Ако апетитът наистина идва с яденото, то на българския пазар на аквакултури в последните години или е настъпила епидемия от изгладнели за миди консуматори, или търсенето се е увеличило правопропорционално на предлагането. Защото от 2006 г. производството и култивирането на миди е нараснало четири пъти, съобщава електронното издание на търговия „Регал”.

И въпреки че черните миди са по-скоро сезонен деликатес и се радват на внимание най-вече през лятото, все повече български предприемачи се насочват именно към бизнеса с морските ферми. Известен стимул за това се явяват средствата, отпускани по предприсъеднителната програма САПАРД, обясняват собственици, а след изчерпването на нейните ресурси, опции за изграждане, разширяване и модернизация са се появили по оперативната програма "Рибарство и аквакултури". Действително почти няма голяма фирма производител, която да не е усвоявала средства по една от двете програми.
Днес мидените ферми в България вече са 17 по данни на Националната ветеринарномедицинска служба, която отговаря за тяхната регистрация. Голяма част от тях са създадени именно в годините преди България да стане член на ЕС, когато потече първата река от безвъзмездна помощ за бизнеса.
Освен европейското финансиране причините за интереса към дейността идва отчасти и от спецификата на култивирането на черните миди. Тези морски обитатели са естествен филтър на водните басейни, като само една пречиства над 80 л вода за 24 часа. За да бъдат годни за консумация, като деликатес, мидите е препоръчително да се произвеждат в чисти райони.
"Обикновено, за да се гарантира качество на продукта, фермите се изграждат в близост до пречиствателни станции или зони, които са екологично чисти. Предимството на българското Черноморие е, че няма среда за развитие на токсини, които да биха навредили на мидите, а оттам и на здравето на хората", разказва Найден Станев, управител на мидената ферма Black sea shells в близост до Каварна. Сертифицираните като производители на екологично чист продукт ферми вече привличат и международен интерес и заявките за износ се увеличават.
Въпреки това някои собственици на ферми засега остават ориентирани само към търговия на местния пазар, или затварят кръга на производството, като предлагат продукцията си в собствени заведения. Така за бизнес модела на фермите не може да се направи генерален извод, той е твърде млад и достатъчно разнообразен.
Как се прави мидена ферма
"Мидата не яде, не се дои, не се полива. Важно е да се намери най-добрата конструкция, на която живее", обяснява Веселин Прокопиев, един от двамата собственици на мидената ферма "Дълбока" до Каварна. Действително за една ферма най-важното е каква инсталация и технология на добив ще избере. Някои от конструкциите са плаващи, а други стационарни. По думите на Прокопиев стационарните конструкции са по-стабилни, защото не се влияят от синусоидата на вълната, която стресира мидата. Спокойствието й е всъщност доста важно, защото периодът й на зреене не е никак кратък. Необходимото време е между 12 и 18 месеца, разказва собственикът. Той е в бизнеса от 90-те години, когато е било много трудно да се започне каквото и да било бизнес начинание, ето защо от пет съдружниците остават двама.
"Никой не ядеше миди в България, днес обаче хората повече се обръщат към морето", обяснява той. Заедно със съдружника му избират да приготвят част от продукцията на миди в ресторанта към фермата и единствено правят доставки на бистро "Европа" във Варна. Въпреки че става дума за сезонна работа, фермата и ресторантът осигуряват около 60 работни места, което представлява и най-високия разход за фирмата. Цените в ресторанта са около 6-7 лв. за мидено ястие, а цената за килограм пресни миди, купени на дребно директно от фермата, е 3 лв. без ДДС.
Мидената ферма в Дълбока вече е реализирала два успешни проекта по програма САПАРД на стойност 800 хил. евро, а сега се подготвя трети проект, който ще увеличи площта й с още 2 дка.
