Щъркел трака с клюн червен:
- Жабче има ли за мен?
Има ли поля зелени,
Няма щърк де да се дене.
- Стига трака, щърко бял.
Ти нима си оглупял?
Цял ден ходиш и не спираш.
Спри поне да ме нервираш.
Полети към оня край,
Дето казват, че е рай.
Там морето и земята
Се държат в прегръдка яка.
А от тяхната любов
Се заражда птичи зов.
И от техните сълзи
Бистро езеро искри.
Посети го ти сега,
Виж чудесната дъга,
Пъстра е като коприна,
Това е моята родина.
Надежда Петрова, СОУ „Св. Климент Охридски” – трето място в конкурса „Децата на Добрич творят”