На заседанието изникнала още една нова идея - ако кандидат-кмет се откаже от надпреварата до 24 часа след обявяването на резултатите на първия тур, на втория тур да отива следващият. Заради тези две предложения било решено комисията да се събере още веднъж в петък.

Без отговор останал един от основните въпроси - с каква преференция ще се избират депутатите (преференция е възможността избирателите с вота си да пренареждат кандидатдепутатската листа, съставена от партията - б.р.). Нямало дори предложения. Математици са на мнение, че всяка преференция над 5 % е безсмислена, защото няма да доведе до пренареждане на листата.

Заседанието на комисията вчера протекло без кворум. “Под строй” се явили само депутатите от БСП. Присъстващите избраници минали още веднъж по целия проект, но запазили различията си.

От месеци е ясно, че под законопроекта за избирателен кодекс ще се подпишат само ГЕРБ и “Атака”, убедени са от “Синята коалиция” и БСП. След като били хлопнати вратите зад журналистите, шефката на комисията Искра Фидосова (ГЕРБ) казала, че тепърва ще се правят консултации с партиите по спорните текстове.

Специалната комисия бе създадена с решение на Народното събрание на 11 февруари т.г. на паритетен принцип за срок от 6 месеца. Сини и червени подозират, че тайното желание на най-голямата парламентарна група е да вкара кодекса в правната комисия, където има мнозинство.

Вчера се разбра, че всяка една от политическите сили държи на своето и почти не е склонна на компромиси. Най-революционни са идеите на “Атака”. Националистите искат само грамотни граждани да могат да гласуват. Вчера интересите им защитаваше евродепутатът Димитър Стоянов.

Десните се заричат да не подкрепят кодекса, защото идеите им за вот по интернет са пренебрегнати напълно.

Излъчваме президент и кметове накуп догодина

Изборите за президент и за кметове и общински съветници най-вероятно ще бъдат в един ден. Очаква се това да бъде в края на октомври 2011 г. Така ще се спестят пари, защото двата вота се пада да са непосредствено един след друг.

Дали да се съвместяват два различни избора е въпрос на дълги политически дебати, сочи историята на българския преход.

През 2009 г. БСП на инат не допусна да се ходи до урните веднъж. Тогава партньорите им във властта от НДСВ ги засипваха със сметки, че разходките два пъти до урните са непростимо разхищение по време на криза.

Въпреки това обаче избирателите гласуваха два пъти в рамките на един месец - първо за българските депутати в Европейския парламент, а после и за народните представители в сегашното 41-во НС.

Общи избори в България имаше през 1991 г. Тогава се пускаха бюлетини за народни представители в 35-ото народно събрание както и за кметове и общински съветници.

Тесла за ДПС: гласуване само по настоящ адрес

овият кодекс може да се окаже истинска тесла за ДПС. Вече бе смекчена първоначалната революционна идея на ГЕРБ и “Атака” да се гласува само в дипломатическите представителства. Това пречеше да се разкриват секции в градове с много българи, в които нямаме дипломати. Според последната редакция секции ще могат да се откриват и извън посолствата и консулствата, но в тях задължително ще трябва да има представител на държавата.

Властта обаче подготвя удар срещу т.нар. изборен туризъм, с който е популярно ДПС на местни избори. Идеята на ГЕРБ е да се въведе уседналост не само за европейски избори, както бе досега, но и при гласуванията за кметове и общински съветници. Уседналостта е изискване за задължително пребиваване в страната за определен период, за да може да се гласува.

Така например, ако български гражданин живее от години в Турция или в Германия или в друга държава, но има постоянен адрес в България, по сегашните закони може да гласува за кмет, ако е в родното си място в деня на изборите. Ако се въведе уседналост, живеещите в чужбина българи ще могат да пуснат бюлетина за кмет само ако имат настоящ адрес в родината за определен период от време. Идеята е той да е 10 месеца. “Атака” предлага по-крути мерки - 18 месеца. Гласуването няма да може да става само с лична карта или паспорт, в които е вписан постоянният адрес. Трябва и документ за настоящ адрес. Причината е, че живеещите трайно в чужбина се изваждат от избирателните списъци и трябва да бъдат дописвани. Бележка от общината ще удостоверява, че съответният човек е живял в България определен брой месеци преди вота - нещо, което изселниците ни в Турция например няма да могат да правят. За да могат да гласуват на двойния вот догодина, те ще трябва да останат в Турция и да пуснат бюлетина само за президент.

