Днес българите честват Еньовден, като в народните схващания празникът бележи бележи средата на лятото. В този ден "свети Еньо започвал да си кърпи кожухчето", а слънцето ставало по-рано от всякога. То седяло по-дълго на небето, къпело се с жива вода и така осветено и огнено, се обръщало на другата страна. Днес православната църква отбелязва рождението на св. Йоан Предтеча и Кръстител Господен.
Оттогава, според поверието, дните започвали да стават по-къси, а нощите - да нарастват. На този ден мъже и жени се качвали по баирите, гледали сенките си и гадаели дали ще са здрави през годината. Според древната традиция за Еньовден се берат билки, защото според митовете точно в нощта срещу празника те имат най-голяма сила. Според поверието на този ден звездите слизали от небето, баели на лечебните треви и те ставали по-лековити. От билките се свивали еньовски китки, с които се кичат млади и стари. Традиция е пък под венец от еньови билки да се провират моми, ергени, деца и болнави, за да са здрави. Някога се вярвало, че на Еньовден бродели магьосници по нивите, за да оберат плодородието. Познавали ги по това, че били млади, красиви жени, които ходели голи или облечени в дълги бели ризи, яхнали кросно от стан.