Владимир Живков, когото никой вече не нарича „Владко на татко” най-вече заради възрастта му – 58 години, от много време е потънал в дълбока нелегалност. Негова ексметреса на име Ванда Радучева твърди, че водел доста затворен живот и почти не излизал от вилата на „Секвоя”. Дели я с втората си съпруга Валентина /45 г./, инженер по образование и бивша соцмоделка, която си харесал на едно ревю в средата на 80-те, и с общата им щерка.

Факт е, че за тези бурни 20 години преход наследникът на бившия Първи не даде нито едно интервю, нито пък бе засечен на светско събитие... с две-три изключения. Което само потвърждава всеобщото убеждение, че е решил /или са го посъветвали/ изобщо да не се мярка в светлините на прожекторите. Явно Владо Живков не е суетен, нито има нужда да се прави на интересен като зетя си Иван Славков и сина му Малък Тошко, които са любима „храна” за вечно гладните репортери и папараци. Пред съмнителната слава Татовият син разумно е предпочел охолното и спокойно, макар и скучно живуркане, и за разлика от мнозинството българи може да си го позволи. Защото се говори, че кланът Живкови държи дебел пакет акции от концерна „Фолксваген”. Отделно бивши приближени на Тодор Живков разказват и друга история.

По думите им малко преди 10 ноември 1989-а, на прием в съветското посолство, Тато се съгласил да се оттегли от властта и напуснал сградата през задния вход, след като му било гарантирано, че никой от фамилията няма да пострада. И послушанието им било възнаградено с голям брой акции от руски фирми. Освен тези „доходи” Владимир Живков получавал солидни наеми от имоти, които давал под наем. Но къде се намират те, остава загадка. Навремето „ШОУ” писа в един от първите си броеве, че Владо Живков е съдружник в авиокомпания „Ер София” на първия български космонавт Георги Иванов /Какалов/ и на няколко пъти е бил видян да излиза от офиса й на столичния булевард „Патриарх Евтимий”. Предполага се, че синът на Тато участва чрез подставени лица и в други бизнеси, за които обаче не е изтекла информация в „случайна посока”.

В годините на соца името на най-личния ерген на България се спрягаше в какви ли не бохемски изпълнения, пиянски сбивания, катастрофи, дрога, та дори… убийства. От 1988-ма досега е все още жива мълвата, че имал пръст в „самоубийството” на младата и красива тв говорителка Татяна Титянова, която му била гадже, но си намерила майстора в момент на поредното му му алкохолно буйство. Защото, когато се напиел, му падало пердето пред очите. И налитал на когото свари, като самият той също отнасял пердаха – най-вече от катаджии, на които им било дошло до гуша от „ралитата” на плейбоя. Един път гипсировач в „Пирогов” също тръгнал да усмирява със сила развилнения се по етажите Живков-младши, но бил обезвреден от желязната хватка на бореца Бимбалов, личен бодигард на Владко. Досега обаче само една бивша столична хубавица призна, че

се е приземила отвисоко след скандал със сина на Първия – ексманекенката Ванда Радучева.

Но тя сама се строполила, след като тръгнала да бяга от хотелския апартамент на „Златни пясъци”, където я бил заключил ревнивият Владо, и при опита си да се промъкне по тесния перваз към друг прозорец се озовала долу. Слава Богу, отървала се с мозъчно сътресение и счупена ръка. Но че първата законна половинка на Татовия наследник - чаровната поетеса Маруся Мирчевска, е изяла доста пердах от благоверния си, в това вече няма никакво съмнение, тъй като след поредния търкал тя отърчала в „Пирогов” да се освидетелства. Тогава светилото на психиатрията проф. Коста Заимов констатирал тежката алкохолна зависимост на Владо Живков, довела до сериозни изменения в психиката му, и препоръчал съответното специализирано лечение.

Бивши високопоставени кадри на УБО, сред които и полковник Ачо Бекяров, пък твърдят, че на плажа на правителствената резиденция край Варна Мара Малеева разказвала, че навремето взимала силни лекарства, докато била бременна с Владко, затова детето се родило увредено. И наистина, като малък соцпринцът бил мълчалив, затворен и недружелюбен, даже заеквал, пък и по-късно не можел да се похвали с кой знае какво красноречие. Но когато се почерпел, ставало страшно - изпадал в амок, трошал, чупел, раздавал наляво и надясно крошета и ритници…

През 1987 г., пиян до козирката, пребил домакина на посолството ни в Лондон, където заедно с братовчедка си Яна Маркова бил в състава на делегация, оглавявана от Георги Йорданов, която трябвало да се срещне с медийния магнат Робърт Максуел. Срамната случка бе огласена за пръв път от бившия военен аташе на Острова о.р. полк. Иван Джамбов /кадър на военното разузнаване/.
„На нас ни беше много интересно защо с Владимир Живков се движеха двама младежи от охраната на семейството.
Оказа се, че

те пазят повече Владо да не направи някоя беля, отколкото самия него от някого.