Съвсем различен бизнес модел има друга от по-големите компании. Black sea shells е създадена през 2007 г., а основната част от инвестицията - 2 млн. лв., идва отново по линия на предприсъединителната програма САПАРД. За работа по проекта са привлечени трима ирландци, които освен с ноу-хау участват и в собствеността на фирмата, а мажоритарен дял в едноименното дружество има Джон Конконън. Бизнесът в България се ръководи от Найден Станев, а назначените работници са едва двама. "Това се дължи на специфичната технология за култивиране", обяснява Станев. Култивирането е различно от производството, защото се използват естествени находища.
Пазарни пунктири
Магазините и ресторантите в страната са основният пазар, на който мидените ферми реализират своята продукция. Три от по-големите фирми - "Дълбока БГ" ООД, Black sea shells ООД и "Милениум Созопол" ООД, са произвели заедно около 500 тона миди през 2009 г., въпреки това пазарът е все още много нов и е грешно да се твърди, че е разпределен между участниците. Още повече след като по-голямата част от тях не проявяват силно желание за агресивно атакуване на международни пазари. "Износът на компанията все още не е много голям, едва 4-5 тона годишно, а пазарите са основно във Франция и Холандия, защото имаме добра реализация на местния пазар", обяснява Найден Станев.
Фермата е произвела 200 тона миди през 2009 г.,  а през 2008 г. едва 50 тона. Стремежът е да се постигнат количества от 3500 тона годишно, като постоянните инвестиции в технологии позволяват освен бързото увеличение на добива да се намали в пъти и неговата себестойност. В момента за фирмата тя е около 1 лв. за килограм, а средната цена при търговия на едро е 2 лв. на кг без ДДС.
Търсенето дори само на вътрешния пазар е достатъчни голямо, че продукцията на фермите да не достига. Стоян Стоянов, управител на мидената ферма в Созопол, която зарежда магазини и ресторанти основно в София, разказва, че понякога поръчките само на един клиент са за  2 тона седмично. Фирмата има готовност да ги осигури само заради бързата обработка на мидите, която е възможна заради инвестиция за 30 хил. евро в преработвателна машина. Тази машина е повишила значително рентабилността на фирмата, твърди Стоянов. "Милениум Созопол" е инвестирала и в автомобили, с които да осъществява доставки. Развитието й ще бъде в посока изграждане на нова плантация в близост до сегашната.
По-големите добиви ще намерят пазарна реализация, убеден е Стоянов. "Да, от бизнеса с миди се печели, лошото е, че влизат хора, които нямат идея какво е мидопроизводство, мотивът им е само да усвояват безвъзмездно средства", обяснява той.
А като всеки бизнес и този крие известни рискове. При мидените плантации една силна буря може да откъсне мидата от колекторите, а високата температура на морската вода води до атрофия на мускула, с която мекотелото се държи и често просто пада от въжетата. Ето защо  печелившият модел е въпрос не само на инвестиции, но и на рационално боравене с технологии, оборудване и опит.
Дори пазарът да гарантира спокойствие през високото търсене и потенциал за излизане на външни пазари, важно е организацията на предприемаческото начинание да бъде свързана и с висока доза реализъм. Не само заради печалбата, но и защото мидите бавно изчезват от естествените им обитания - скалите, като стават храна на рапаните. Според някои това е нормалният ход на еволюцията, а според други - знак, че морската среда е извън равновесие. Но така или иначе, бъдещето принадлежи на култивирането. НДТ

ХРАНА ЗА ЛЮБОВЧИИ

БИВШ МОРСКИ ОФИЦЕР ОТГЛЕЖДА КРАЙ КАВАРНА МИДИ С ПАРИ ОТ САПАРД

Ц. ЦАЧЕВА ХАПВА КРАЙ ДУРАНКУЛАК

Афродизиаците

Учени: спермата може да стане елексир на младостта

Цонко Цонев: Мидите тепърва стават популярно ястие, в Каварна имаме вече девет мидени ферми

ЩЕ ПРАВЯТ МИДЕНА ФЕРМА В КРАНЕВО