изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-03-29 @ 08:12 EET
Георги Първанов за кризата, енергийната политика на страната и бъдещите планове    
Интервюта БТВ, "Тази сутрин", Георги Първанов, президент на Република България


Водещ: Президентът на Република България Георги Първанов ни е на гости. Добро утро.
Георги Първанов: Добро утро.
Водещ: Благодаря ви за това, че приехте поканата ни. И колкото и с много време да разполагаме, има изключително много актуални въпроси към вас. Знаете, в България се случват изключително интересни, изключително тревожни по някои параграфи неща. Така че няма да ми се сърдите ако ви прекъсвам. Това няма да е от неуважение към институцията и към вас.
Георги Първанов: Вършете си работата.
Водещ: А заради зрителите и заради публиката, която ни гледа, иска и трябва да чуе какво мисли президентът на България. Отново добро утро и да започнем с най-, ама най-актуалната тема, а именно бюджета и актуализацията на бюджета. Знаем какви са правомощията на президента на България. Знаем какви са правомощията и на кабинета и на премиера. Ако вие бяхте премиер сега, какво бихте направили в състояние на криза? Какви са алтернативите?
Георги Първанов: Първо бих искал да кажа какво ще направя като президент. Вие много правилно отбелязахте, че всъщност президентът подписва указ, с който се дава зелена улица на един или друг бюджет. Т.е. аз поемам своята отговорност. И аз ще подпиша указа и за тази актуализация, защото смятам, че е нормално, редно е именно премиерът и изпълнителната власт да формират бюджетната политика, да формират законите, свързани с данъците и с финансовата политика като цяло. Ние имаме много сериозни различия. И аз съм длъжен да обоснова тези различия с изпълнителната власт още от септември месец миналата година. Казвам го, защото имаше една реплика на министър-председателя: „Първанов, кажи си мерките”, така доста колоритно казано. Ние ги показахме тези мерки. Имаше една много съществена разлика. Още тогава аз настоявах да се предвиди един структурен бюджетен дефицит от порядъка до 3%. Тогава, знаете, финансовият министър беше за това да има нулев бюджетен дефицит. Ако ние тогава имахме тези 3%, можехме да решим няколко въпроса. Първо да заделим пари за реформата в здравеопазването и образованието, второ да разплатим на бизнеса.
Водещ: Тоест критиките ви всъщност са по философията на бюджета.
Георги Първанов: По концепцията, по смисъла на бюджета.
Водещ: И те са коренно различни от това, което е направено сега.
Георги Първанов: Оттам идва и отношението ми към всички тези предкризисни мерки, които бяха обявени, но не реализирани. Първоначално 80, впоследствие 60. Това са прокризисни мерки, госпожо Цолова. Те не са мерки, които да стимулират производството, да стимулират потреблението, оттам разбира се да връзват и приходите в бюджета. Всъщност големият проблем на тази актуализация, и това трябва да се каже, е че това идва поради несъбраните приходи.
Водещ: Нещо, което признават и от Националната агенция по приходите.
Георги Първанов: Точно това е големият въпрос. И затова тук на тази база трябва да търсим решението. Да, ще свиваме разходите. Президентството също поема своя дял. Нещо повече, аз съм възложил на главния секретар да намерим допълнителен ресурс за свиване на нашите разходи към онова, което ни е спуснато от министерството.
Водещ: Колко беше съкратено?
Георги Първанов: Около милион, писаха във вестниците.
Водещ: Това като процент? Спуснато като съкращение от финансовото министерство?
Георги Първанов: Това е близо до онези проценти, с които боравят отделните ведомства и министерства. Но аз възразявам срещу начина, по който се подхожда към общините. Не заради това, че общините не трябва да имат своя дял към преодоляването на кризата. Нека. Но да го няма този подход на калпак, тези 15% към всички общини. Защото има общини от порядъка на 40-50 от тях, които ще загинат, ако няма диференциран подход.
Водещ: Точно вчера обаче министърът на финансите Симеон Дянков каза, че именно общините плюс съдебната власт са тези институции, които не са свили разходите. Напротив, раздули са ги. Като анализ на финансовото министерство.
Георги Първанов: Нека да има контрол, нека да има един много по-ясен механизъм на реализация на отделните средства. Но аз пак ви казвам, общини, които са в крайграничните, в планинските райони, които бъдат лишени от тези минимални средства, те просто ще загинат.
Водещ: Това ли ви казаха кметове и общински съветници по места по време на вашите срещи?
Георги Първанов: Да, това беше една от темите. Между другото това е една от причините тези общини да не могат да участват активно в процеса на усвояване на еврофондовете. Защото, съгласете се, една такава малка община много трудно ще намери ресурс, за да участва в съфинансирането, което се предполага по работата по еврофондовете. Има разбира се и много други. Не искам тук да навлизаме, може би по-нататък ще стане дума. Това обрича болниците, това обрича училищната мрежа в тези общини. Т.е. ние правим една политика, която разделя страната на един център, който ще се чувства относително комфортно, и на периферия, която е обречена.
Водещ: Сигнализираха ли ви кметове и общински съветници, изобщо представители на местната власт, с които се срещахте през изминалите месеци, за това например, че има политически натиск или на политически принцип и признак са избирани общини, за които да има някакви по-сериозни финансови рестрикции или пък по-сериозни проверки, които се правят на база дейността от предишните години?
Георги Първанов: Да. Всъщност прозвучаха и публично тези техни сигнали. Наистина трудно е да се обясни, че има общини, при това става дума за огромната част от общините, при които проверките се правят ежедневно, по всякакви поводи. Често пъти без резултат, но въпросът е да се държи в напрежение кметският и общинският екип. Докато има други общини, които са незасегнати от това наблюдение и контрол. Този двойнствен стандарт според мен трябва да бъде избегнат. Защото влизаме в годината на изборите и има опасност да се създаде допълнителна конфронтация.
Водещ: За някакъв реваншизъм ли мислите, подозирате да става дума?
Георги Първанов: Не, мисля, че по-скоро става дума за един стремеж да се спечели служебна победа. Нещо, което са го правили и други правителства в рамките на целия преход. Но имам чувството, че сега това се прави повече от всякога.
Водещ: Такъв всъщност призив, по-скоро оплакване, прозвуча от устата на кмета на Кърджали. Той обяви, че го проверяват и разследват ежедневно и ежеминутно, но в крайна сметка проверките не давали никакъв резултат. И това ли имате предвид?