По време на престоя си в Лондон той направи два гафа. В посолството тогава имаше един домакин – Вили от Велинград. Беше племенник на една от секретарките на Тодор Живков – Яна, ако не се лъжа. Една вечер, когато компанията била на разпивка в квартирата на аташето по печата Пламен Войнов, дошъл домакинът. Той решил да се изфука пред Владо за връзките си със секретарката на баща му, при което Владо скочил да се бие и започнал да казва най-обидни думи за нея.

Една вечер моят приятел Вили Събев, представител на бюрото на „Болкан Холидейс”, в Лондон, успява да излъже охраната и да измъкне Владо от компанията. След което
отиват в бюрото му и се напиват като казаци…

Не зная дали това е причината, но наскоро след този случай Събев го върнаха в София”, разкрива полк. Джамов.

Естествено, в тайфата на Владо Живков се въртели основно бармани, моделки, леки момичета, комарджии и прочее соцтарикати. Двама от тях – Красимир Бебов и Венци Пиперов, който държал барчето в прословутата „Варшава”, където редовно разпускал и Иван Славков, дори отгърмели в затвора, само и само да спасят „престолонаследника” от „пагубното” им влияние.

Срещу Бебов, разбра “ШОУ”, е била заведена сигнална преписка в ДС под кодовото название „Довереник”. От нея става ясно, че “наборът” на Живков-джуниър е служител на БОК /тоест, подчинен на Батето/, член на БКП и вече осъждан.

„Получени са данни за използване служебното си положение за лично облагодетелстване под покровителството на Иван Славков.

Ще бъде организирано провеждане на ревизия в звеното, което ръководи, с оглед документиране случаите на присвояване”.

Кой знае защо във въпросната преписка е пропуснато да се спомене, че Красимир Трайков Бебов /или „Довереник”/ е бил покровителстван и от Владимир Живков, с когото през ден си устройвали диви купони с групови сексизпълнения.

След „нежната революция” стана ясно, че в Шесто са следели изкъсо всички членове на „светото семейство”. Срещу Владо се натрупала огромна папка, но никой не смеел да я предаде на всемогъщия му родител. Хората по върховете отлично знаели, че Живков не давал да се каже лоша дума срещу сина му и

всеки, който се осмелявал да му намекне нещо за безчинствата на Владко, веднага изпадал в немилост.

Така бил уволнен дългогодишният шеф на личната охрана на Тато полк. Сърбиновски. След него бил разжалван и пратен в трета глуха вторият човек в партията и държавата Борис Велчев. Накрая се „самоубил” и шефът на УБО Илия Кашев, от когото треперел целият червен елит, защото бил наясно с мръсните му тайни.

Въпреки че “престолонаследникът” е изпуснат отрано младеж, който си падал само по „сладкия живот”, баща му го принудил да запише право. Следването му, разбира се, е пълен потрес. Често бягал от изпити, после се явявал при друг, по-сговорчив преподавател, който го “пускал”, за да се подмаже на правешкия първенец.

Особено си патил Владо от проф. Недялко Белев, виден антиживковист, който на няколко пъти късал и щерката на ген. Кашев – Клавдия.

В крайна сметка Владимир се дипломирал /с какви ли оценки?/ и Тато го насочил към... научната работа! Дори „издържал” конкурс в супертежкарския Институт по проблемите на държавата и правото към БАН, когато негов ръководител е изпитаният БКП-кадър Ярослав Радев. Всички мастити учени започнали да се натискат кой да бъде „научен ръководител” на ВИП-чедото, тъй като това им обещавало безоблачна научна и партийна кариера.

Въпросът обаче бил решен еднолично от шефа Ярослав Радев, който определил себе си за „научен опекун” на Владо Живков, виждайки в това златен шанс да се докопа до титлата „академик”. „Владко на татко” обаче не желаел да пише научни статии и изобщо да се занимава с проблемите на държавата и правото. Но бащата живо се интересувал как се развива научната му кариера и притискал Радев да бъде по-взискателен към новия научен сътрудник. Директорът на института привикал на разговор своя аспирант, смъмрил го за неспазените срокове, поставил му конкретни задачи, но всичко било напразно.

Тогава виделият се в чудо мастит правист седнал и сам написал един научен труд с актуална тематика – „Правни аспекти на Нюрнбергския процес”.

Обявил, че негов автор е Владимир Живков. Популярен вариант на изследването дори е публикуван в броя на „Работническо дело” от 30 септември 1981 г. Ярослав Радев получава орден „Георги Димитров” /награждаването е обявено, че е по повод неговата 60-годишнина/. Бързо-бързо е назначен за зам.-председател на Държавния съвет и избран за академик. Освен това през същата година се окичва и със званието „заслужил юрист”.

Приживе бившият ДПС-депутат проф. Димитър Сепетлиев хвърли бомбата, че Радев е преписал цялата фактологична част на труда от „Большая советская энциклопедия” - том 30, стр. 252.

„Той не се е страхувал, че ще бъде разобличен в плагиатство. Дори и този пропуск да е бил забелязан от някой по-внимателен читател, никой не би се осмелил да разкрие това нарушение на научната етика. Нали официално над статията като автор е посочен Владимир Живков, а фамилията Живкови стоеше над законите в страната”, обобщи проф. Сепетлиев.

Неда ДАНЕВА

http://www.blitz.bg