НАРОДЕН КАЛЕНДАР: ГОРЕЩНИЦИ И ИЛИНДЕН

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-18 @ 13:13 EEST

НАРОДЕН КАЛЕНДАР: ГОРЕЩНИЦИ И ИЛИНДЕН

2010-07-15 @ 07:29 EEST

За да умилостивят Бога или природните стихии, хората им посвещават няколко празника. Едни от тези празници са горещниците, които се празнуват на 15, 16 и 17 юли

Горешници и Илинден
15, 16 , 17 и 20. VІІ
Основния поминък на българския народ е земеделието. Чрез земеделието по-голяма част от населението си изкарва своята прехрана. То е важно звено и в скотовъдството, тъй като без продуктите на земеделеца няма скотовъдство. Ако няма ярма в животновъдството настъпва криза.
Случва се понякога реколтата да бъде сполетяна от природни бедствия като суша, киша, градушка и други. Тъй като българина е много суеверен той вярва, че всички тези нещастия ( беди ) ги изпраща небето, т. е. Бог. Това суеверие намира израз в думите „ Бог дал, Бог взел ”.
За да умилостивят Бога или природните стихии, хората им посвещават няколко празника. Едни от тези празници са горещниците, които се празнуват на 15, 16, и 17. VІІ .

Народът е вярвал, че това са най-горещите дни в годината. Тяхното честване е свързано с борбата на хората с градушките.Това природно бедствие нанася големи щети на селскостопанската реколта. Последиците от градушката са непредсазуеми. Унищожаването на реколтата в повечето случаи довежда до глад.
Това са основните причини, поради което суеверния българин им посвещава тези дни.
Тези летни празници са характерни за цялата българска етническа общност.
В различните райони на България празниците носят разнообразни названия. В северните части на страната те са известни под името Чурлига, Пърлига и Марига.
В района на Северна България особено се тачи Св. Марина. Денят на тази светица се чества на 17.VІІ . Той съвпада с последния ден от тъй наречените горещници. Поради това тя е наричана Марина огнена. Според народните вярвания тя е покровителка на градушките. Поради това тази светица може да я отнесем към групата на светците градушкари. Това са: Св. Герман, Св. Вартоломей, Св. Елисей и Св. Илия. Към празниците на гореспоменатите светци може да прибавим и празника
Видовден.
Горещниците са празници разпространени и в Южна България. Но там те се наричат Люта, Чурута ( Чюрука ) и Опалена Мария. Там хората почитат седмицата от 15.VІІ до 20. VІІ, която норичат Запалена, Опалена неделя. В Пиринския край е известна и като Грамна неделя.
Българите живеещи в Македониая също тачат тези празници. Както в останалите етнически територии, така и в Македония те носят различни имена. В областта на Охрид, Битоля и Велес тези празници са известни като Блъсъци, Германовци, Чэруци или Чуреци.
На всички празници посветени на светци покровители на градушките, грътевиците и пожарите се спазва строга забрана. Горещниците, които прренадлежат към тази група не правят изключение.
През тези три дни ( 15, 16, и 17. VІІ ) не се извършва никаква селскостопанска дейност, т.е. не се работи на полето. Освен това забраната важи и за къщната ( домашна ) работа. Не трябва да се пере и мие.
Поради страх от пожар домашните не палят огън и не поддържат огнището. През този период не се пече и хляб.
Ако някой наруши тази забрана – градушка или пожар ще унищожи реколтата.Тази вяра е била дълбоко вкоринена в душата на българския селянин. Обикновенените хора осъзнавали, че природата е по-силна от тях, затова те тачели тези празници и спазвали стрикно забраните.
По принцип тези празници са съпроводени с молитви за дъжд, но понякога се е случвало да се прави молебен и за суша. Това става обаче когато годината е кишава.
В някои райони на страната – вечерта на 15.VІІ, т.е. първия ден от трите празника се гаси огъня от всички огнища. Това се прави с цел да се предпазят хората и техния имот от пожари. Огънят в домашното огнище се подновява вечерта на третия и последен горещник ( 17.VІІ ).
Подновяването на домашния огън е съпроводено със специален обред. Вечерта на 17. VІІ се пали един общ огън наречен нов, жив или млад огън.
От него всяко домакинство подновява огънят в своето огнище.
При повечето празници от българския празничен календар се извършва ритуално гадание. Горещниците не правят изключение. Гаданията които се извършват през тези дни не са характерни за цялата етническа общност. Те са разпространени само в отделни райони.
Тези предсказания са свързани с времето. Правят се прогнози за времето през януари, февруари и март. Всеки ден от тези празници отговаря на един от споменатите вече месеци – 15. VІІ на януари, 16. VІІ на февруари, а 17. VІІ на март.
В някои краища на страната се извършва и ритуално къпане на болни и здрави хора в лековити ( минерални ) води. Водата като елемент заема важно място във всички световни религии. Тя заема важно място и в мирогледа на българина. Това е напълно естествено, тъй като водата е едната от четирите стихии. Водата освен стихия е и живот.
Цикъла на летните празници свързани с прдпазвани от градушка и гръм завършва с деня на св. Пророк Илия – Илинден, който се чества на 20 VІІ по нов стил.
В представите на хората св. Илия е повелител на мълниите. Пак според тези представи той препуска с огнена колесница по небето. Според народните вярвания огнената колесница на св. Илия е теглена от четири или шест коня. Докато кара своята колесница той хвърля огнени стрели срещу ламите.
В образа на св. пророк Илия намират отражения остатъци от езическите култове. Този светец народът го отъждествява със старите езически богове –Тангра и Перун.
На този празник се прави курбан. Обикновено се коли най-стария петел.
Илинден спада към групата на еснафските празници. Той се почита от задругата на кожарите, самарджиите, кожухарите и керемидарите. На този ден се устройват и селските сборове.
Както при Горещниците, така на Илинден не се работи. Тази забрана е валидна и за полската и за домашната работа.
Целта на тези забрани и за Горещниците, и за Илинден е една – предпазване от природни бедствия и катаклизми като суша, градушки и други.
Българинът като суеверен човек изпитва страх и в същото време боготвори природата. Той е стигнал до извода, че ако реши да се бори с нея ще загуби. Природата винаги си отмъщавала на тези, които са посегнали да я унищожат. И за да умилостивят природата българинът ъ посвещава тези празници. Така на той принася жертви, които имат същата цел, а тя умилостивяване на природните стихии. http://nauka.bg

Сходни връзки
http://nauka.bg Още от Празници

НАРОДЕН КАЛЕНДАР: ГОРЕЩНИЦИ И ИЛИНДЕН | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats