“На специалния кореспондент на “Ъ” Андрей Колесников му се стори, че още малко и Владимир Путин ще върне на турците българската Шипка.” По този начин - образно, кратко, ясно и с обиграно несдържана емоция, руският в. “КомерсантЪ” описа през септември 2009 г. как Путин е дал ултиматум на премиера Бойко Борисов в най-скоро време да получи отговор ще участва ли България в нефтопровода “Бургас - Александруполис”.
Историята с българо-руските енергийни проекти започва да намирисва на “Междузвездни войни”. Но с художествената стойност на балканско менте.
Нелепо прозвуча вчера смесването на паметниците на братушките из нашата страна с прогнозите за енергийна война между София и Москва. Нелепо, защото за 20 години и България разбра, че дружбата си е дружба, но газът е с пари.
Погледнато отстрани, човек няма как да не забележи, че увлечени в амбициите си, политиците често съсипват проекти, на които иначе държат. Агитирайки за АЕЦ “Белене” например, посланикът на Русия в Брюксел Владимир Чижов бе нарекъл проекта “троянски кон на Русия в ЕС”. Да беше жив Ян Хус, да възкликне: “О, свещена простота!”
Неслучайно български енергетици казват: АЕЦ “Белене” за съжаление има такива защитници, че на централата не й трябват врагове...
Опасност от енергийна война ще има винаги докато сме вързани за една газова тръба или за един доставчик на суровина. А политиците са длъжни да кажат защо 20 г. това е все така.