НАЗ ПРОГНОЗИРА ДВА ПЪТИ ПО-МАЛКО ХЛЕБНО ЗЪРНО ТАЗИ ГОДИНА
2010-07-30 @ 17:33 EEST
Прогнозата направи в Добрич председателят на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите Радослав Христов
През тази година се очаква производството на хлебна пшеница да е не повече от 600 000 тона. Това е почти двойно намаление спрямо миналата година, каза пред журналисти в Добрич председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Радослав Христов. До момента в страната са пожънати 70 на сто от пшеницата. Ситуацията в различните региони е много различна, посочи Христов. Най-облагодетелствани са в Северозападна България, където са пожънати 95 на сто от нивите с пшеница. Най-тежка е ситуацията в Североизточна България, където е пожъната 60 на сто от пшеницата. От прибраните 2 100 000 тона пшеница, хлебна мелнична пшеница са 550 000 тона. Останалата е фуражна, твърди Радослав Христов. Прогнозата му е, че хлебното зърно тази година ще е не повече от 600 000 тона при 1,1-1,2 милиона тона през миналата година. Цените на фуражната пшеница в момента са 220-230 лева за тон, а на хлебната 240-260 лева за тон. Радослав Христов апелира към преработвателите да се намесят, за да не допуснат качествената пшеница да се изнесе в чужбина. Прогнозата на председателя на УС на НАЗ е, че общото производство на пшеница тази година ще е 3,3-3,4 милиона тона, макар предварителните очаквания да бяха за 3,6 милиона тона. Очаква се неприбраните около 5 процента от площите с ечемик и 4 на сто от нивите с рапица да са пропаднали. Изпратени са две писма до земеделското министерство с искане да стартира европейския регламент за компенсиране на стопаните с европейски средства. Ще се настоява да се сформират комисии в районите с пропаднали площи. Голяма част от земеделските производители са запознати с тези процедури и вече подават молби за компенсации до общинските и поземлените комисии, както и до областните дирекции по земеделие. През последните години се наблюдава тенденция броят на застрахованите земеделските площите у нас да намалява. По мнението на земеделските производители, в страната ни застрахователните компании не са достатъчно коректни, когато се прави анализ на засегнатите райони от някакво бедствие, коментира Христов. Към това се добавя и влиянието на субективният фактор – служител в дадена застрахователна компания, който определя размера на щетата. Практиката показва, че нейният размер се редуцира в интерес на дадената компания. Всички тези обстоятелства са причина земеделските стопани да се отказват от застраховане на използваните от тях площи, каза Радослав Христов. Не само в България се очаква по-малко производство на хлебно зърно тази година. Такива са прогнозите и за Украйна, и за част от Европа, каза още Радослав Христов. По-малкото производство е причина за по-високите цени на мелничарската пшеница. Цената на фуражната пшеница у нас се формира на базата на цените в Черноморския басейн, уточни Христов и допълни, че тази година около 90 000 000 дка в Русия са засегнати от суша. Това е повишило цените в Черноморския басейн. За момента е налице леко завишение на цените и на фуражната, и на хлебната пшеница. Въвеждането на стандарт за зърно, брашно и хляб ще отсее Реалната разлика при хлебната и фуражната пшеница при разходите от миналата година трябва да бъде между 4-5 стотинки за килограм, каза Христов. Той припомни, че разходите за производство на хлебна пшеница са по-високи. Отделно тези сортове са по-ниско добивни. През последните години пък тенденция е хлябът у нас да се прави от евтина пшеница, а не от качествена, каза Радослав Христов.