Георги Първанов: Не, не искам да коментирам една отделно взета община. Защото става дума за много, за десетки, може би стотици общини от най-разнообразен характер. Няма значение с каква бюлетина е избран кметът. Той може да е и син, и червен, може да е от ДПС, от НДСВ. Засега извън този обект на контрол, да не кажа на натиск, остават само кметовете от ГЕРБ.
Водещ: Което за вас е начин да се постигне служебна победа на изборите, които са след около една година. Да се върнем отново на бюджета. Казахте, че ще подпишете бюджета, ще дадете своя параф, нужен по конституция. Но какъв е анализът на това, което предлага правителството? Вчера Симеон Дянков се похвали – няма да увеличаваме данъците. Какво мислите за тази мярка в ситуация, в която трудно се събират? Няма да намаляваме пенсиите. На фона на това, че се намалява 13-та и 14-та заплата, включително и пенсиите в една Гърция. Как ви звучи това?
Георги Първанов: Знаете ли, много важно е да започнем анализа си от това, че се посяга на резерва. Ние стигаме до санитарния минимум. Оттук нататък нямаме никакво право да ползваме резерва при каквато и да е ситуация. Аз споделям анализите, които бяха направени от всички парламентарни групи, в това число особено от дясно, внимателно чух казаното от Мартин Димитров и Иван Костов. Въпросът е какво следва оттук нататък. Наесен, когато формираме новия бюджет 2011 година, кои са ресурсите, с които ще разполагат?
Водещ: Каква е прогнозата на вашия екип?
Георги Първанов: Ако няма тези приходи, които са заложени, ако се очертае един доста по-голям дефицит от този, който е допустим, тогава наистина може да се отива към емитиране на външен дълг. Само че прав е Мартин Димитров, на този международен пазар, който има в момента, много трудно е, няма опашка за нашето предложение.
Водещ: Тоест ако това е направено по-рано?
Георги Първанов: Тогава вероятно щяхме да реализираме някакъв ресурс. Но най-вероятно по тази логика ние може да опрем до Международния валутен фонд, а това вече ще бъде при много тежки условия, при една загуба на суверенитет, както се отбеляза във вчерашния парламентарен дебат. И можем да видим какъв е опитът на съседна Румъния.
Водещ: Вашият екип какви алтернативи предлага в този момент?
Георги Първанов: Алтернативите са преди всичко в това да се мобилизират максимално възможностите, лостовете, ресурсите по линия на НАП, митниците, за да се реализират тези приходи, които бяха обявени преди десетина месеца. Не се получи. Които сега са заложени. Защото ако това не стане, мисля, че тези външни лостове и ресурси ще са временни. И което особено да не пропусна да отбележа, тази актуализация сега е насочена не към някакви структурни реформи. Проблемът е, че тези пари се взимат от резерва, за да се излеят, образно казано, като вода в пясъка. За да се покрият едни или други разходи. И оттук нататък опираме до това, че нито ще я има реформата, нито ще ги има тези стимули за производството, които ще могат да вдигнат българското производство на крака. Особено дребния и средния бизнес, за който тези мерки ще бъдат животоспасяващи.
Водещ: Няколко пъти споменахте реформа. Сега ще отидем и към тази в здравеопазването и образованието. Официално и чрез форуми взимате позиция по тези въпроси. Преди това обаче, споменахте НАП, митниците. Как оценявате дейността от последните месеци на тези две институции, включително усилията на МВР да се събират повече приходи в хазната под формата на данъци и акцизи?
Георги Първанов: Очевидно като недостатъчно ефективна. Но все пак ако трябва да адресираме ясно посланието и оценката, политическата оценка, аз мисля, че основната отговорност за това състояние на финансите, на бюджета, носи финансовият министър и неговият екип. Неизпълнението на тези многобройни мерки, за които аз споменах и които може би вече мнозина не помнят от преди 10 месеца и съвсем наскоро, е отговорност преди всичко на икономическия и в частност на финансовия екип. И ако там премиерът не вземе необходимите мерки, аз мисля, че не ни чака нищо хубаво.
Водещ: Какви мерки би трябвало да вземе премиерът там?
Георги Първанов: Да засили екипа.
Водещ: Да го засили или да го смени?
Георги Първанов: Засилването може да включва и смяна.
Водещ: Не изключвате и това като послание?
Георги Първанов: Не, но това не е моя работа. Аз не искам да съм кадровик на изпълнителната власт. Просто констатирам, че нещата там тъпчат на едно място. Нещо повече, даже бих казал, че от гледна точка на оценката на кризисните процеси, вървим по-скоро надолу. Даже не сме и на дъното. И в този смисъл всяко забавяне може да се окаже много тежко, да не кажа фатално.
Водещ: Тоест мислите, че проблемът е персонален в лицето на министъра на финансите?
Георги Първанов: Не само персонален, но лидерството е много важно в този случай. Кой ще поеме отговорността, за да реализира една нова финансова икономическа политика като цяло.
Водещ: Намеквате за смяна на финансовия министър. Да преминем към реформите, за които няколко пъти споменахме. Тази ли, такава, каквато беше предложена в първоначален вариант от Министерството на здравеопазването, след това последва оставката на Божидар Нанев. Има нов министър на здравеопазването – проф. Анна-Мария Борисова. Реформа в здравеопазването. Вашият екип, който се занимава с тези ресори, какво казва? Имахте и специален нарочен форум, посветен на реформата в здравеопазването преди около месец, струва ми се.
Георги Първанов: Да, аз искам да кажа няколко думи по този форум. Той е част от една серия от дискусии, свързани със стратегия „Европа 2020”, в рамките на която ние трябва да направим българското предложение, българската визия за следващото десетилетие. И затова след като правителството не го прави, ние се опитваме да водим този дебат.
Водещ: Тоест вие предлагате алтернативата. Щом правителството не го прави.
Георги Първанов: Да, предлагаме алтернатива. И започваме от най-болезнените и най-важните въпроси. Започнахме от здравеопазването с една много силна дискусия в Пловдив. След това струва ми се, че при вас гостуваха двамата основни докладчици – проф. Дочев и проф. Дамянов. Основният въпрос за мен тук е как да се направи оптимизацията на мрежата, как да се постигне едно по-високо качество на здравната политика, на здравеопазването.
Водещ: Това е основният въпрос, който стои пред поредица здравни министри. Но до тук отговор, поне на практика, не сме видели.
Георги Първанов: Аз мисля, че трябва да се извлече поука от онова, което предишният министър на здравеопазването започна, но не направи. В това число и от негативните му действия. Той обяви една много мащабна реформа, макар и недобре премислена. В хода на срещите си по места според мен той започна да избистря концепцията си. Да, очевидно ще трябва да се отиде към едно оптимизиране, към свиване на болничната, здравната мрежа. Но това трябва да стане на базата на анализ, който да включва разбира се и възможностите, но да включва и анализ на необходимостта. Защото ще ви кажа, много трудно е сигурно да се осигури анестезиолог, както подчертаха в Ардино, че е затворена.
Водещ: Болницата в Ардино например ще затвори по тази причина. А те бяха едни от най-сериозно протестиращите.
Георги Първанов: Но си представете какво става за една община като Ардино, или дори като Ивайловград, която е на 120 км. от Кърджали през зимата, при положение, че там отсъства каквото и да е здравно звено. Тоест преди да се отиде към окрупняването, към организирането, трябва да се създадат необходимите спешни медицински центрове точно в тези общини. За да може да сме сигурни, че няма да има и един българин, който няма да се ползва от конституционното си право на здравна помощ.
Водещ: Не дай си Боже ако ви се наложи някъде около Ардино да постъпите спешно в болница, бихте ли постъпили там? Бихте ли разчитали на лекарите в Ардино да направят операция, на вас например да ви направят операция там? Това е проблемът, че тези болници трябва да се превърнат в поликлиники, може би в центрове за спешна помощ, но не и да извършват болнична дейност, просто защото самите те признават, че нямат специалисти.
Георги Първанов: Знаете ли, много трудно е да се дават политически диагнози и предложения. Но аз на базата на онова, което роди дискусията преди около месец, предложих една схема – да се създадат в страната шест високоспециализирани университетски болници, които да съвпадат с районите на планирането в развитието на страната. По онези 28 региона, окръзи, да има съответните държавни и общински болници, които да развиват една много по-широка мащабна дейност. Оттам нататък да се анализира възможността във всяка едно по-малка община как да изглежда здравното заведение.
Водещ: Да преминем към една друга тема, защото малко повече от това, което бях предвидила, посветихме на бюджета, а именно енергетиката. Включително вчера имаше съдбоносни за потребителя решения. Увеличава се цената на парното драстично, на природния газ расте цената. Хората, когато започнем да говорим за енергетика, смятат, че това е тема, която не ги засяга. Но всъщност това е тема, която засяга всеки от нас. Малко след като встъпи в длъжност кабинетът Борисов, вие казахте нещо, една от първите ви реакции по отношение на новия кабинет беше, че се надявате да има приемственост между стария кабинет и новия кабинет по отношение на глобалната енергийна политика, която заема отчасти България. Има ли такава?
Георги Първанов: Няма нищо по-естествено от това да има приемственост, особено по такава приоритетна тема за България, каквато е енергетиката. Не, няма. За съжаление трябва да призная, че не виждам никаква приемственост. Напротив, в последните дни изявленията, които бяха направени, макар и много противоречиви, даже на моменти хаотични, взаимно отричащи се, все пак показва, че има един срив в енергийната ни дипломация.
Водещ: Една скоба за зрителите, които не си спомнят, че премиерът Бойко Борисов заяви, че следва замразяване на проекта АЕЦ „Белене” и прекратяване на всякакви дейности и работа по проекта „Бургас-Александруполис”. И заради екологичната оценка, която се очаква да бъде лоша.
Георги Първанов: Така е. Но разбира се анализът може да бъде продължен. Ако ми позволите да кажа няколко думи по тези проекти, защото мисля, че те са в основата на бъдещото развитие на българската енергетика. Ако анализираме „Бургас-Александруполис”, ако искаме да вдигнем цената, защото това беше първото основно възражение, ние можехме да направим нещо съвсем реално. Да поискаме една смесена фирма, която да транспортира петрол през Черно море и с която да вдигнем нивото на печалба за България. Когато говорим за екологичната оценка, тук нямаме различия. Аз също съм за това да се търсят максимални гаранции за околната среда. Обаче нека да чуем самата оценка. Защо предрешаваме оценката с едно политическо задание, каквото направи министър-председателят. И в крайна сметка отиването вече и към „Белене” създава много рискове за бъдещето на българската енергетика. Защото „Белене” е възможно най-важния проект и от гледна точка излизането ни от кризата, защото такъв голям инфраструктурен проект би могъл да създаде 5-6 хиляди нови работни места. Той би могъл да завърти доста пари през българската икономика като цяло сега в кризата. Но най-важното е, че той е стратегически проект. Въпросите към „Белене” бяха в няколко посоки. Първият въпрос е колко ще струва. Тази спекулация, извинявайте, че ще струва 26 милиарда, трябва да бъде отклонена на момента. Базовата цена на „Белене” е 3,9 милиарда евро. Като сложим ескалацията, която идва за купуването на имуществото, на апаратурата, става някъде около 4,6. Изчисленията показват, че може да стигне до малко под 8 милиарда. Оттам нагоре всичко е импровизация. Това, при положение, че ние построим „Белене”, която има около 60 години проектен срок на експлоатация, можем да спечелим 10 пъти повече пари, средства, отколкото вложените в строителството на този проект . Това е реалната равносметка. Дали ще се намери стратегически инвеститор.
Водещ: В тази криза ще се намери ли такъв?
Георги Първанов: Ние го имахме. И ние го прогонихме с тези мнения. Правителството го прогони с тези свои колебливи, да не кажа негативни, внушения.
Водещ: Имаше внушение включително, понеже бяха руски интересите, за инвестиция в АЕЦ „Белене”, включително и внушение, че вие самият много активно участвате в темата за енергетиката, внушение, че сте на страната на руския инвеститор, на руските инвестиции в „Белене”.
Георги Първанов: Не, това е преди всичко български проект. Освен, че той е част от усилията да се гарантира европейската сигурност в сферата на енергетиката. Но добре, нека да си представим, че ние спрем „Белене”. Това означава, че Румъния, която вече започва да ни изпреварва, ще има своята ядрена енергетика. Това означава, че Турция ще направи своята ядрена централа с Русия. Това означава, че и чехите, които в момента водят преговори и подготвят своята ядрена централа именно с участието на „Атомстрой експорт”, ще бъдат много преди нас. В този смисъл аз смятам, госпожо Цолова, че би било добре, ако правителството поддържа тази своя теза за спирането на „Белене”, да се отиде към провеждането на национален референдум за съдбата на „Белене”. Защото това е въпрос за съдбата на ядрената енергетика. След 10 години, когато ние ще бъдем принудени, ако няма известно удължаване, да спрем последните блокове на АЕЦ „Козлодуй” и ако я няма „Белене” при тази преднина, която все пак я имаме сега, това означава, че ние закриваме ядрената енергетика в България. Аз това не съм съгласен и съм готов да инициирам референдум в обратната посока.
