България притежава безценна съкровищница от огромен брой билки –над 5000. По този показател сме на трето място в света, посочи Емил Елмазов - председател на Съюза на билкарите в България. „Ако се замислим за екологията и за съхранението на това богатство, ще останем в челната тройка на света. Но ако продължим да изсичаме горите, ще загубим уникални растения”,  посочва председателят.

Той се е заел с благородната мисия да съхрани част от генофонда на страната, включващ лечебни и диворастящи растения. Създал е „Райската градина” на България в Боженския балкан.

Нарекъл е 150 декара планинска земя „Билкария”, в която в природна среда е засял изчезващи билки. Мястото се намира до махала Харачери и вече има славата на „зелен СПА”-център на открито. Тук идват хора от страната и чужбина, за да възстановят своето здраве чрез древните методи на ароматерапията, билкарството и други. Те намират душевен мир и хармония като изпълняват прастари ритуали да лежат сред целебните треви и от техния допир да се зареждат с енергия. Безспорен е терапевтичният ефект на еньовденски обичай хората да се къпят в росата на лековити треви.

В „Билкария” Емил Елмазов е засадил 13 декара роза дамаскина, от която ще произвежда за пръв път народно лекарство по тракийска рецепта. Нарекъл е новия продукт „Розова зора” и от тази година ще започне производството му.

Розата беше акцентът на тазгодишното отбелязване на Еньовден – празникът на билките на 24 юни във В.Търново. Всяка година на Еньовден Елмазов прави атрактивни демонстрации, които възраждат блясъка на различни лечебни растения. Миналата година възкреси древни рецепти за лимеца (дивото жито), което е било свещената храна за фараоните и траките. Тази година билкарят възкреси лек от рози, запазен векове в народната памет и демонстрира как се приготвя на Самоводската чаршия в старата столица. По интересен начин разказа вълнуващата история на „Розова зора” през вековете. Рецептата е от времето на траките и има връзка с легендите за незабравимия Орфей. Поклонниците на божествения певец са се окичвали с венци от рози, символизиращи духовното здраве и връзката му с музиката. Култът към това цвете на нашите предци е закодиран в прастари думи, достигнали до нас. Едно от тях е името на планината Родопи, която в древността вероятно е била розова градина. „Родо” е тракийският корен на името „роза”, а „опо” означава пея. Така името на красивата Родопа планина е означавала „Пееща роза”.

За съжаление древното познание на траките за лечебните свойства на цветето са забравени у нас, но са преоткрити от французите през 11 век и са включени в тяхната фармакопея.

След няколко столетия през 19 век, българите се сещаме за лечебното действие на розата. Тя навлиза дори в градската култура чрез известното розово сладко. Оказва се, че дамите, които често си хапват от него, запазват до преклонна възраст блестящата си кожа. Затова коконите започвали деня си не само с кафе, но и с ароматната вкусотия.

Хората от народа са съхранили древната тракийска рецепта на това розово сладко, което има целебни средства. То е ефикасен лек срещу „жълтата гостенка” – туберколозата и множество белодробни страдания, обяснява Елмазов.

Лекарството се приготвя от листата във венчето на розата, които са в близост до плодника. Сместват се с кристална захар, защото кристалите запечатват енергийната информация с лечебната сила на цветето. Сместа се вари на тих огън. След това се добавя чист билков мед. Като престои един месец, лекарството може да се консумира. Възможно е елексирът да се приготви и без варене, като листенцата се изсушат на слънце 2 часа. „Розова зора” въздейства на различни нива - чрез енергия, аромат, вкус и др.

Царицата на цветята има свойството да очиства организма, да успокоява, да тушира агресивността и да подкрепя сърцето.

Ефектът от билколечението може да се подсили с въздействието на приятни звуци. Невероятна демонстрация на звукотерапия беше направена на Еньовден във В.Търново. След като Елмазов приготви „ Розова зора”, беше изнесен концерт на звънарите от Каменское от Москва.

Руските музиканти свиреха на уникален инструмент, който е съставен от десетки камбани. Само, че пластините не са с традицонната форма на лале, а плоски. Ръководителят е Александър Иванович - майстор на камбани, който над 20 години работи върху създаването на специална сплав. Затова неговите камбани имат по-красиво звучене от традиционните и учени от Европа са доказали терапевтичните свойства на тяхната мелодия.

 Александър Иванович е звънар в московски храм, защото за тази длъжност се изисква специално образование в Русия. Изработил е десетки храмови камбани в цялата страна. Заема се с тази дейност, след като е изучил акустичните възможности на различни музикални инструменти. Използва традицията в камбанарството, съхранено в едно от предградията на Москва- „Коломенское”. В този квартал уникалната му вокална формация изнася своите „лековити” концерти. Те се провеждат на поляна пред руините на бивш царски дворец. Царската сграда е била изградена само от дърво без използването на нито един пирон и днес би била едно от чудесата на света. За съжаление по време на революцията е изгоряла, но явно местото е с невероятна акустика.

 Любопитното е, че звукът на тези плоски камбани привлича не само хора, но и животни. До музикалните инструменти се приближават болни кучета, към тях се устремяват конете на местните милиционери.

Научни институти от Русия, Италия и ЕС са доказали лечебните свойства на камбанния звън, създадени от московския майстор. Установено е, че звънът им помага при стрес, агресия, депресия и др. Клиники от цяла Европа вече поръчват плоски камбани, които изработва Иван Александрович.

Няколко плоски камбани ще бъдат предоставени на Емил Елмазов, който ще съчетае билколечението със звуколечение.

Той е убеден, че вибрациите на камбаните и тяхната песен подсилват ефекта от аромата и целебните свойства на билките.

В съзнанието на християнските народи като нашия, камбанният звън се свързва с Бог и с надеждата. А за да подейства който и да е лек, трябва да има вяра, убеден е председателят на билкарите.

Автор: Лилия Лозанова  /  http://www.ecomedia.bg