Румен Петков, народен представител от Коалиция за България,

Водеща: Речено-сторено, обещахме ви г-н Румен Петков и той най-накрая е при нас.
Водещ: Вече е тук, да. Тази сутрин започнахме с новина за вашата съпруга, която се е чудела дали нещо се е случило и заради това не ви дават по телевизията, сега вече може да й махнете, да я поздравите.
Водеща: Време е да я успокоим. Г-жо Петкова, вашият съпруг наистина беше с нас вчера.
Водещ: Така е.
Румен Петков: Добро утро.
Водещ: Добро утро. Добре дошъл отново.
Водеща: Добро утро.
Румен Петков: Аз се надявам да не е ежедневие.
Водещ: Не, ние даже с чувство за хумор го приемаме, съвсем леко минаваме покрай тази тема.
Румен Петков: Аз също.
Водещ: Така че... Но наистина ви благодарим за това, че дойдохте втора поредна сутрин. Оценяваме жеста.
Водеща: Да покажем подаръка, който сте донесъл, специално...
Водещ: Не знам дали го виждат камерите.
Румен Петков: Виждате ли го. Представяте ли си, ако беше трета сутрин, какъв подарък щеше да има.
Водеща: Това отмъщение към нас ли беше? Приемаме го с чувство за хумор и продължаваме напред.
Водещ: Вече без чувство за хумор.
Водеща: Без чувство за хумор. Темите са сериозни.
Водещ: Да, темата наистина е сериозна, става въпрос за това как полицията събира доказателства, има ли война между изпълнителната и съдебната власт, интересно е вашето мнение.
Румен Петков: Трябва да ви кажа, че се връщаме в най-мрачните години във войната между изпълнителната и съдебната власт, което всъщност е благотворната почва за престъпността. Защо? Защото отива огромна енергия изпълнителната власт да агресира, да напада съдебната, което всъщност отнема възможността за ефективност в работата и престъпниците се чувстват що-годе спокойни. Аз още веднъж ще попитам – кой ще се извини на съдия номер едно за репликите – „той носи отговорност за смъртта на хората”. Това го казва министър-председателят на България. А после се оказва, че всъщност съдът няма никакво отношение към съответната присъда, произнесена... т.е. това е споразумение между прокуратурата и престъпника. Доколко той е престъпник, това е друг въпрос и не е моя работа да го коментирам. Но такова отношение унизява съда. Когато една система, като съдебната, която е твърде консервативна, в добрия смисъл на думата, бъде унизявана по този начин, когато по неин адрес се употребяват такъв тип квалификации, не може да очакваме ефективност.
Водеща: Това вид натиск върху съда ли е?
Румен Петков: Бих казал – груб натиск, не казвам просташки, защото уважавам вашия ефир, това е много груб натиск, това е недопустим натиск. Аз на ваши колеги предоставих 40 случая за два месеца и половина, в които вътрешният министър и министър-председателят са унизявали съда публично. Ефектите са два – единият, в Брюксел казват – там нещо не е наред, там не просто се карат, но там едните са грешки, и другият е тук в България, той е върху престъпниците, които си казват – те докато се разберат ние ще си правим каквото си искаме. Вторият обаче е върху обществото. Обществото изгражда негативна нагласа за едната или другата власт, от което губи държавността. Такава липсва на държавност не сме имали никога.
Водещ: Аз доколкото разбирам от вашите думи, вие заставате изцяло на позицията на съда, смятате, че в този спор те са все пак правите. Така ли?
Румен Петков: Не. Точно аз като вътрешен министър имаше случай, в който наказах високопоставен служител на МВР, генерал, за това, че си позволи да употреби квалификации спрямо съда, с който генерал до ден днешен сме приятели. И се гордея с това ми приятелство, защото е един изключително почтен и честен човек.
Водещ: Кажете за кого говорите?
Румен Петков: Но го наказах, за да е ясно на системата, че не може МВР да дава оценки на съда. Ние може да не сме доволни от едно или друго съдебно решение, но когато даваш публична оценка, ти се ангажираш с това изпълнителната власт да квалифицира съдебната. Това е недопустимо. В нито една цивилизована държава няма такова отношение. Нещо повече, Институтът за модерна политика отпечата два много интересни доклада. И в единия е видно как Страсбург осъжда не кой да е, а Франция за това, че френският вътрешен министър при един арест си позволява да даде квалификация за арестувания. Тук това е ежедневие. Няма ден, в който вътрешният министър или някой от колегите му да не вкарва някого в затвора.
Водеща: А за самото арестуване – прекалено публично ли е?
Румен Петков: Вижте, това е въпрос на избор. Например, аз съм го давал случая за размисъл. Арестуваната бургаска група на Митьо Очите, 17 арестувани, 17 постоянни мерки за неотклонение, 17 осъдителни присъди. Днес какво имаме? Не повече от 6-7% от арестуваните са с мярка за неотклонение, не повече.
Водещ: Това на какво го отдавате – на по-слаба организация, на по-слаба подготовка...
Румен Петков: Първо, по-слаба организация.
Водещ: ... на липса на доказателства?
Румен Петков: Второ, един манталитет, който е обиден за държавата, но който години наред ще ни тегне. Казвам манталитет – защо? Министър си позволява да каже – „имам цял живот да застрелям Корнелия Нинова”. Като има такава цел...
Водещ: Е, говорите за Мирослав Найденов в случая...
Румен Петков: Той трябва да си отиде веднага, не веднага, вчера. Министър-председателят казва, че когато един министър има за цел да застреля депутат, той е добре дошъл сред нас. Друг министър квалифицира нацията.
Водещ: Тук вече за Божидар Димитров говорите вероятно.
Румен Петков: Вижте, за който и от тях да го кажа е малко...
Водещ: Не, понеже да казваме конкретните имена...
Румен Петков: Но разбирате ли, министър разсъждава по този начин – „имам за цел да застрелям Корнелия Нинова”.
Водещ: Това за мен е в рамките на шегата.
Румен Петков: Имате едно особено чувство за хумор, тук се целуваме, не се разстрелваме.
Водещ: Не се вижда какво държите в ръцете си зад гърба, не се знае...
Румен Петков: Беше пред компания от депутати. Но нали разбирате, че след като това се приема, че министърът казва, че ще застреля депутатката Корнелия Нинова като чувство за хумор, Божидар Димитров е прав.
Водещ: Тази тема за Божидар Димитров...
Румен Петков: Това чувство за хумор с разстрелите има още една крачка. В болницата влизаме с автомати и с фразата на колене – също е чувство за хума навярно. Манталитет. Разбирате ли, тази власт има една отличителна черта – да гази, да мачка, да унижава и да внушава страх. И когато тези неща се казват, ние го наричаме чувство за хумор. Шегаджийството ви, трябва да ви кажа, ме респектира.
Водеща: Добре. Нека все пак да си поговорим малко за конкретните акции – „Килърите”, „Всичко коз”, доста голяма част бяха...
Румен Петков: Не можеш да кажеш „Всичко коз” и да нямаш терца.
Водещ: Поне, да не е 50.
Водеща: Вие запознахте ли се с доказателствата?
Румен Петков: Какво да се запозная? Вие нали разбирате, че става дума за смешна история. Ако вашият телефон беше там на клетка, значи ли че щяхме да ви арестуваме вас?
Водещ: Може и да значи, вече не знам.
Румен Петков: А това вече е обективност, не е чувство за хумор.
Водеща: Защото свидетели са казали, че СИМ-картата е била във въпросния човек.
Румен Петков: Вижте, когато един престъпник бива ползван като свидетел, винаги трябва да имаме едно наум, винаги. А тук в случая имаме толкова кухи свидетелства, толкова кухи показания, че няма накъде. И съдиите с право се възмущават.
Водещ: Знаете ли, на мен ми е интересно вашето професионално мнение, защото отстрани, аз ще ви кажа лаишко мнение, т. нар. група „Килърите”, които изведнъж излязоха едва ли не най-големите престъпници и убийци в тази страна, на мен ми изглежда малко смехотворна група, съжалявам за израза...
Румен Петков: Не съм аз този, който мога да ви опровергая.
Водещ: Така изглежда...
Румен Петков: Червенобрежкият деец... как да ви кажа сега...