Водещ: Как би звучал въпросът на този референдум?
Георги Първанов: Да се строи „Белене” или да не се строи.
Водещ: Да се строи или да не се строи АЕЦ „Белене”?
Георги Първанов: Да. Може разбира се да се прецизира от юридическа гледна точка. Но това е въпросът.
Водещ: Кога смятате да започнете тази инициатива?
Георги Първанов: Нека първо да видя как ще се развие политиката на правителството. Защото продължават да се чуват противоречиви сигнали.
Водещ: Последният беше че отново чакаме европейски инвеститор и специално наблюдение на всичко, което се случва по този проект.
Георги Първанов: Не бива да го чакаме. Ние трябва да го намерим, така както са го намерили чехите. Извинявам се, че за втори път соча този пример. Инвеститорът се търси. И ако ние успеем да договорим в триъгълника добри условия, те сами ще дойдат. Но да не забравя, защото от гледна точка на енергетиката и на този актуален спор, не бива да пропускаме нещо, което е много важно. С това демонстративно поведение, неглижиране на партньора ни от страна на правителството, има опасност ние да загубим и третия голям проект – участието си в „Южен поток”. Защото ние знаем, че Турция подписа договор с Русия „Южен поток” да минава през нейна територия, през териториалните й води. Завчера се чу новината, че румънският министър на енергетиката се е договорил с ръководството на „Газпром”.
Водещ: Възможно ли е толкова бързо да има реакция от страна на Румъния, веднага след онова изказване от миналата седмица от страна на България?
Георги Първанов: Възможно е тези разговори да са водени и преди това. Но едно трябва да е ясно – че на енергийния пазар нещата се развиват много динамично. И всяка загуба на темпове, на ден ако щете, може да се окаже фатална. И тук има още един проект, за да приключим енергийната тема, макар че съм готов да говоря с часове. Нека да не забравяме, че има нещо друго, което аз много отдавна се опитвам да тикам. Става дума за постигнатите договорености с Азербайджан, Туркменистан и Египет за доставка на природен газ от тези страни. Ако ние изградим отсечката Димитровград-Коматини, можем да внасяме 1 милиард куб.м. газ от Азербайджан на другия ден буквално през Турция. Можем да внасяме, ако развием този проект, по който правителството, слава Богу, работи, след като се договорихме с президента Алиев, за пренос на комплесиран газ през Черно море. Това са четири, а защо не и повече милиарда, с които не само ще имаме гаранция за нашата сигурност, но бихме могли и да изнасяме.
Водещ: Връщам се на новината, която за мен, мисля и за зрителите, е абсолютна новост – идеята на президента да инициира референдум по темата за АЕЦ „Белене”. Очаквате ли активност от страна на българите? Няма ли да се разгорят спорове, включително и политически, ядрено лоби, руски интереси, западни интереси в енергетиката, няма ли да се изопачи тази тема, ако я вкарате в дневния ред на българите, съответно може да предполагате и на всички политици.
Георги Първанов: Ще има политизация. Аз нямам съмнение. Но аз помня един референдум, макар че това едва ли е било представително, в една от телевизиите след дебат беше направено проучване от авторитетна социологическа агенция и помня, че резултатите бяха между 75 и 80% за тези енергийни проекти, за тяхното изграждане. Разбира се аз очаквам политизация. Аз нямам съмнение, че ще имам една много остра реакция от дясно. Защото това, което в момента става и триумфа на Костовата политика – 1998 година Костов успя да отстрани, да елиминира, да ни заобиколи „Син поток”. А сега с един удар ние с един удар ликвидираме три проекта. Тези дни прочетох една статия в западно издание за това, че България завива на Запад към Вашингтон.
Водещ: На фона на тези изказвания, да.
Георги Първанов: На базата на тези изказвания. Вижте, България е направила своя стратегически избор. България влезе в НАТО и в Европейския съюз без никой да ни пита ние какво правим с тези енергийни проекти. Те не са били залог за нашата цивилизационна ориентация, така да се каже. Ние сме добър, предсказуем съюзник. Но не вярвам някой във Вашингтон да иска да има слаба България, слаба енергийно и в какво ли не отношение, съюзник.
Водещ: Смятате ли наистина, че е толкова сериозно влиянието на Костов върху решенията, които се вземат в правителството или давате пример като символ и метафора на тип управление?
Георги Първанов: Приемете го засега като метафора. Но резултатът, за съжаление, е такъв.
Водещ: Какви срокове, и затваряме темата за енергетиката, си поставяте, изчаквайки решението на правителството по отношение на АЕЦ „Белене”, та да предприемете иницииране на референдум?
Георги Първанов: Във всеки случай това не може да стане след като проектът бъде окончателно спрян и след като партньорите, в това число и руските, се оттеглят от него. Тогава би било безсмислено ние да започнем всичко отначало или поне в рамките на това правителство.
Водещ: Имаше една ваша идея преди година или година и половина, в която трябваше България да стане енергиен център на Балканите. Имаше и специален нарочен форум тук в София с присъствието на тогавашния премиер Сергей Станишев. Какво стана с тази идея изобщо?
Георги Първанов: Вижте, първо, когато бях в Брюксел преди 2-3 месеца, стана ясно, че България се цени в няколко отношения – с нейната политика на Балканите на мир, на добросъседство и от гледна точка на разширяването, с активните й контакти в Черноморието и Каспийския регион, където Европа има своите интереси и с енергийната си политика. Това го казва господин Барозу, господин Ромпой, председателят на Европейския парламент. Т.е. нас ни ценят точно като един фактор в енергийната политика. Но от гледна точка на това вече клише за енергийния център, нека да ви припомня, че България беше енергиен център, защото България задоволяваше с производството на електроенергия около 50% от дефицита на Електроенергия на Балканите. Понеже един от въпросите, които задават моите опоненти, е: „Къде е пазарът?”, аз ще кажа – този пазар ние го имаме и в момента. Впрочем, към строителството на „Белене” проявяват интерес и в Сърбия и в Македония, не защото те ще ни подкрепят много финансово, но една тяхна съпричастност, едно тяхно ангажиране ще ни осигури дългосрочно този пазар.
Водещ: Имаше, включително и анализаторски предположения, че виждате бъдещето си след изтичане на втория ви мандат именно на едно такова място – изграждане на такава институция, която да контролира енергийната политика тук на Балканите и не само.
Георги Първанов: Не, благодаря. Категорично заявявам. Нека да се упражняват моите опоненти на нещо друго. Може да хванат някоя жълта тема, по-интересна, но аз няма да се ангажирам, освен политически, освен като позиция с развитието на тези проекти. И го правя, защото смятам, че това е локомотивът, който може да изтегли българската икономика.
Водещ: Тук е моментът да подхванем една тема и за кратко. Какво ще прави Георги Първанов, след като напусне президентския стол? Една година остава, година и нещо дотогава. Няма да повярвам ако ми кажете, че не мислите, че има много време. Човек, който е участвал активно в политиката през последните 20 години със сигурност мисли в дългосрочен план за своето бъдеще. Какво може да работи един човек, който два мандата, избран два пъти от българите, не е падал на избори на президентския пост, какво може да работи този човек, след като ги изкара тези два мандата?
Георги Първанов: Със сигурност може да работи много неща. Със сигурност ще трябва да се посветя на себе си. 20 години в политиката са страшно много. И не се превземем, когато го казвам, да се посветя на семейството си, което беше много ощетено през тези две десетилетия. Със сигурност ще инвестирам в подготовката на млади лидери – една стара моя идея. Но твърде вероятно е поне на първо време да продължа да бъде съпричастен към политиката.
Водещ: Как?
Георги Първанов: Не в партийния смисъл на думата. Нека първо да кажа какво не бих правил, понеже има всякакви внушения.
Водещ: Че например ще правите партия, с която ще участвате, включително и на избори.
Георги Първанов: Вие знаете, че аз съм бил партиен лидер и твърдя успешен партиен лидер, защото взех една партия, която беше в тежка идейна, организационна криза на доверието и я направих партия-победител. Т.е. това не е голямата ми амбиция, но със сигурност бих бил съпричастен към един граждански проект, един проект, който да формира и да отстоява алтернативна политика. Понеже върви една друга теза за политическия проект на Първанов, има много говорители, изписаха се твърде много неща, в това число виждам, че министър-председателят е нервен на тази тема, да кажа...
Водещ: Той нарече вашите обиколки из страната като начин за бъдещо сформиране на политическа партия, абсолютно обхождане на териториите и проправяне на пътека за политически проект.
Георги Първанов: Аз съм пътувал винаги. Имам амбицията да съм най-пътуващият български политик. Но идеята е различна. Аз бих бил съпричастен, пак казвам, към един граждански проект. Защо? Защото досега обикновено партиите са дърпали, експлоатирали, грубо казано, гражданските структури за своите цели. Дошло е времето да обърнем нещата – лидерите, политиците да бъдат докарани, да бъдат заставени да работят на гражданска територия, да влязат в един политически дебат, в който експертното да е водещото. Какво правят аз в момента? По-важни са тези дискусии, за които стана дума – и здравеопазване, образование, сега предстои социална политика.
Водещ: Които също се слагат в графа „Първанов прави партия”.
Георги Първанов: Първанов прави алтернативна политика. Защо? Защото, извинете, но, ако използвам метафора от световното първенство, не може да се играе на едната врата само. Защо е важно? В дискусията по здравеопазването не се чу една дума против правителството в Пловдив. Тази дискусия беше публична.
Водещ: На тази, организираната от президентството?
Георги Първанов: Но там имаше 30 алтернативни предложения, които са систематично подредени, които ще бъдат обявени, които ще бъдат отстоявани от мен и от екипа ми.
Водещ: Каква ще бъде, обаче, формулата за участие и реално използване на лостовете, така че тези алтернативни идеи да се превърнат в практика и във факт?
Георги Първанов: Засега не се налага да се дава отговор на този въпрос. Засега по-важно е да има алтернативна политика и по-важно е да се наложат в публичен план експертите, лицата, които ще могат да провеждат една такава политика. Аз правя точно това в момента. В сферите, които споменах, се вадят лица, които са се доказали като специалисти, които са авторитетни в своята сфера и които биха могли да правят и управленска политика.
Водещ: Ще цитирам и довърша вашата метафора за другата актуална тема – световното първенство. Не може да се играе на една врата, но не допускат на терени и отбори, които са без лиценз. В случая няма как един проект, без да е облечен в партийност, да има реален ефект от неговата работа. но това, което казвате е, че всъщност тези лица, които излизат в момента като експерти, може би са бъдещите членове на тази партия и може би...
Георги Първанов: Не говоря за партия. Отклонявам разбирането, че политиката е само партия и избори. Трябват много качества. Не се опитвайте да изцедите повече от мен на този етап, просто защото не му е дошло времето. Но трябва ново качество на политическия живот. Трябва да се намерят формите, чрез които кадърните хора на България, отново ще кажа, да влязат в политиката. Ние какво правим 20 години? ние реализираме единствено хората от апарата, партийните апарати. Ние реализираме хората, които са най-близко до съответния лидер. Нека да направим процеса на формиране на самата алтернатива като политика публичен процес, в който да се докажат хората.
Водещ: Като експерти първо?
Георги Първанов: Като експерти и като хора, които са готови не само експертно, но политически да защитят една теза или една идея. И след време, ако това се наложи, бъдещият министър-председател да търси талантите не на завоя за Севлиево, а тези таланти вече да са се наложили в общественото мнение и представи и да се приемат съвсем естествено.
Водещ: Мислили ли сте в по-дългосрочен план за, например, следващите парламентарни избори? Как виждате себе си в следващите парламентарни избори? Какво бихте правили по време на следващите парламентарни избори?
Георги Първанов: Няма да стана депутат, ако това ви е въпросът.
Водещ: Не, по-скоро въпросът ми е мислили ли сте да продължите политическата си кариера в качеството си на премиер, например.
Георги Първанов: Това не е детската ми мечта. Аз можех да стана премиер. 2005 година тогавашният 0председател и след това бъдещ реализиран премиер господин Станишев предложи първо на мен да стана премиер и аз отказах.
Водещ: Защо?
Георги Първанов: Първо, защото ми харесваше и се чувствах по-силен в президентската институция. И смятам, че успях да се докажа в рамките на тази институция. И второ, защото смятам, че никой не е незаменим. България трябва да има не един възможен премиер. България трябва да има няколко души, за които, всеки от които, като се реализира, да няма съществени възражения. Да кажат: „Ето този наистина става”.
Водещ: Казвате нещо, че Станишев ви е предложил първо на вас. Това нещо не е изричано досега, струва ми се.
Георги Първанов: Да, не е.
Водещ: Не е изричано, но защо го направи? Нима не се чувства уверен в качествата да си поема управлението на една държава малко време, след като е поел в политически план управлението на една партия? Защо се е стигнало до това предложение?
Георги Първанов: Не. Допускам, че е било по-скоро заради това, че в крайна сметка на този етап аз бях с едно по-друго присъствие в обществото, което можеше да се прехвърли върху самата изпълнителна власт. Но не искам да коментирам повече. Това е минало. Дадох го като един щрих към отговора на въпроса ви за моето бъдеще.
Водещ: Каква е оценката ви за работата на тройната коалиция? Простичко казано, ако работим по шестобалната система, каква оценка бихте поставили, като в скоби може да има обяснителни бележки за тази оценка,обстоятелствата – тройна коалиция, невъзможност на една партия да събере достатъчно гласове, за да реализира единствено и само своята политика?
Георги Първанов: Аз никога не съм си позволявал да давам оценки. Учителският период в моето развитие отдавна е останал в миналото. Тройната коалиция беше необходимо, безусловно необходима, за да може България да влезе в ЕС. Нека да припомня, защото сега може някой да е забравил, че ние бяхме на ръба. И при една политическа криза, при неформирането на силен кабинет, на солидно парламентарно мнозинство и подкрепа, ние щяхме да пропилеем тази възможност. Тройната коалиция успя да запази дълго време една икономическа стабилност в посока икономически растеж, добра динамика. Постигна и в социалната сфера немалко неща. Тройната коалиция е уязвима в някои неща, които аз съм критикувал нееднократно. Като се започне от самата формула на разпределение на властта – 8:5:3, която се пренесе във всички сфери, се мине през това, че в един момент политиката почна да се прави в затворени нелегитимни кръгове – съвета на коалицията, съветнически екип на премиера. Това са все неща, които стесняват вътрешното доверие.
Водещ: Защо Станишев не успя да овладее тези процеси и ги позволи, ако не са негова инициатива и подход?
Георги Първанов: Ще трябва да го питате самия него. Мисля, че той е отговарял достатъчно на тези въпроси. Искам да кажа и друго – че е имало и немалко случаи, в които съм критикувал отделни действия на тройната коалиция, ако говорим за предишната тройна коалиция. Но ако искате, може да си поговорим и за сегашната тройна коалиция.
Водещ: След малко ще си поговорим и за настоящото управление, което вие наричате „тройна коалиция”. Един последен въпрос за предишното, за да преминем към настоящото управление. Ролята на Доган. Той ли беше всъщност човекът, който движеше политическите и не само политически решения по време на управлението на кабинета "Станишев"?
Георги Първанов: Не. Определено мога да кажа, че ключовата роля, отговорността и за зло и за добро, си я носи министър-председателят.
Водещ: Добър премиер ли беше той, според вас?
Георги Първанов: Историята ще покаже. Сергей Станишев израсна много, но с времето се отбеляза една тенденция, която не само аз мога да регистрирам, че той просто изтърва нещата.
Водещ: Защо?
Георги Първанов: Ами това е въпрос на много сложен анализ. Аз маркирах някои от възможните причини – вътре в самата партия, в коалицията.
Водещ: Защо има толкова брожения срещу Сергей Станишев и в момента вътре в самата партия? Лагери, лобита...
Георги Първанов: Не ме карайте да коментирам вътрешнопартийни въпроси, да вземам страна в една дискусия, която в момента действително се разгаря, която е много остра.
Водещ: По чия вина тогава изтърва той нещата като премиер?
Георги Първанов: Вината, отговорността си е негова.
Водещ: Един въпрос като сме на тема „БСП”. Има идея да станете почетен председател след напускането на президентския пост на партията. Мисля, че Стефан Данаилов я предложи.
Георги Първанов: Не съм толкова възрастен, за да съм почетен, първо бих искал да кажа. Това може да стане след 70 години. Иначе аз благодаря на Стефан Данаилов, мой добър приятел, както и на всички мои добри приятели, каквито имам много в БСП. Това е партията, с която ме свързват много трудни и много романтични години. но отново ще кажа, има млади хора, които би трябвало да реализират една дълбока промяна в всяко отношение – идейна, организационна, които да се отворят наново към лявото, към обществото като цяло. Т.е. имат много работа. нека те да си я свършат. Има потенциал в БСП.
Водещ: Ще скъсате всякакви отношения с БСП след напускане на президентския пост след година и нещо? Няма връщане натам, така ли?
Георги Първанов: Ще си имам своите лични връзки и контакти, но те няма да са организационно-политически.
Водещ: По никакъв начин? Възможно ли е, каквито опасения има, този ваш граждански проект по някакъв начин да измести от позициите, така или иначе поразклатени към момента, на БСП след появата на вашия проект още повече?
Георги Първанов: Не ви трябвало. Тук става дума за това да се направи един граждански проект, който да не е с идеологическа окраска. Сега чувам какви ли не квалификации – ляв, популистки, националистически. Не, няма да бъде така. Не бива да се подценява това, което бихме направили с моя екип. Впрочем искам да кажа още нещо, тъй като чух такава реплика, че ще бъде нещо, както и досега, от лидерски тип. Не, аз ще се опитам да направя един отбор. Тези дни гледах един интересен анализ, едно сравнение кой как се държи на футболния терен. Аз винаги съм бил плеймейкърът в отбора. Моят стремеж е бил да изработя положението, да създам условията да бъдат вкарвани голове, а не да бъда голмайсторът...
Водещ: Намерихте ли вече вашия голмайстор?
Георги Първанов: Голмайстори могат да бъдат много. Виждаме сега на световното първенство, че няма изявени голмайстори. Виждате един Меси как прави невероятна игра без да вкарва той самият голове.
Водещ: Все пак, обаче, идват избори. Вие ли ще сте човекът, който ще посочи кандидата за президент, който идва от ляво? Ще имате ли воля в посочването на този човек?
Георги Първанов: Не смятам първо, че е задължително кандидатите за президент да бъдат идентифицирани, пак казвам, в идейно-политическото пространство. Може да бъде някой изявен интелектуалец, да бъде бъдел лидер на мнение без да е организационно обвързан с партия.
Водещ: Може да е независим кандидат? И вие мислите в тази посока?
Георги Първанов: Но аз самият бих се въздържал да вземам отношение към кандидатурите и към самата президентска кампания, защото би било твърде деликатно. И бих приел който и наследник да бъде избран за „Дондуков 2”.
Водещ: А може ли да очакваме да се появи на сцената един независим кандидат, който да има ресурса например да победи най-рейтинговия политик в момента в държавата. Вие знаете, това е Цветан Цветанов.
Георги Първанов: Допускам, че може да има повече от един независим кандидат. Тази формула се наложи в последните няколко години.
Водещ: Който може да е интелектуалец и да идва от тези среди?
Георги Първанов: Може да е, може да не е. Не знам. Въпросът е да е лидер на мнение, въпросът е да е човек, който ще стои достойно като държавен глава, който ще бъде балансиран, който ще бъде мъдър, който ще бъде бащата на нацията.
Водещ: Имате ли предвид нещо, конкретни хора?
Георги Първанов: Ако имах, щях да кажа.
Водещ: Щяхте ли? Ако имахте?
Георги Първанов: Не на вас, щях да ги кажа където трябва.
Водещ: Защото доста... А къде трябва да се казват такива неща?
Георги Първанов: Където обикновено се формират подобни инициативи.
Водещ: Къде са те?
Георги Първанов: В политическото и гражданското пространство.
Водещ: Добре. Явно няма да измъкнем нищо повече от това. Много интересни въпроси съм подготвила. Времето тече. Дали ще позволите сега малко блиц да подходим към темите?
Георги Първанов: Моля, да, слушам.
Водещ: Да се върнем малко на един от първите въпроси – енергетиката. През цялото време се говори за ядрено лоби в България. Има ли ядрено лоби в България? Има ли хора, които недобронамерено и нечистоплътно използват влияние, за да могат да постигат свои собствени икономически, финансови и всякакви интереси?
Георги Първанов: Мисля, че има няколко енергийни лобита. Аз трудно ги идентифицирам, тъй като не работя с някаква специализирана информация по този въпрос. Мога да го направя на базата на онова, което има в печата. Има енергийни лобита. Дали има специфично ядрено лоби, ми е трудно да кажа. Но там има сблъсък на големи интереси.
Водещ: Вие го виждате чрез печата, или имате информация, че има сблъсък на големи интереси в енергийната ниша?
Георги Първанов: Мисля, че това личи и в медиите.
Водещ: Престъпни ли са тези интереси? Трябва ли да се задвижи системата, така че да има хора, които...
Георги Първанов: Не съм аз човекът, който може да констатира дали са престъпни интереси. Това е работата на службите. Ако някъде видят, че някой е стъпил накриво, своевременно трябва да бъде прихванато.
Водещ: Вършат ли си работата службите, МВР. Те са много активни. Почти ежедневно се отчитат пред медиите за дейността си.
Георги Първанов: Трябва да бъдат активни. Аз винаги съм бил за това да бъдат по-малко показни. Защото когато става дума за някакви дребни улични престъпници, факири или каквито там много определения на акциите се народиха, мисля че се преекспонира. Но активност трябва да има. Престъпността и организирана, и улична, трябва да бъде респектирана.
Водещ: Имаше и една операция „Октопод”. Включително и вашето име беше замесено от политици в октопода, начело на който, според обвинението, стои Алексей Петров. Вчера той хвърли едни обвинения към ДАНС, че е престъпна организация, която си разчиства сметките, цитирам по памет. Иван Костов, Волен Сидеров, включително и мисля Цветан Цветанов, насочиха вниманието към ваше участие и контакти, и познанство с Алексий Петров. Включително ваши бивши съпартийци припомниха как бидейки председател на БСП сте взел отношение по въпроса за онази таксиметрова фирма, която се твърди, че е на Алексей Петров и т.н.
Георги Първанов: Не съм вземал такова отношение. Тук това е линията крадецът вика дръжте крадеца. Защото най-лесното е да се провери кой е имал близки контакти с Алексей Петров в по-далечното и по-близкото минало. Първият въпрос е кой има бизнес с Алексей Петров.
Водещ: Кой е този човек?
Георги Първанов: Министър-председателят е имал съвместна фирма. И досега няма реално обяснение за това. Извинявайте, това, че са били на спортния терен заедно в никакъв случай не означава, не е предпоставка да се прави съвместен бизнес. Ние с вас нямаме обща фирма защото се познаваме тук в една съвсем формална обстановка.
Водещ: Ние не спортуваме заедно, но това е друга тема.
Георги Първанов: Аз познавам много спортисти, но нямам общ бизнес с тях. Второ, кой вкара и е вкарал, защото аз по никакъв начин не съм имал информация за това, Алексей Петров в службите, в НСС тогава, а след това и в ДАНС. Трябва всичко това да излезе на скенера, да не видят. Нека тогавашният шеф на НСС Атанасов да отговори ясно защо го е взел, при какви обстоятелства, натиснал ли го е някой и защо. И най-вече, отново искам да кажа нещо, което струва ми се, че е важно. Алексей Петров може да бъде част от тази огромна схема, която условно метафорично наричат „Октопод”. А къде са останалите елементи на тази схема. Няма ли елемент на двоен стандарт? Защото от тези 300 имена, 300 бяха споменати от самото ръководство на МВР, това не е моя приумица, колко от тях вече са по пътя към затвора? Защото това с по-дребните риби е крайно недостатъчно. Респектът ще се получи...
Водещ: Вие смятате, че над Алексей Петров има изключително много хора, до които трябва да се стигне?
Георги Първанов: Не знам дали е над, дали са до него. Със сигурност има една цялостна схема. Аз помня между другото един консултативен съвет по национална сигурност преди години, на който тогавашният главен секретар докладва обстойно с една огромна схема. Бих казал образно – с един истински чаршаф. На която се виждаше кой кой е, в каква връзка е.
Водещ: Какви обаче са резултатите? Защото и ние сме виждали едни такива схеми, изработени от неправителствени организации.
Георги Първанов: И аз ви питам какви са резултатите.
Водещ: И по време на Тройната коалиция обаче не бяха постигнати тези резултати.
Георги Първанов: Да. Аз не мога да спестя критиките в това отношение и към Тройната коалиция. Даже определено мога да кажа, че сегашното правителство е доста по-активно, отколкото Тройната коалиция.
Водещ: Получихте ли извинение за онази реплика на премиера Борисов, за която поискахте извинение? Мисля че, сега ще я намеря конкретно, че сте прикривал и скрил проверки и разработки на службите. Мисля че такъв беше горе-долу цитатът. Сега ще я намеря. Вие поискахте извинение...
Георги Първанов: Не, не, това е по същество.
Водещ: Това е, нали?
Георги Първанов: Да. Знаете моя отговор, че първо президентът формално няма никакво отношение към оперативните разработки. По мое време никой не е докладвал, и правилно, не е в конституционните ми правомощия някой да ме занимава с оперативните разработки. И бившият главен секретар няма как да не знае това. Така че това беше една хвърлена реплика, съвсем неподготвено.
Водещ: Неформално обаче. Той очевидно ви обвинява. Предполагам, че знае какви правомощия имате.
Георги Първанов: Ако той има някакви факти, да излезе и да ги каже.
Водещ: Извини ли ви се? Защото вие го призовахте да ви се извини, ако не ще вземете всички мерки, така че лъжата да лъсне.
Георги Първанов: Има други мерки. Те са в това съответните служби да кажат дали е докладвано пред президента за една или друга разработка.
Водещ: Говорите ли си с президента Борисов? Чувате ли се, виждате ли се?
Георги Първанов: Не бих казал, госпожо Цолова, че сме затормозили много работата на мобилните оператори със своите телефонни връзки. Доста отдавна не сме си говорили. Разбира се това по никакъв начин не влияе на ефективността на динамиката на работата на институциите. Всичко, което трябва да се съгласува, се случва. Ето, вчера съгласувахме двама нови посланика. Ще отпътуват. Тоест по никакъв начин това напрежение между институциите не се отразява на работата на държавата.
Водещ: А на четири очи кога се видяхте за последен път?
Георги Първанов: Беше малко след т.нар. импийчмънт.
Водещ: Който беше предизвикан заради онази стенограма, която вие публикувахте. Защото оттогава не сте публикували нито една стенограма от разговор с представител на властта и не само?
Георги Първанов: Ще публикувам тогава, когато се прецени, когато има актуален момент, който го изисква, ще публикувам. Аз съм поел ангажимент и ще го направя. Стенограмите по Тройната коалиция, тъй като интересът беше там, стенограмите, свързани с обсъжданията на големите енергийни проекти, това, което е в президентството, ще бъдат публикувани. Разбира се веднага искам да кажа...
Водещ: Например някоя стенограма от разговор ваш с Бойко Борисов ще прочетем ли?
Георги Първанов: Ако става дума за официален разговор, може и това да стане. Макар че в случая, който ви цитирах, това беше един неофициален разговор в една по-нормална обстановка.
Водещ: Това беше именно и критиката към вас, че неофициален разговор се публикува.
Георги Първанов: Разговорът със Симеон Дянков беше официален.
Водещ: А, имате предвид последния разговор с Бойко Борисов е бил неофициален. Последен въпрос, времето ни притиска изключително много, съжалявам, че няма да мога да задам всички въпроси. Имате ли приятели, малко навлизаме така в личната сфера, за да ви задам и още въпроси. Имате ли приятели, хора, на които може да се доверите на 100%.
Георги Първанов: Да, имам приятели. Въпреки че деветте години в президентството, нереализираните очаквания, защото сигурно някои от моите бивши приятели са имали очакването, че ще се възползват от моето присъствие във властта, това не стана. И с някои от тях сме се разделили. Но и досега имам много добри приятели, с които си общуваме.
Водещ: Помня и световните медии писаха, когато убиха Емил Кюлев, когато имаше опит за покушение, на убийство срещу Манол Велев, световните медии писаха „съветници на президента на България убити, покушени”. Намерихте ли отговор за себе си на тези въпроси?
Георги Първанов: Нека да кажа, те не са ми били никакви съветници. А това, че са го писали за световните не знам, но някои български медии...
Водещ: Официално те не са ви били никакви съветници.
Георги Първанов: Официално и неофициално. Вижте, да поясня и този въпрос. Когато има актуален въпрос – кризата, по онова време сме обсъждали в един много широк състав и в тези обсъждания са участвали водещи представители на българските банки, на българския бизнес, на българската наука. Обсъждали сме въпроси, свързани с тогавашното икономическо развитие, с проблемите с дълга. Ако си спомняте, тогава беше направена една...
Водещ: На тази база тези хора са били близо до вас.
Георги Първанов: И са идвали различни хора, участвали са в тези обсъждания. Това не ги прави по никакъв начин съветници. Ние можем да правим дискусии и правим често такива дискусии, но съветниците на президента и секретарите са обявени в сайта официално и там, върнете лентата девет години назад, няма да срещнете такива имена.
Водещ: Свикнахте ли, изобщо как приема семейството ви такива импровизации по адрес на личния ви живот. Те са много. Следите ли ги? Знаете ли какво пише за вас т.нар. жълта преса. Покъртителни неща съм чела.
Георги Първанов: Да. Не са покъртителни. Те са гнусни. Извинявам се, че използвам такъв силен израз. Но не мога да дам друга оценка. Освен това бих казал, че сигурно съм онзи български политик, за който е изписано най-много. И разбира се с най-голям негативизъм. В началото естествено имаше емоции, имаше раздразнение вкъщи. Но сега ги четем с усмивка, забавляваме се. Защото наистина там човек може да прочете безумни неща, които се забравят, след това се отричат от времето. Но какво от това? Аз ще издам след време, ето ви още една новина, тъй като събирам всичко много скрупульозно, ще издам пълни събрани съчинения в жълтата преса, посветени на моята скромна персона.
Водещ: Ще издадете такава нарочна книга?
Георги Първанов: Такава нарочна книга, която ще бъде помагало за бъдещи журналисти как не трябва да се прави журналистика.
Водещ: Да приключим с усмивка разговора. Благодаря много за това гостуване.
Георги Първанов: И аз благодаря.
Водещ: Успех желая на работата ви. Президентът на Република България Георги Първанов гост в ефира на живо в БТВ.

http://www.focus-news.net

 


Сходни връзки

Георги Първанов за кризата, енергийната политика на страната и бъдещите планове | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.07 секунди