Пред НДТ добричкият художник Недко Недков, известен с това, че се занимава с пейпър арт – изкуството за правене на хартия. Съвсем наскоро в столицата бе представена поредната му изложба, озаглавена „Бяло” и реализирана изцяло в духа на пейпър арт. Експозицията - по повод международното изложение за хартиено изкуство „Аматерас”, бе подредена в галерия „Арт алея”. Миналата година на същия форум Недко Недков печели наградата за български автор.
Сега представя 30-тина творби – хартиени работи от почти всички периоди, през които е минал като творец. Художникът споделя, че изложбата има известен ретроспективен характер. Творбите са подбрани в темата „Бяло”. Авторът набляга на релеф и прозрачност и различни ефекти, които могат да бъдат извлечени от белия цвят на хартията.
Недко Недков е роден в Добрич. Завършва Великотърновския университет „Св.св.Кирил и Методий” в специалността „Графика” при проф. Мотко Бумов. От 17 години работи в Художествената галерия на Добрич.
-Как се случи така, че като график, се ориентирахте към изкуството за правене на хартия?
-В последните 15 години аз се занимавам с paper art /пейпър арт/ - изкуството за правене на хартия. През 1995 година бе първата ми изцяло хартиена изложба, която показах първо в Добрич, а след това във Варна, София… В онези години стартира и пленерът „Хартията”, чрез който това изкуство стана по-популярно. Този форум имаше около десетина издания.
Връзката бе графиката, наистина. Постепенно започнах да се интересувам не само от графични техники, а да експериментирам в създаването на собствена хартия. Нещата се случваха трудно, защото тогава нямаше литература. Започнах да събирам материали за историята на хартията, включително от чуждестранни източници. И така отпечатах своя изложба графика, но върху собствена хартия. По-късно събраните материали обобщих в „История на хартията”.
-Мисля, че ще бъде доста интересно за нашите читатели да споделите повече исторически данни за хартията.
-Хартията е на почти две хиляди години. Нейната родина е Китай и е открита като средство, върху което да се пише. Знаем, че източната цивилизация е известна със своята висока култура и тогава е бил необходим материал, който да се използва за запазване на историята, за описване на нещата, които се случват. Така е изобретена хартията – едно революционно средство. Правена е от целулозни нишки, които са извличани от дървото „козо”. То е подобно на нашата черница и от него се извлича най-качествената целулоза. Почти пет-шест века китайците сами произвеждат хартия. Това е дълго пазена тайна, която не се е разпространявала и дори битки са се водили за нея. Впоследствие попада в Япония и там се усъвършенства технологията за производство на хартия.
-Какви техники се използват сега?
-Техниките са източна и западна, като втората е донесена в Европа от арабите. Аз лично използвам някаква компилация от двете. В момента художниците, които се занимават с пейпър арт, говорят не толкова за традиционните техники, колкото за авторски такива.
И източната, и западната техники са древни, но се усъвършенстват в сегашните условия. При източната хартията се добива най-вече от козо, както и от друга дървесина, но с различно качество на целулозата. Това е японската хартия, тя е тънка и здрава. Японската техника е и по-трудоемка, защото целулозата се добива на ръка. При арабската хартия /западна техника/ влакното е по-късо и по-плътно. Не прозира и може да се пише от двете страни.
-Популярно ли е това изкуство в световен мащаб?
-Вече има все повече творци, които се занимават с пейпър арт. Доказателство за това е и изложбата „Аматерас”, която има доста участници. А в световен мащаб изкуството е доста популярно – има асоциации на творците, които се занимават с пейпър арт, провеждат се различни форуми, биеналета. В България художниците, правещи хартия, не са толкова много, но пък имаше една вълна, когато това изкуство бе доста модерно.
-Самият Вие се стремите да популяризирате изкуството и да показвате неговите тънкости. В какво се изразява това?
-Започнах да организирам уъркшопи в художественото училище в Сливен, в Софийската художествена академия… Както и впоследствие в Художествената академия, където в уъркшопа участваха български, ирландски и турски студенти. В последните две години се прави спец курс пред студентите във Великотърновския университет, които учат в специалността „Графика”. Надявам се това да стане традиция.
Сега предстои да участвам в един уъркшоп в рамките на екофорум, който ще се проведе в село Баня. Там ще има екологични работилници, включително и с правене на хартия, и аз съм поканен.
-Бихте ли ни разказал повече за Вашия проект „Хартия и графика – заедно”.
-Той започна през 2002 година и целеше да се популяризира ръчната хартия и използването й в съвременната графика. Идеята бе да изпращам ръчна хартия на различни художници в България и по света и те от своя страна да експериментират върху нея. Отчетохме резултатите в рамките на изложби в Добрич, Велико Търново, Варна, Сливен. Събра се една много добра колекция на художници от повече от 40 държави – почти цяла Европа, включително и България, Япония, Аржентина, Канада и т.н. Като продължение на този проект се явиха тези уъркшопове, за които споменах.
-Художествената галерия в Добрич разполага ли с фонд, който да представя хартиеното изкуство?
-Добричката галерия е единствената в страната, която разполага с такъв фонд. Това са творби, подбрани от различни пленери и изложби. Обособена е и постоянна експозиция, представяща пейпър арт, в която са включени творби на български и чуждестранни автори.