Водещ: Някак си не са достатъчно сериозни, първо. И второ, изведнъж да излиза информация и то от зам.-главния прокурор за това, че точно пък тази група готвела убийството на министър председателя, вече пък съвсем ми се вижда малко...
Румен Петков: Ако ви преча на погледа, съм готов да се преместя. Това са несериозни неща, първо. Второ, как да ви кажа, трябва да се видят нещата в дълбочина.
Водеща: А вие имал ли сте информация за такава престъпна група по време на вашето управление?
Румен Петков: Вижте, когато преди седмици се обяви разкриването на убийство в Шумен, но убийството в Шумен беше разкрито преди година и два-три месеца и то месец и половина след извършването му, на варненския бизнесмен, и беше разкрито от тогавашния директор на РДВР–Плевен и тогавашния директор на РДВР-Шумен, които в последствие бяха уволнени. И тогава имаше съвсем кратки, такива, информации в средствата за масова информация, че е разкрито това убийство, показно, нагло на центъра на Шумен. Днес, преди седмици, вътрешният министър обяви, че са разкрили убийството в Шумен. То първо е разкрито преди година и два-три месеца, но тук информациите бяха много напоителни. И тогава беше разкрито на базата на ДНК, на базата на събрани доказателства и т.н. Но тогава министър Миков не тръгна с байрака по главната, а просто момчетата от МВР си свършиха работата и разкриха убийството. Година и два месеца... разкрихме същото убийство, което вече е разкрито, но вече го разкрихме байрактарски. Не се прави така. Така се демотивират служителите. Това е третият ефект, който според мен е най-страшният. Служителите се усещат употребени, служителите разбират, че се ползват за пропагандни нужди. Една информация, между другото, която главният секретар Калин Георгиев сподели е, че има рязък скок на битовата престъпност. Това е престъпност, която влияе върху всички ни. Тя някак си потъна. Тази битова престъпност, която засяга вас, мен, всички ни...
Водеща: Да, но ние се засягаме и от организираната престъпност все пак...
Румен Петков: На мен ми обраха мазата преди месец и половина, аз се засягам от това, че ми е окрадена мазата, разбира е...
Водещ: Какво взеха оттам?
Румен Петков: Каквото можаха.
Водеща: Компоти имаше ли?
Румен Петков: Ако беше моята маза, добре, но на целия вход мазите... Нали разбирате, че това засяга 20 апартамента. Така че организираната престъпност е едната страна на въпроса. Битовата, когато бива подценявана, когато бива неглижирана, това е ефектът от демотивацията на състава. Какво означава да кажеш на този състав, че няма да му плащаш отпуските, които той не е ползвал? Аз съм прекъсвал отпуски заради посещенията на президента на една държава, на президента на другата държава, на мач „Левски” – ЦСКА, аз съм прекъсвал отпуски, но тези хора не са виновни. Не може да се подхожда към тях като към слугинаж, който е длъжен да обслужва политическите интереси на изпълнителната власт. В голямата си част тези 60 хиляди души са честни, почтени хора, които дават най-скъпото от себе си.
Когато детето му има рожден ден, той пази моето дете, а не е на рождения ден на детето си. И на тях трябва да им кажем „благодаря”, а не да ги наказваме на такава безпринципност.
Водещ: Е, те бяха недоволни и сега, бяха недоволни и по ваше време, в смисъл, винаги си имат неща, които...
Румен Петков: Сигурно са били винаги недоволни, но отношението към тях в различни периоди от време не е било еднакво. Не са били употребявани по този циничен начин.
Водещ: Аз между другото исках да питам, понеже Ели преди малко ви върна към вашето време и дали сте имали някаква информация, например на мен ми е много интересна фигурата на Петър Стоянов, тъй като все пак той е президент на Федерацията по сумо, ползваше се с достатъчно голям авторитет и респект. По ваше време имало ли е някаква информация за това, че той се е занимавал с някакви тъмни дела?
Румен Петков: Аз лично не.
Водещ: Не сте имал?
Румен Петков: Не мога да кажа дали в системата като цяло е имало или е нямало, но лично при мен такава информация не е постъпвала.
Водеща: Много се говореше за изтичане на информация от системата.
