от ангелските гласове на солистите, не по-малко и от присъствието на български дух в народните песни или в божествения писък на гайдата и кавала... Незабравими ще останат миговете и общото изпълнение на двата детски хора под диригентството на Маргарита Русева.... Сърдечните и нестихващи аплодисменти на французите бяха израз на една изключителна оценка на тези хора, закърмени с музикална култура, за изпълнителското изкуство на децата от СОУ "Св. Климент Охридски" и творческата работа на техните преподаватели.

След това вълнуващо представяне се отвориха широко вратите и за мисията на Асоциацията на българите в Отания да се създадат трайни контакти между колежа-лицей "Barral" в Кастърс и СОУ "Св. Климент Охридски" в Добрич.

С аплодисменти пред изпълнителите бяха извикани директорките на двете учебни заведения - Евелин Блан и Юлияна Герасомива, организаторите Силвия Казаулу, Георги Рашев и Димитър Вангелов.

За съжаление, докато се създаваше едно ново и искрено приятелство между Кастър и Добрич, между Франция и България, се намериха и лоши хора, които успяха в самия храм да отмъкнат две чанти на наши деца, в които бяха личните им документи, а и пари. Старите хора казват: Всяко зло - за добро! Станалото потвръди, че домакините ни са искрени в гостоприемството си и всички ние днес благодарим за изключителната помощ, която ни оказаха, за да се справим с проблема.

Вечерта в Лабрюйер гостува ръководството на колежа-лицей от Кастърс. Като председател на общинската комисия "Регионално развитие, международно сътрудничество и европейски програми", управителката на вестник "Нова добруджанска трибуна" пое ангажимент да разговаря с кмета на Добрич Детелина Николова и председателя на Общинския съвет Иван Мандев за установяване на контакти с Кастърс за една по-мащабна интеграция в рамките на Европейския съюз, колкото и труден да е периодът на икономическа стагнация в момента. А защо не след станалите вече традиционни контакти в областта на културата да не се разширят и с връзки в областта на туризма, икономиката, образованието...  Асоциацията на българите в Отания на практика вече е застанала в основата на такава интеграция в рамките на Европейския съюз и с други градове от България.

Уговаря се утрешно посещение в колежа-лицей "Barral". Децата се отпускат и започват минути на волни изпълнения в "читалището" на Лабрюйер, където блестим с нови певчески изпълнения, които по традиция включват и едно дълбоко емоционално изпяване на "Хубава си, моя горо"...

Утре ни предстои гостуване в колежа-лицей, но не подозираме какво ще видим в това частно училище, имащо изключителната подкрепа и на църквата, държавата и цялата общественост на Кастърс. Тогава ще се замислим колко високо трябва ценим всеки успех на малките добруджанци по света, а и на техните преподаватели. 

Редовете нахвърли Димитър ДУКОВ

/Следва/

БЕЛИТЕ ЛЯСТОВИЦИ НА ОХРИДСКИ СВИХА ГНЕЗДО В ОТАНИЯ - ФРАНЦИЯ

БЕЛИТЕ ЛЯСТОВИЦИ НА ОХРИДСКИ СВИХА ГНЕЗДО В ОТАНИЯ - ФРАНЦИЯ - ЧАСТ ІІ

БЕЛИТЕ ЛЯСТОВИЦИ НА ОХРИДСКИ СВИХА ГНЕЗДО В ОТАНИЯ - ФРАНЦИЯ - ЧАСТ ІІІ

БЕЛИТЕ ЛЯСТОВИЦИ НА ОХРИДСКИ СВИХА ГНЕЗДО В ОТАНИЯ - ФРАНЦИЯ - ЧАСТ ІV

БЕЛИТЕ ЛЯСТОВИЦИ НА ОХРИДСКИ СВИХА ГНЕЗДО В ОТАНИЯ - ФРАНЦИЯ - ЧАСТ V