Като пълноводна река, със силни води, като вихър, помитащ всичко по пътя си, като пороен дъжд, след който нищо вече не е същото, ВРЕМЕТО заличава хора, факти, събития, процеси. То запокитва малкото, дребното, безстойностното в бездънните си недра, покрива го с праха на забравата. Всевластен господар на живота то, както твърди Апостола, е вътре в нас и извън нас, то ни променя - диктува мислите, чувствата, поведението ни. Но макар и рядко се намират такива личности, които го "надвиват", преобръщат, издигат се над него с гранитната си воля, проницателен ум, титанична сила на духа, неповторимо творчество.
"Впрегнал в юзди" епохата, в която се ражда и живее, Христо Ботев с думи и дела й слага своя отпеатък, определя бъдещия й ход. Всичко, излязло изпод перото му, е доказателство за силната любов към народ, родина, свобода и страстната омраза към враговете на българите - наши и чужди "изедници", тиранията и неправдата. "Плаче" душата на поета над "робската люлка", в която пет века са "клети сюрмаси"; "люти рани" са отворени в сърцето му от безчинствата на поробителите; слухът му е обсебен от оковите, които "глухо и страшно гърмят".
"Адът" на настоящето го кара да сподели прид най-близките си "ах, че мен… додея" и да заяви на глас мечтата си "доброму добро да правя/лошия с ножа по глава…". И тръгва патриотът по "страшния и славен път на борбата". Там, горе в Балкана, където:
Буря кърши клонове
И сабя ги свива на венец,
Зинали са страшни долове
И пищи в тях зърно от свинец.
И смъртта й там мила усмивка,
А хладен гроб - сладка почивка.
Краят на живота в битка с врага е желан, мечтан, защото поетът утвърждава нови критерии за достойно поведение в дните на робството - за честност, дълг, патриотизъм; за щастие и нещастие. Високата нравственост се демонстрира с готовността да пренебргнеш егоизма и да се пожертваш за благото на другите безкористно. "Не умира тоз, който падне в бой за свобода…". Поет и лирически говорител издигат като девиз "Свобода и смърт", защото без свободата няма истински живот, пълноценно съществуване. Свободата обаче иска като цена много жертви. Те са "разменната монета" за осигуряването й. И пред всеки, готов да поднесе себе си като "курбан", коленичи природата - "земя", "небо", "звяр" - непреходната и мълчалива свидетелка на човешките прояви. Така борецът става част от нейното величие и вечност.
Ботевата поезия се "възправя" срещу примирението, страха, подчинението, характерни за живота на голяма част от българите в онова далечно време. Но тя не се поддава на годините - не отмира с онова поколение, към което е била пряко адресирана, тъй като в стиховете се усеща и диалог с потомците, бъдещето. Произведенията му устояват с универсалните си тема и идеи: свободата и робството, борбата и жертвоготовността, доброто и злото. Те извеждат българския дух до нови висоти, правят обобщена характеристика на живота у нас и в света, чертаят перспективи…
Силни, разтърсващи слова, полярни чувства, недостижима изповедност и честност, неспокоен и призивен тон, вплитане на фолклорни, библейски, митологични мотиви и образи, пълно сливане между думи и дела са част от характеристиките на поетичното наследство на онзи, когото наричат "гения на България" - великият, непостижим, неповторим Христо Ботев.
С перо и меч, с мисъл и чувство, с живот и смърт той се възправя срещу стихиите на ВРЕМЕТО, а то отстъпва и се прекланя пред него, отдръпва се, за да му даде път към света на бъдещето. Защото "няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и на благото на цялото човечество".

Калоян Цонев, Добромир Цонев, ПМГ "Иван Вазов" - второ място в конкурса "Децата на Добрич творят"