Румен Петков: Тя сега се прави организирано. Какво означава т. нар. „Килърите”... цяла седмица четем по вестниците кой с кого си говорил, кой как общувал, в 3 ч. сутринта, в 4 ч. сутринта кой къде бил – това какво е? Това е организирано...
Водеща: Това да не би да идва от самия пресцентър на МВР?
Румен Петков: Естествено, че идва от ръководството на МВР, естествено. И това е пагубна практика. Защото тези служители... Тук Бойко Найденов, когото много уважавам, в едно не е прав. Те свидетели ще намират винаги, но няма да намерят служители. Защото служителите, които са свършили тази работа, разбират, че са употребени. Служителят е употребен в случая, не свидетелят.
Водещ: Добре. Понеже говорим за „Килърите” конкретно за тази история... как виждате бъдещето оттук нататък...
Румен Петков: Вижте, при „Лапачите” арестуваха шест човека, и шестимата са вън. 6:0 за „Лапачите”. Няма операция, в която МВР да бие, разбирате ли. Тоест, арестуваме една група хора, от които поне 2/3 на другия ден са са си вкъщи.
Водеща: Да, но няма ли поне тези хора да ги е страх, едва ли не, да не предприемат други стъпки, ако наистина се занимават с престъпност?
Румен Петков: Вижте, след като колегата възприемаше – „целта на животът ми е да застрелям Корнелия Нинова” като проява на чувство за хумор, очевидно страхът не е много на почит. От какво да го е страх. Той знае, че го арестуват без нищо. Защо да го е страх.
Водеща: Да, интересно е. Но все пак имаше акция, ето „Наглите”, „Октопод”, „Медузите” и т.н.
Румен Петков: 27 арестувани и 25 навън. „Октопод” – седем арестувани, пет вън.
Водеща: Там лично остана Алексей Петров.
Румен Петков: 5:2 за „Октопода”.
Водещ: Резултатът постоянно е във вреда на МВР?
Румен Петков: Не във вреда на МВР, във вреда на държавата и на държавността. Защото тази публичност... Аз пак казвам, случаят с бургаската група на Митьо Очите, нали разбирате, че ако 17 души ги бяхме арестували с камерите, още щяхме да излъчваме сериали.
Водещ: Малко ги броите като овце в общи линии, 17, 12, 5, 6... Но не е ли важно, ето случаят с Алексей Петров, ако го бяха пуснали него, пък бяха задържали други осем, щеше ли да е по-добре, ако главата е задържана, а не някаква част от средните изпълнители?
Румен Петков: Тоест, ние сме сигурни, че Алексей Петров е глава на мафията?
Водещ: Не, никой не е сигурен преди да са му произнесли присъдата, но все пак...
Румен Петков: Това е добре...
Водеща: Това е във формата на въпрос...
Румен Петков: Нека да не се държим като ръководители във вътрешно министерство. Аз не мога да кажа какво има срещу Алексей Петров, но от това, което излиза, аз оставам с впечатлението, че очакването на изпълнителната власт е много бързо да въведе в действие специализирания съд, който е абсолютно недомислие...
Водещ: Тъкмо това щях да ви попитам.
Румен Петков: За да може специализираният съд, който ще назначим ние тримата, по другарски, да съди когото трябва и както трябва. Каква е целта, очевидно, на този специализиран съд? Кои са критериите, по които ще се определи специализираният съд ще съди този... Добре. Има един критерий министри, има един критерий народни представители. Другите критерии какви са. За организираната престъпност какъв е критерият? И днес организирана престъпна група са трима наши братя роми, които са откраднали щайга домати. Единият намира щайгата, другият бере доматите, третият взима щайгата и я изнася в „Москвич”-а пред градината. Това е организирана престъпна група, трима човека са. Кой ще определи дали тази организирана престъпна група отива в специализирания съд или ще я съдим редовен съд. Няма критерии. Т.е. определяме ние. А кои сме ние? Определят те. Не се прави така.
Водещ: Ако не се лъжа, министър-председателят или г-н Цветанов, един от двамата каза, че ще поканят хора от ЦРУ, от Европол все пак, за да погледнат нещата.
