ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА И КОСТЕЛИВ ОРЕХ

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-25 @ 07:32 EEST

ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА И КОСТЕЛИВ ОРЕХ

2010-07-10 @ 13:57 EEST

Пред НДТ Лиляна Трайкова – преподавател в Професионалната гимназия по механотехника и електротехника в Добрич, носител на престижното отличие „Неофит Рилски” на образователното министерство

•    Най-голямото удовлетворение е, когато видиш благодарността в очите на децата
•    Ролята на учителя е да мотивира учениците
•    Трябва да има школа за родители

Лиляна Трайкова е родом от Добрич. Завършила е Техникума по механотехника и електротехника /дн. Професионална гимназия „М.В.Ломоносов”, в специалността „Студена обработка на материали”. Впоследствие става машинен инженер. В началото работи в „Метал Маяк”, а от 1983 година е преподавател в ПГ по МТЕ, където през тази учебна година се пенсионира.

-    Г-жо Трайкова, Вие сте сред шестимата преподаватели от Добричка област, които тази година образователното министерство удостои с наградата „Неофит Рилски”. Как приехте това престижно отличие?
-    Доста интересно се получи. Всъщност аз не знаех – много мои познати прочели във вашия вестник, и започнаха да ми се обаждат. Приех наградата с благодарност и вълнение, разбира се. Вероятно тя се дължи на факта, че много мои ученици са печелили олимпиади и състезания през годините. Даже тази година имаме трима студенти, влезли в университет без приемен изпит, след като постигнаха високи резултати на едно състезани на „Овер газ”. Подготвяхме ги аз и още една колежка – ние имаме втора специалност „Газоснабдяване”. Много харесвам тази специалност и я намирам за съвременна.
-    Но в същото време, сякаш, е малко нетипична за жена… Освен това, Вие сте машинен инженер.
-    Вижте, аз съм завършила училище с машинна насоченост, а именно нашата гимназия. Знам ли, може би, поколението ни беше такова. Сестра ми е техник, баща ни – също. Техниката трябва да се отдава на човек – без значение мъж или жена, да му идва отвътре. А и трябва да обичаш децата. Не ги ли обичаш, не можеш да им дадеш знания.
-    Как виждате ролята на учителя днес, в съвременното общество?
-    Безспорно е, че учителската професия е свързана с много радости. Лошото е обаче, че масово децата днес не искат да учат. Караш ги насила. Дори за тези състезания, за които споменах, бе нужна голяма агитация от наша страна. Нашите ученици нямат амбиция. Точно тези три момчета ние цял месец ги убеждавахме, че могат и ще се справят. И те наистина успяха и доказаха възможностите си. Това е важно в ролята на учителя - да мотивира децата. Да им ги убедим, че че всеки има в себе си нещо скрито, някакъв талант.
-    Какъв е подходът Ви към учениците? основните принципи, които през всичките тези години Ви ръководеха в работата Ви?
-    Детето чувства и знае ти как го възприемаш. Ако види, че го уважаваш, то задължително те уважава. Аз си позволявах задължително да отделяме по пет или десет минути за разнообразни разговори, извън учебния план. Защото при нас учениците мат по шест часа с различни предмети, но при един преподавател. Това за тях е ужасно скучно. Затова ние отделяхме време за да си говорим за какво ли не – от актуалните филми, през кучета, бойни изкуства. Така ми беше по-лесно да ги мотивирам за учебната работа.
-    Вече се пенсионирахте. Сигурно много ще Ви липсва учителската професия.
-    Много ще ми липсва, разбира се. Сега ми се струва, че все едно съм във ваканция и все още не усещам.
-    Какво трябва да се промени в образователната система, според Вас?
-    Образователната система е костелив орех, консервативна е. Според мен, там трябва бавно да се пипа. Не трябва много да се променя. Единственото нещо, което може би трябва да се случи непременно, е да мотивираме родителите да изискват от децата си. Защото точно те нямат мотивация децата им да учат. Родителите са се отдали на техните грижи и са оставили на учителите да се грижат за децата им. Поне при нас така се получава. Тук, ако ние не се грижим, въобще не го интересува родителя, дали детето му ще успее или не. Не знам, трябва да има някаква школа за родители. Да им се обясни, че когато човек е невеж, не може да продължава живота си добре.
Освен това, трябва да се променят учебниците, овечето от коитое са писани от професори. Нас, учителите, никой не ни пита, какво трябва да съдържат. Децата се отказват, защото нямат капацитета за запомнят всичката тази информация. Учебниците трябва да са опростени, точни и да съдържат само това, което е необходимо.
-    Какви са младите хора във Вашите очи днес?
-    Аз често се връщам назад, към това какви бяхме ние на техните години. Може би, точно за това се разбирах толкова добре с моите ученици. Истината е, че поколенията кой знае колко не се променят. Младите винаги са щурави, хвърчат, мислят, че всичко около тях е най-доброто. Точно това е най-интересното. Не трябва да казваме „Ние бяхме…”, защото не е така..
-    За тези 28 години в Професионалната гимназия по механотехника и електротехника, какво Ви доставяше най-голямо удовлетворение?
-    Да видиш благодарността в очите на децата - това е най-хубавото за учителя. Тогава си казваш, че добре си си свършил работата.

Разговаря Велина ВЛАЙКОВА

Сходни връзки
Още от Интервюта

ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА И КОСТЕЛИВ ОРЕХ | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats