Срещнали се Мирът и Войната. Войната гръмогласно извикала:
Войната: Аз, Войната, ще предизвикам раздор и омраза на този свят.
Мирът: Защо са раздорът и омразата на този свят, като мога да съществувам аз - Мирът?
Войната: Защото всичко е започнало с война - от битката на хищниците за храна до войните на хората за територия.
Мирът: За какво е територия като заспиваш с мисълта, че много хора са загинали в тези безсмислени войни?
Войната: Но с цената на това наказание всички те смятат за лидер, достоен за уважение.
Мирът: А за достоен лидер ли те смятат и ранените във войните хора?
Войната: Те са победените пешки на царя. Те са нищо. Една преуспяваща държава не мисли за тях.
Мирът: Но без тях - воините, ранени в битка за родината, държавата няма да съществува. А замислила ли си се от колко години няма война в Европа, в България?
Войната: Прав си, не си спомням.
Мирът: Ще ти кажа! от 65 години в Европа няма войни. Тебе, войната, те има единствено в учебниците по история.
Войната: Но мене ме знаят толкова много хора.
Мирът: Нищо подобно! Не те знае Виктор, баща му, дядо му,... И това е прекрасно! Всички познават мене - Мира! Аз властвам в живота на хората от 1946 година, когато по времето на твоето царство - ужасната Втора световна война - извоюваха мене, Мира. И вече 65 години ме пазят. И дори не искат да си спомнят за някакви си войни.
Разсърдила се Войната, обърнала гръб на Мира и си тръгнала засрамено.

Виктор Д. Пасков, СОУ "П.Р.Славейков", лит. клуб "Николай Хайтов" - първо място за есе във възрастовата група от 5 до 7 клас, "Войната и мирът за..."