Румен Петков: Има и други начини да станат за смях. Не знам защо двамата избират най-преките. Какво значи ще предоставим на ЦРУ, на Европол на материалите по „Килърите”. Навремето имаше едно такова недомислие да поканим на, не помня, съдебен процес наблюдатели от Брюксел и от Страсбург. Вие сте държава, имате своята отговорност и имате своите органи. Сега, днес ни е виновен съдът, утре кой ще ни е виновен като направим специализирания съд?
Водещ: Не, има някаква логика да поискат някакво чуждо мнение на база на това в по-развитите от нас страни как се реагира при определена ситуация.
Румен Петков: Вижте, България е една от малкото държави в Европа, която е арестувала цяла организирана престъпна група и вкарала в затвора цяла организирана престъпна група. Изключая Италия. Нямам спомен за други такива задържани. Сега, да кажем, че на територията на ЕС организирана престъпност има само в Италия и в България, това ще е доста /.../. Но ние показахме, че имаме капацитета и политическата воля да се борим с организираната престъпност.
Водеща: Което не е лошо, което е една стъпка напред.
Румен Петков: Което е добре. Така че да казваме – по-развити, по-неразвити... Ние сме държава, пълноправен член на ЕС и трябва да имаме своето самочувствие. Когато ние се самоунизяваме, когато ние унизяваме една от системите си, няма как да гледат на нас като на пълнокръвен член.
Водещ: Добре. А защо според вас се върши това, защото доколкото мога да схвана, вие смятате, че тази атака от страна на изпълнителната власт към съдебната е целенасочена и трябва да има някаква цел.
Румен Петков: Абсолютно.
Водещ: Каква е целта?
Румен Петков: Ние сме невинни, винаги това е било целта. Ние сме невинни. Нима не е ясно. /.../ ги пускат...
Водещ: Да, но това беше преди няколко години...
Румен Петков: А сега какво е?
Водещ: Не знам, според мен за няколко години има някаква еволюция, би трябвало да еволюират идеите, би трябвало да еволюира целта.
Румен Петков: Еволюция има...
Водещ: Би трябвало да еволюират методите...
Румен Петков: Еволюция на агресията има. Пак питам – кой ще се извини на съдия номер едно за репликата по негов адрес.
Водещ: Той г-н Груев чу достатъчно много неща, така че може би вече е свикнал с това и не търси извинение, а може пък и да чувства някаква вина.
Румен Петков: Не казва, но ако усещането е, че проф. Груев е свикнал да бъде унизяван, бъркаме. Аз го познавам малко, но той е човек с достойнство.
Водеща: Добре. Ако той е човек с достойнство и ако се чувства толкова обиден, не заведе дело, както е в другите страни, в европейските страни или в САЩ?
Румен Петков: Защото да се доунизяваме като държава? Нали разбирате, че за обида да тръгнеш да съдиш министър-председателя...
Водещ: Тогава да напусне.
Румен Петков: Защо да напусне?
Водещ: Не знам, нали търсим някакъв вариант.
Румен Петков: Някой трябва да напусне, но това не е проф. Груев, а е този, който го е оклеветил.
Водещ: По-скоро министър-председателят.
Румен Петков: Този, който го е оклеветил. В една уважаваща себе си държава, един достоен мъж казва – извинете, сбърках, аз съм до тук. Но пак казвам, говорим за манталитет. Министър-председателят обижда и унижава, който му дойде на акъла, министър му казва, че има за цел да разстреля депутатката Корнелия Нинова, другият му министър обявява нацията за идиоти. Това е манталитет.
Водещ: Че и по-лошо.
Румен Петков: Че и по-лошо. Това е манталитет. Нали разбирате? Този министър, който обявява нацията за по-лошо, той взима заплата си от тази нация. Разстрелвачът взима заплатата си от данъкоплатците. И вие това го приемате като чувство за хумор?
Водещ: Не, едното го приемам, другото не го приемам. Този министър, който така нарече населението и въобще цялата държава, беше ваш човек дълги години...
Румен Петков: Мой личен приятел бих могъл да кажа.
Водещ: Да. След това изведнъж претърпя някаква метаморфоза и той. Как стават тези работи?
Румен Петков: Очевидно стават и очевидно са приемливи.
