За първи път от началото на мандата на кабинета "Борисов" неодобрението към работата му започва да доминира над одобрението. Това показва национално представително проучване на социологическата агенция "Алфа рисърч", представено във вторник. То е направено сред 1020 души между 28 май и 3 юни. Още през декември социолозите от агенцията, а и други анализатори предупредиха, че тази година ще е критична за кабинета, защото ще покаже могат ли Борисов и ГЕРБ да управляват.

В първите дни от мандата одобрението за новото правителство е било 47 на сто, а сега е паднало до 26 процента. Неодобрението обаче, което е било 8 процента през август м.г., сега е стигнало 33 на сто. Ако през първите сто дни на кабинета средната оценка, която са давали хората по шестобалната система, е била 4.13, през юни тя вече е 3.34.

Няколко фактора оказват най-силно въздействие върху тези негативни тенденции. Сред тях е усещането за

непоследователност, хаос и несъгласуваност

в действията на управляващите и на ключови държавни институции (53%), коментира Боряна Димитрова, управляващ партньор на агенцията. Правителството не създава увереност у хората, че има ясна визия и стратегия за решаване на проблемите, които стоят пред страната, отбелязват социолозите.

За 54% негатив е прекомерната самонадеяност в действията на управляващите, "неподплатени от реален разчет на ефекта от предлаганите мерки и склонност към представяне на желаното за действително".

Едва 25 на сто от гражданите смятат, че правителството има капацитета да се справи с икономическата криза, докато според 73 процента е необходимо да се търси съдействие. Според това убедително мнозинство от хората в ГЕРБ няма "достатъчно административен ресурс и професионално подготвени кадри по всички йерархични равнища".

Управляващите губят подкрепа в две основни социални групи. От една страна, сред възрастните, хората с по-ниско образование и жителите на селата. "Не при тях обаче е най-силният трус", коментират социолозите. Според изследването им

най-рязко спада подкрепата за ГЕРБ сред младите, с по-високо образование

и доходи и живеещи в големите градове (между 10 и 15 на сто). Точно тази група доскоро беше сред най-активните поддръжници на кабинета и премиера, напомнят социолозите.
"Засилената публична активност и дискусиите около евентуалния политически проект на президента Георги Първанов не му носят позитиви в настоящата ситуация", коментират от "Алфа рисърч". Данните им показват продължаващ спад, като доверието в него се понижава от 44% през февруари до 34% през май.

Доверието към премиера Бойко Борисов пада с 11 процента спрямо февруари и общо с 20 на сто спрямо първия месец на кабинета. Това е най-резкият регистриран спад за десетте месеца на неговото управление. Доверието към премиера (40%) остава значително по-високо от недоверието (25%), което обаче е нараснало с 15 процента спрямо август м.г.

Рейтингът на вътрешния министър Цветан Цветанов изпреварва с 8 процента този на Борисов. Росен Плевнелиев е на второ място по индекс на одобрение. Николай Младенов, Вежди Рашидов, Мирослав Найденов също успяват да запазят добри позиции.

Най-много критики събират министрите на здравеопазването Анна-Мария Борисова, на труда и социалната политика - Тотю Младенов, и на екологията – Нона Караджова. При нея и при образователния министър Сергей Игнатов е налице значителен спад в одобрението през периода февруари – юни.

Финансовият министър Симеон Дянков запазва рейтинга си, но както и при предишното проучване, остава един от най-обсъжданите и оспорвани министри (одобрение 10.3 на сто и рекордно неодобрение от 22.4 процента). 

"Случващото се в политически план не може да бъде разбрано, ако не си дадем сметка, че основният социален процес, който протича през последните четири месеца, е засилена икономизация на общественото мнение и индивидуалното поведение, и по-точно – пречупването на всички оценки, планове, очаквания през призмата на икономическата криза", коментират социолозите.

В анализа си те отбелязват началото на нов процес в общественото мнение: "Фокусът на вниманието започва да се насочва към това

какво се прави за промяна на наследените порочни механизми

на управление, към противодействието на държавата в случаите, когато със законни средства се извършва незаконно облагодетелстване".

При трудната икономическа ситуация в страната, при съществуващата висока степен на неудовлетвореност от публичните услуги (здравеопазване, администрация, документи за самоличност, неяснота относно реформите в редица сфери и пр.) акциите на МВР в този им вид са достигнали тавана в генерирането на подкрепа за управляващите, коментират още социолозите.

Данните им показват поляризирана оценка за тази активност на полицията - 46 на сто смятат, че акциите имат реален ефект, а 45 на сто ги оценяват като пропагандни. "Ако в резултат на разкритите престъпни мрежи не бъдат променени корупционните механизми в митниците, при обществените поръчки, приватизацията и в съдебната система, тези акции ще започнат да девалвират като средство за разкъсване на обвързаността между държава и престъпен свят", гласи анализът на "Алфа рисърч".

Създават се нови, близки до властта и облагодетелствани от нея кръгове -

това е отговорът на 42% на въпрос за изнесената информация от финансовото министерство, че почти половината от парите на държавните предприятия са в една банка с нисък пазарен дял, близка до депутат от ДПС, (бел.ред - Корпоративна търговска банка). Други 31 на сто отговарят, че "това е случайност, сегашната власт не облагодетелства никого". Без мнение са 27%.

Още по-ярка е мобилизацията на общественото мнение по казуса с "бедните съдийски роднини" в Приморско - 92% настояват да започне проверка на всички подобни случаи, за да бъдат предприети санкции срещу облагодетелствали се в други курорти и населени места. Това е изключително рядък случай на единодушие на общественото мнение, коментират социолозите.

Нарастващата критичност към работата на правителството се отразява пряко и върху управляващата партия ГЕРБ. За последните четири месеца електоралната й подкрепа спада от 39% до 30%. Партията губи значителна част от привържениците си в по-големите градски центрове, икономически активните поколения (спад от 46% на 34%), високо образованите (спад от 40% на 32%), частния бизнес (спад от 48% - 34%).

"Докато обаче управляващите страдат от липса на ясни и устойчиви политики, то останалите партии страдат от липса на будещи доверие личности. Нито разочарованите от управляващите, нито тези от опозицията не припознават своя притегателна алтернатива. Всички те се вливат в групата на негласуващите, която нараства до 39%", гласи анализа на социолозите.

"Синята коалиция" е единствената политическа сила, която запазва електоралното си влияние и дори успява леко да подобри позициите си. Те печелят симпатиите на част от оттеглилите се от ГЕРБ избиратели от частния бизнес в големите градове, така че потенциалът им в началото на юни е 4.3%.

"Ниската подкрепа както за опозиционните, така и за подкрепящите правителството партии позволява на ГЕРБ да запази позициите си на лидер в електоралните предпочитания на избирателите. При едни хипотетични избори обаче възможностите на Бойко Борисов за съставяне на самостоятелно правителство започват да се стесняват", смятат от "Алфа рисърч".

В икономическите нагласи има две основни тенденции - песимизъм за скорошното излизане от кризата и страх от влошаване на личното материално и финансово положение. Изследването регистрира стремеж към ограничаване на потреблението във всички основни измерения – всекидневни разходи (63%), по-големи покупки, пътувания, почивки (28%).

Доколкото тази група разходи засяга преди всичко средните и по-високите слоеве, очевидно е, че и при тях е налице тенденция към финансови рестрикции. 10% заявяват, че се опитват да спестяват всеки свободен лев за "черни дни". Всеки втори смята, че материалното му положение се влошава.

Оценките за излизане от кризата са също твърде песимистични. Едва 8% са на мнение, че това ще стане до края на годината, 24% - през следващата. Доминиращата оценка обаче е, че не е ясно кога ще се случи това, тъй като ситуацията се влошава (62%).

http://www.dnevnik.bg