Пред НДТ архимандрит Гервасий – архиерейски наместник на Добричка духовна околия

* Все още голяма част от хората посещават храма не от вяра, а от показност

* В капана на сектите влизат хора с по-лабилна психика

* Свещеничеството е огромна отговорност

-          Отец Гервасий, защо избрахте вярата?

-          Аз съм закърмен с вярата още от пеленаче. Кръстен съм като малък и още в детската си възраст съм посещавал църквата с майка ми и баба ми. Присъствал съм на богослуженията по празници и в неделните дни. Така постепенно реших да приема свещеничеството.

-          Смятате ли, че в последните години българинът се връща към вярата?

-          Вярно е. Но въпреки това все още голяма част от хората посещават храма не от вяра, а от показност. Смятат, че като ходят на църква по големите празници и всичко е наред. На богослуженията обаче трябва да се ходи и в неделните дни.

Освен това, хората трябва да се научат как се влиза и как е редно да се държат в храма.

-          Какво по-точно имате предвид? Бихте ли пояснил?

-          На първо място в храма се влиза с подобаващо облекло, а не разголен. Когато посещават богослужение, би следвало жените да не са гримирани и е хубаво да са с покрита глава. По време на службата трябва да се пази тишина и да не се приказва. Често пъти хората като се видят с познати в църквата, започват да говорят повече от свещеника. А все пак нека не забравяме, че литургията е тайнство.

-          Защо, според Вас, е важно да приобщаваме децата към църквата и коя е подходящата възраст да започне това?

-          Може би, да се започне към 5-6-годишна възраст. Хубаво е към храмовете да има занимания по религия. Децата да се приобщават към църквата, да се научат как се влиза, как да се държат, какво всъщност е храмът.

А защо е важно... Едно време, когато бабите и дядовците ни са изучавали Закона Божий, хората са били възпитани, нравствеността е била на високо ниво. Несъмнено това връщане на вярата в хората трябва да започне от най-ранна възраст. Тогава няма да ги има убийствата, наркоманиите и всички онези извращения, на които постоянно ставаме свидетели днес. Ако човек е с богата нравственост, той няма да прави това.

-  Преди време доста се шумеше около сектите. Какво е Вашето мнение?

-     В повечето случаи сектите в България съществуват, регистрирани под формата на някаква фирма. Това са секти, които са забранени от закона. В техния капан влизат хора, които не са запознати с вярата, а също така имат по-лабилна психика. Радостното е обаче, че има доста случаи на хора, които се връщат от сектите в православната вяра. А това става с много желание и молитви.

-    Има ли интерес сред младите хора да учат богословие?

-     В последните две години – не. Малко хора кандидатстват и учат това. А по селата има огромен недостиг и нужда от свещеници. Има свещеници, които обслужват седем или осем села и нямат физическата възможност, да бъдат наистина близо да хората.

-     А, според Вашите наблюдения, има ли млади хора, които се насочват към свещеничеството, защото си мислят, че това е нещо екзотично и, едва ли не, забавно?

-     Много се надявам да няма. Но, всъщност, истината е, че винаги е имало и такива. Свещеничеството не е лежане и спане, въпреки че донякъде има насадени такива схващания. Попът няма работно време. Той е длъжен винаги и на всеки да обърне внимание. Това е огромна отговорност.

Аз обаче нямам право и не искам да одумвам никого, още по-малко свещенослужител. Всеки е отговорен за себе си.

-          Популярна ли е у нас практиката човек да се изповяда пред свещеника?

-          Сравнително малко, но все пак има и такива хора. Радвам се, че сред тях има и доста млади. Нека поясня, че при нас ги няма онези стаички за изповядване, каквито има в римокатолическата църква. Човек се изповядва през иконата на Исус Христос. Това, което каже, си остава между него и свещеника. То е тайнство, тайна... Оттам-нататък свещеникът преценява – ако греховете са доста, налага т.нар. епитимия или наказание. Това са определен брой молитви и поклони, които се извършват за определено време. Хубаво е, разбира се, човек да се изповядва винаги при един и същ свещеник.

-          А какви са хората, които решават да се изповядат? Може би, са преживели нещо?

-          Всякакви са и не е задължително да са преживели нещо. Това са хора, тръгнали към християнството, започнали да четат духовна литература. Те са разбрали, че ако искат да са християни, трябва да се пречистят.

-          Вие сте архиерейски наместник на Добричка духовна околия съвсем отскоро – от 1 юни. И все пак, имате ли вече набелязани инициативи, които предстоят?

-          Има предложение от църковното настоятелство в село Житница да се направи първа копка на храм. Сега чакаме одобрението на митрополит Кирил. А в края на юли той направи първа копка за църква в село Смолница. Хубаво е, че хората искат, защото много села са без храмове. Надявам се и занапред да продължи това, защото насила не става. Инициативата и желанието трябва да е на самите хора. Нужни са и доста финанси, а положението сега е зле, както знаете. Бабите и дядовците заделят от пенсиите си, но трябват и големи дарители. Радвам се, че все пак има и такива.

-          Бихте ли ни разказал повече за манастира „Света Марина” в село Ботево, на който сте игумен?

-          Той е манастир от миналата година. Местността обаче е позната още преди турското робство. В края на 19 век е построен параклис. След 1950 година обаче районът е заграден и се строи ВиК станция. До 80-те години от храма са останали само северната и южната страна. Впоследствие започва възстановяването, а през 2005 г. един арендатор решава да построи манастир. От 1 юли 2009 г. с решение на синода това е действащ мъжки манастир. А тази година дори постригахме двама монаси. Това е както ръкополагането при свещениците. Върху монаха се четат специални молитви, светското му име се сменя с монашеско и той дава обети, които се задължава да спазва.

Разговаря Велина ВЛАЙКОВА

Снимкa авторът