Водещ: Аз поне отстрани никога не ги намирам за приемливи, но щом смятате...
Румен Петков: Което не ни пречи да адмирираме министър-председателя тук-там. Нали разбирате, че половината средства за масова информация в България се държат като официози.
Водещ: Това винаги е било.
Румен Петков: Не.
Водещ: И по време на вашето управление беше същото, няма никаква разлика в това.
Румен Петков: По наше време някой министър да си позволи да кажа, че ще застреля депутат, той си беше отишъл вкъщи преди да го е казал.
Водещ: При вас дисциплината е по-добра, отколкото при тях, те все пак са и новобранци, дайте да им дадем...
Румен Петков: Напротив, пак казвам, говорим за манталитет. Манталитетът е: „на колене”, манталитетът е разстрел в коридора. Манталитетът е да влязат у вас, да ви разбият къщата, да ви пребият от бой и вие да кажете: „благодаря все пак”. Манталитетът е да потрошат къщата на тези граждани в Кърджали по погрешка и да няма никаква отговорност.
Водеща: Но този манталитет като че ли се харесва на хората.
Водещ: Вие тогава заговорихте, че ще поискате оставката на министър Цветанов...
Румен Петков: За един такъв случай по мое време един от най-достойните генерали в МВР на другия ден подаде оставка.
Водещ: Заради грешка?
Румен Петков: Не грешка, заради събитие, за което съм убеден, че бяха прави и бяха много добре организирани, но ген. Янев подаде оставка, човек, който ценя и уважавам до ден днешен, и ми е болно, че му приех оставката. Днес някаква оставка да се търси, днес някаква отговорност да се търси в Кърджали за събитието?
Водещ: Търсеше се. Направихте... достатъчно много разговори се водеха и по време на парламентарния контрол имаше отговори, имаше заяждания...
Румен Петков: Какви заяждания?
Водещ: Е, и от едната, и от другата страна хвърчаха едни реплики, които бяха... малко ни върнаха в забравени времена. Въпросът е, че резултат от това нямаше много.
Румен Петков: Резултатът е, че пребиха момичето. Резултатът е, че всичките бяха по очи. Някой да носи отговорност за това – не.
Водещ: Точно това казвам...
Румен Петков: Затова това е манталитет. Това е манталитет – бием, пребиваме и никой не носи отговорност.
Водеща: На мен ми се иска да ви попитам и за мястото на прокуратурата между тази... между съдебната власт и изпълнителната власт?
Румен Петков: Вижте, ролята на прокуратурата е да обвинява, прокуратурата не е детска градина, всички да ги гали с перце. Може би има преиграване, може би е възприет принципът – всичко, което влезе при нас, излиза с обвинение, това е друг въпрос, това е работа на прокуратурата. Но когато изпълнителната власт подхожда с побой, с пребиване, нали разбирате, че нещата са страшни.
Водещ: Аз пак, трети път да питам, смятате ли да искате официално оставката на министър Цветанов?
Румен Петков: Какво значи официално и неофициално?
Водещ: Защото досега според мен беше неофициално. Само казахте, че... подмятания имаше... на наше място един човек би направил така...
Румен Петков: Пред вашата камера казвам – когато пребиват български граждани в домовете им по погрешка, когато се налага манталитет на разстрели, на побоища, когато системата бива употребявана по този циничен начин, министърът очевидно трябва да освободи кабинета от присъствието си.
Водеща: Но това е човекът с най-висок рейтинг в държавата?.
Румен Петков: Нека.
Водеща: Тоест той е одобряван, неговите акции са одобрявани от народа, от това, което виждаме.
Румен Петков: Когато влязат у вас, ще ви питам.
Водеща: Не, аз говоря за народа, аз не говоря за себе си.
Румен Петков: А, да, вие не сте от народа, поотделно.
Водеща: Не, разбира се, аз съм част от народа, но в момента въобще не се опитвам да изкажа някакво лично мнение, просто чета рейтингите.
Румен Петков: Очевидно нашият народ разбира нещата по този начин. Възмездие на всяка цена.
Водещ: Той реално народът е свикнал на подобни неща, защото ако се върнем назад в годините, ще видим, че такива неща са му се случвали.
