Бащата на Филип и Ирина Бокови се снимал с отрязани партизански глави!

Янко Кожухаров е депутат от СДС в 36-ото Народно събрание. Инициатор е на първата парламентарна националистическа група, която не се реализира поради разпадането на парламента. Репресиран от Държавна сигурност преди 1989 г. заради противодържавна дейност.

Специално за “ШОУ” Янко Кожухаров разказва пикантни подробности за съвместното си студентство по дипломация с децата на куп соцвеличия.

- Янко, твърдиш, че над семейството на Филип Боков, твой състудент по дипломация в Москва, тежи семейно проклятие. За какво става дума?
- Когато постъпих в института, Филип Боков беше във втори курс, а сестра му Ирина Бокова дойде две години след мен. Филип Боков после се ожени за Юлия Владикова, която беше много надменна и надута. Един наш състудент - Цветан Димитров, който сега е посланик някъде в Африка трети мандат, се шегуваше: “Събраха се дъщерята и синът на двама владики!” Защото бащата на Юлия - Георги Владиков, беше шеф на отдел в ЦК на БКП, а Георги Боков пък беше член на ЦК на БКП и главен редактор на в. “Работническо дело”.

Филип Боков беше един от малкото мои състуденти, който не пиеше, не играеше комар, не залагаше на конни надбягвания - много порядъчен. Беше председател на българското землячество.
Не вярвам в тези неща, но е възможно над семейството му да тегне проклятие...

- Защо?
- В един момент баща му Георги Боков беше свален от постовете главен редактор на “Работническо дело” и член на Секретариата на ЦК на БКП.

Ще ви кажа какво знам от Тинко Воденичаров, който беше един от секретарите на Тодор Живков. Той беше гимназиален учител в Елхово и много добър приятел на баща ми.

Той ми каза, че отишли сръбски партизани при Първия и занесли снимка, на която Георги Боков позира с отрязани партизански глави в Югославия. Тодор Живков, без да разгласява нищо, го снема от постовете му...
Филип Боков първо работеше в София прес и след това стана зам.-посланик в Лондон. Но... изведнъж го върнаха.

Колеги ми казаха, че Юлия Владикова, съпругата му, страда от клептомания. Няколко пъти

я хващат в магазини да краде дребни, смешни предмети.

Англичаните правят един закрит брифинг за журналисти и ги помолват да не отразяват това. Но се появява едно младо момче, репортер, което не е наясно с тази ситуация, и отразява поредния случай, когато Владикова открадва закачалка в един магазин...

Вдига се огромен шум и Филип Боков е отзован от Англия. Като се прибират в България, се развеждат.
Но пък синът му започва с кражбите на коли. Той не е бил лишен от нищо. Най-вероятно тази му склонност е наследена от майка му. По-късно се обеси дъщерята на Филип.

Той първо беше съветник на президента Първанов, после стана началник на кабинета на Станишев и като се разболя от някаква форма на белодробен рак, го пратиха посланик в Словения.
Та си мисля, че има някакво

възмездие за това, което е правил баща му, и за отрязаните човешки глави.

Когато бях във в. “Демокрация” през 1990 г., дойдоха едни хора и донесоха снимки – Георги Боков позира с отрязани глави - въпросните снимки! Това бяха хора от БСП - искаха да бъдат публикувани. Счетох, че Филип и Ирина не трябва да отговарят за прегрешенията на баща си и... не ги пуснах във вестника. След години ги дадох на Захари Захариев, шефът на Федерацията за българо-руска дружба...

- Учил си навремето в Института по международни отношения в Москва с още деца на комунистически величия. Разкажи как живеехте там.
- Освен с Филип и Ирина Бокови съм учил с Добра, дъщерята на Пеко Таков, с Климент, син на Иван Пръмов, който после се ожени за Уляна Пръмова, със сина на акад. Атанас Малеев – Христо... При нас учеше Георги Божков, син на първия секретар на окръжния комитет на БКП във Враца по време на преврата на Горуня срещу Тодор Живков. При нас учеше и Иван Тодоров, който стана депутат от “Евролевица”-та на Александър Томов, един плешив такъв... Като студент той не беше плешив, естествено, напротив - имаше много гъста и къдрава коса и прякорът му беше Пудела или Евънс.

Всички си имахме прякори. Измисляше ги Христо Малеев. Моят беше Пан Кожушек. На Климент Пръмов му викахме Климбо, на Георги Божков от Враца му викахме Джиджи Миджи, на Христо Малеев прякорът му беше Менш, на Цецо Димитров – Китаеца...

Много от тях,

въпреки че бяха синове и дъщери на такива известни хора, бяха ангажирани и в службите.

Още в началото стана ясно от разговорите между нас...

Имаше един студент Марин Маринов, Мери му викахме, който беше човек на Шесто управление на ДС. Неговата задача беше да следи да не се случи нещо на децата на големците.

А нашите хора не стояха мирно. Ходеха и залагаха много пари на хиподрума, играеха и комар. Цветан Димитров например проиграваше всичко, Христо Малеев по-малко играеше, а и печелеше. Предимно играеха покер и барбут със зарове. А с Огнян Пишев, който беше посланик в САЩ, бяхме в един курс. Правеше се на голям шахматист и играеше шах със затворени очи.

- Кой беше най-големият комарджия?
- Той сега е посланик. Не мога да му кажа името. Много често губеше и се разтреперваше целият. Беше от Първо главно.

Прякора му мога да кажа - Джонго.

Баща му беше шофьор на посланика в Япония по Живково време. А той имаше шофьорска книжка на японски и с нея купуваше билети за ВИП персони в кината в Москва, лъжеше ги нещо...

- Казвал си ми, че и ти си печелел покрай комарджиите.
- Аз стоях от любопитство покрай тях. Полека-лека ме приобщиха. Христо Малеев даде това предложение – като най-неподкупен да им бъда арбитър. Той веднъж рече: “Абе, на Янко трябва да му плащаме!” Следях за нарушения, ако имаше спор – казвах кой е прав. Даваха ми на нощ по 100 рубли. А стипендията ми беше 72 рубли за месец... 100 рубли на вечер си беше добра пара!
Те играеха цял нощ, отиваха да спят, а аз отивах на лекции.

- Христо, синът на акад. Малеев, който е брат на Мара Малеева, жената на Тодор Живков, се е ползвал с авторитет сред комарджиите.
- Той беше добро момче. Но е малко мекушав. Стана първи секретар на посолството във Виена, а след промените у нас остана там като шофьор на такси. Ходил съм му на гости. Казвал ми е, че

като таксиметров шофьор е вадил 5-6 пъти повече пари, отколкото като дипломат.

Вика: “Ако не бях започнал пак да залагам по хиподрумите във Виена, щях да събера много пари!” Но той ги проигравал. Сега си е в България.

- С Добра Такова какво стана?
- Руснаците не обичаха дъщерята на Пеко Таков. Тя беше мързелива. На изпит по руски език я късаха 3 пъти. Върнаха я в България. Но Пеко Таков я прати да учи в Англия...

Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА

http://www.blitz.bg