Илия Павлов беше положен в моргата до някакъв клошар.

Светослав Пинтев е журналист и светски наблюдател, за когото може да се каже, че е царят на клюката. Най-пикантните си непубликувани в пресата заради редакторска цензура истории той е събрал в книга.

- Светльо, цензурата ли те амбицира да напишеш “22 истории със звезди”?
- Извън официалната версия ще кажа, че заглавието е малко подвеждащо, защото вътре има не само звезди в истинския смисъл на думата. Аз малко се подигравам с понятието звезди. Тезата ми е, че всеки българин е някакъв голям индивидуалист. Даже първоначално идеята беше книгата да се казва “7 милиона звезди”. Но вътре има особено известни личности. Като започнеш от Тодор Живков, Бойко Борисов, Слави Трифонов и т.н.

Има го и Андрей Луканов. Голата му постмортална снимка е публикувана за пръв път във в. "Нощен Труд". Историята с тази снимка не е моя история точно, но аз знам как колегите са проникнали в моргата. По някакъв техен начин те успяват да го снимат и след това аз ги срещам случайно на улицата, на “Раковски”. На мен фотографът Жоро Колев ми каза, че намират някаква отворена врата и влизат и снимат. Знаеш какъв скандал стана в държавата, след като публикувахме тази снимка в “Нощен Труд”. Такова нещо не беше виждано. Бившият премиер с разпран при аутопсията корем лежи вкочанен на пейка. На поклонението аз бях до Жан Виденов и другите партийни величия. Беше много потискащо сред цялото озверяло партийно ръководство. Аз имах чувството, че ще ме разкъсат в един момент. Всъщност аз имах шанса да увековеча

Луканов приживе как пие водка от бутилка насред улицата.

Доста пикантно и странно. Това беше на ул. “Стефан Караджа”. Той беше с един посланик, който гостуваше с театър “Таганка”. Луканов отворил една малка бутилка водка и двамата я надигат и пият. И до ден днешен съжалявам, че нямах в себе си фотоапарат. Това е нещо, което можеше да остане в историята. И това е много по-интересно от голата му снимка в моргата. В този кадър има философия, култура, отношение към човека, към света.

- Знам, че си дебнал и трупа на Илия Павлов в моргата?
- То беше едно преследване, за да направим една снимка, подобна на тази на Луканов. Тогава един човек от моргата ми каза:

“Абе, него го сложиха до един премръзнал клошар, ама не мога да те вкарам там”.

Опитах се да го подкупя, човекът излезе принципен - не поддаде. Дано да са го повишили.
Ако бях направил тази снимка, щеше да е наистина нещо невероятно - милиардерът до клошаря, мъртви, голи, безнадеждни... Това щеше да е снимката на века.

После на гробището ние дебнем от 5 часа сутринта с една фотографка, която пък по-късно участва в “Сървайвар”. Тя стана известна оттам. Ралица Кирилова се казва. Ние дебнем, те ни гонят, крият покойника.

- За Христо Калчев си писал доста, бил си близък с него?
- Описал съм моите срещи с него, разговорите за мутрите, пак за Луканов, за Илия Павлов и други. Трябва да кажа, че той беше много навътре в тази тематика и беше първият, който отвори темата за мутрите, когато никой не смееше с това да се занимава.

Има много интересни истории, които той ми е разказвал, дори неща за личния си живот - как баща му е бил пратен на лагер в Белене, защото той е един банкер, който заедно със Стамболов и други довеждат Фердинанд Сакскобургготски в България. Константин Хаджикалчев се казва. И когато след 9 септември 1944 г. баща му отива на лагер, папа Йоан 23, това е Анджело Ронкалий, който е бил тук като папски нунций, се застъпва и комунистите го освобождават. Аз ходех при Христо да правя и интервюта за вестника, разбира се. Поводите бяха убийства на мутри. Все го питах: ”Как го предрече?” А той вика: ”Глупости. Аз не съм магьосник. Нямам кристален глобус. Просто анализирам процесите в тази държава”. Имам рекорд с него - интервю в 6 части в 6 поредни броя. Главният ни редактор Пламен Каменов го пусна, без да му мигне окото, макар такава практика по принцип да не съществува.

- Знам, че доста си общувал и с Жени Калканджиева?
- Аз съм първият човек, който е писал за нея, защото си я харесах на една снимка преди години и я пуснахме във вестника. Тя беше още на 17 години и оттогава започнахме запознанството си. Когато я пребиха, ходих в тях. Моята последна среща с нея сега беше преди две-три седмици. На представянето на книгата ми аз пиша нещо, а някой ми вика: ”А на мен автограф, а на мен!” Казвам: “Абе, оставете ме малко да си надпиша книжката, спокойно"... И вдигам поглед и гледам Калканджиева. Тя вика: “По-добре беше да не ти кажа, че ще дойда и да не дойда. Предпочетох нищо да не казвам и да дойда.” И така приятно ме изненада с присъствието си.

Със Слави Трифонов съм имал най-епичните сблъсъци, много дълго съм се занимавал с него. Има много истории, вплетени между мен и него, скандали, сдобрявания, разправии. Имаше и една пикантна история, когато снимахме гаджето му Маги от Варна чистак гола и я пуснахме на първа страница в “Нощен Труд”. Тогава той се разделяше с нея. На снимката бяхме аз, той и тя на плажа. Първоначално Слави беше изрязал Маги, но аз след време го убедих, че трябва да ми даде снимката цялостно. Така я публикувахме цялата. Слави се разсърди, скри се и аз помолих Любо Дилов да ме свърже с него. Чух, че бил казал, че ще ме обезглави. В един момент обаче Слави ми се обади, точно когато се качвам в една маршрутка. Вика: “Тук е Слави Трифонов”. И аз викам “О, самият Слави Трифонов?" А той точно предишната вечер беше плакал по телевизията за Маги и всички за това говореха. И в крайна сметка цялата маршрутка разбра за какво говоря... Хората взеха да ми нареждат какво да му казвам...

Има други едни истории. Например как щях да проваля снимките на Елена Петрова в “Стъклен дом”.

- Как стана това?
- Ами просто влязох в кадър. Аз не знаех, че тя си избира обици на щанда по сценарий и че всичко се записва. Мисля си, че така си пазарува. И по стар балкански обичай се присламчвам с думите: ”О, обички купуваме, а?” А то влязло в кадър. Ужас, почувствах се много неудобно. Но искам да кажа, че на 11 септември 2001 г., когато рухнаха кулите близнаци в Ню Йорк, Елена щеше да загине там. По една случайност с колегата й Стоян Алексиев се успали и не тръгнали към Световния търговски център, където трябвало да снимат. После тя ми се обади, аз се свързвах непрекъснато с нея и черпех информация за случилото се там. Всъщност тя подаваше информация за вестника, защото беше на 3 километра от Центъра, като най-близкият репортер на Си Ен ЕН беше на 10 километра в това време. Така че ние черпехме информация от мястото на събитието.

- Писал си и за опитите за убийства на Мария от “Сблъсък”, която беше асистентка на Иван и Андрей?
- Тя беше асистентка на Иван и Андрей, но е и държавен чиновник. Тя е старши експерт по еврофондовете и е много бойна мацка. Аз много я харесвам. В момента тя е водеща на станция “Нова”. Тя наистина е бойна мацка, защото е имала гаджета, с които, като спори, ги убеждава, че е права с удар с трикилиграмов кристален пепелник по главата. Това си е направо опит за убийство.

Длъжен съм да си призная, че и аз съм нарушавал закона в името на клюката. Веднъж на рождения ден на Тодор Живков, малко преди да почине, прескочихме оградата на вилата на ул. "Секвоя" с колегата Цветан Томчев и звъним вътре на вратата на къщата. Отваря ни Жени Живкова. Ние искаме интервю. Тя ни гони. Ние не си тръгваме. Тя продължава да ни гони. Ние продължаваме да искаме интервю. Накрая аха да ни арестуват и ние избягахме. После очаквах да ме привикат в някое районно да давам показания, но се размина. Жени Живкова можеше да ни обвини за влизане с взлом.

Едно интервю на Александрина РОКАНОВА

http://www.blitz.bg