Румен Петков: Чак такива не.
Водеща: Знаете ли, народът си мислеше по време на вашето управление, че няма достатъчно воля.
Водещ: Е, ако се върнем още по-назад в годините, и по-лоши неща са му се случвали, но да не го водим този спор.
Румен Петков: Ако имате предвид 23-та година, нямаме никакви...
Водещ: Не, имам предвид 45-та година.
Румен Петков: Вероятно сте жив участник в събитията.
Водещ: Не.
Румен Петков: И вие не сте в 23-та.
Водеща: Добре. На бързичко обаче би трябвало да ви попитаме за бъдещето на БСП. Постоянно този въпрос с лидерската позиция и т.н.
Румен Петков: Лидерският въпрос днес пред БСП не стои. Имаше събрания, няколкократни, на националния партиен съвет, определен е дневният ред на конгреса. Не виждам... Когато една партия всеки божи ден се занимава с лидера си и лидерския въпрос, тази партия няма бъдеще. Аз съм убеден, че единствената партия днес, която има сериозно бъдеще в България е БСП.
Водеща: И го вярвате искрено. А движението в партията? Г-жа Дончева?
Румен Петков: Г-жа Дончева е моя слабост от години и ще си позволя да не я коментирам.
Водеща: Добре. Уважаваме го.
Водещ: Добре. Аз искам да завършим само с един такъв въпрос, много от вашите съпартийци предвидиха предсрочни избори още догодина, вие какво мислите по въпроса, ще издържи ли ГЕРБ до края на мандата си или не?
Румен Петков: ГЕРБ не може да издържи.
Водеща: Но не е ли това лошо за България?
Румен Петков: Лошо е за България?
Водеща: Ако отидем на избори?
Румен Петков: Лошо е за България, категорично.
Водеща: А като гледаме все пак, аз въпреки че обичам да говорим за рейтинги...
Румен Петков: Те са на път да изчерпат финансовия резерв, два милиарда взеха, този бюджет няма да издържи, приходната част е абсурдна...
Водещ: Този бюджет, имате предвид за 2010, а не за 2011 година... Предвиждате, че има още...
Румен Петков: Контрабандата в България днес е много по-зле, отколкото по време на юго ембаргото. Ние сме на път да се преборим с наркоразпространението в страната, защото дилърите предпочитат да продават цигари, вместо наркотици. И това го казват сегадействащи директори. Такава контрабанда не е имало никога. И тук не можем да виним митниците, защото това не са цигари, които сме произвели у вас и у нас, а това са цигари, които са влезли през границата. Тази граница не се пази от митниците. Широко известно е, че аз нямам сериозни основания да питая симпатии към г-н Танов, но истината е тази – контрабандата има за пръв съучастник МВР, няма как иначе. И този двоен стандарт в назначения и в уволнения няма да ни доведе до добър край.
Водеща: Знаете ли, аз като си говоря със средностатистически хора и те ми казват – добре, слушаме властта в момента и тя казва – тройната коалиция е виновна за всичко... слушаме опозицията и опозицията казва – в момента властта, едва ли не, ще разсипе държавата. На кого да вярваме, бързо, и как да разберем, че едните или другите са прави?
Румен Петков: Е, разбира се, тройната коалиция е виновна за контрабандата на цигари днес, тройната коалиция е виновна за това, че правителството извади два милиарда от резерва, тройната коалиция е виновна за това, че приходната част на бюджета не може да се реализира, тройната коалиция е ГЕРБ, Синята коалиция и „Атака”. Това е тройната коалиция на България. Нима не го виждате? Не е ли така? Кой управлява България? ГЕРБ, Синята коалиция и „Атака”. Това е тройната коалиция и те носят отговорност за контрабанда грабежи, убийства. Че първи случай имаме тази година, когато публичен разстрел в София с автомат „Калашников” един месец не беше обявяван пред средствата за масова информация. Честито.
Водеща: Да. Много песимистичен край на нашия разговор.
Водещ: Песимистичен край, особено с това „честито”. Благодаря ви много за участието ви в „Здравей, България!”.
Румен Петков: И аз ви благодаря.

http://www.focus-news.net