Вдигат тавана за финансите

Таванът на финансирането на партиите ще се вдигне, ако избирателният кодекс стане факт. От 1 млн. лв. за партии и 2 млн. лв. за коалиции, на 4 милиона ще скочи “цената” на парламентарния вот.

На президентски избори кандидатите ще могат да харчат свободно до 4 млн. лв. Срещу “сивото” финансиране ще работи условието разходите в предизборната кампания да се плащат по банков път. То ще важи за суми над 5000 лв., даренията пък ще влизат в регистри.

Друга идея на управляващите е депозитите на партиите за участие в избори след това да отиват във фонда за лечение на деца.

Как ще се пренареждат депутатските листи

Без отговор засега е един от най-невротичните въпроси за Изборния кодекс - каква да бъде преференцията (преференция е възможността избирателите с вота си да пренареждат кандидатдепутатската листа, съставена от партията - бел. ред.). На евроизборите летвата бе непосилно висока - 15 %, никой не я прескочи и се запази подреждането на кандидатите, изготвено в партийните централи.

В единствения засега “цял” законопроект пише, че изборите за народни представители се провеждат по пропорционалната система. Предвидено е да има преференция, но на мястото на цифрите, означаващи какъв процент да бъде тя, стоят въпросителни. По едно време ГЕРБ и десните много настояваха за праг не по-висок от 3-5 на сто. По време на шестмесечните дискусии се родили и по-революционни идеи - преференцията да е различна в зависимост от големината на района. Колко гласа ще разбъркват картите така, че кандидатът от № 6, например, да стане № 1, е спорно. И затова бе оставено за последния момент.

По пропорционалната система ще се излъчват и общинските съветници. Тук обаче няма да има преференция.

Президентът и кметовете ще се избират по мажоритарната система. Такъв е редът и досега с изключение на вота за депутати през 2009 г.

Тогава за втори път след Великото народно събрание те бяха избрани по смесена мажоритарна и пропорционална система.

Новият изборен кодекс е един от първите ангажименти, които ГЕРБ пое, идвайки на власт. Той има тежка задача - трябва да уреди изборите за президент, Народно събрание, общински съветници и кметове. Сега тези въпроси са решени с три отделни закона. Затова и един от основните упреци към сегашния законопроект, които от опозицията - дясна и лява, в хор отправят към най-голямата парламентарна сила - ГЕРБ, е, че в него механично са събрани алинеи от тях.

Пускаме виртуална бюлетина от дома

Една от идеите в кодекса, на която особено държат десните, е на местните и президентските избори догодина да се въведе за първи път гласуване по интернет.

Проектът е пилотен и вероятно ще се изпробва само в няколко секции или само в един избирателен район. За да се пусне виртуална бюлетина по интернет от дома например, няма да е нужен електронен подпис. Може това да стане с персонален код, както при интернет банкирането. Точно срещу това възразяват червените. Според тях кодовете само олесняват купувачите на гласове. Нямало проблем махалите да “се отчетат” под строй.

Сините обаче предлагат освен вот по интернет, да се въведе електронно гласуване и в самите избирателни секции като мярка срещу купуването на гласове и фалшифицирането на избирателни списъци. Идеята е гласуването да става чрез изборни терминали (машини, приличащи на банкомати) и да се извършва срещу лична карта . Според вида на машината е възможно контролно тя да принтира и бюлетина, която да се пуска в урна за двойна сигурност. Цената на един изборен терминал е между 500 и 1500 долара и макар инвестицията да изглежда голяма, тя е еднократна, а ще се спестят пари и от заплати на изборни комисии, застъпници, книжа и т.н.

Карат се да има ли задължителен вот и колко да са регистрациите

Избирателното законодателство, така скучно на пръв поглед, всъщност е арена на остро партийно противопоставяне. Защото партиите се надцакват ожесточено за всичко.

И трудно отстъпват.

Червените вече направиха крачка назад. Две седмици по-рано те се кълняха (самият председател на БСП Сергей Станишев го правеше), че категорично няма да подкрепят законопроекта, за да не бъдат съучастници на управляващите в задаващите се избори, които според тях може да не бъдат свободни и честни.

Десницата и социалистите не приемат двустепенната регистрация за вота - първо да се записват партиите, а след това коалициите. В тях може да влизат политически организации само измежду вече регистрираните. “Това е опит да се манипулира самото участие във вота”, смятат в БСП. Под сурдинка и сини, и червени не крият, че не вярват на ГЕРБ-ерите, защото регистрация можело да бъде отказана на формални основания.

Освен това този вид регистрация вероятно ще изисква и събиране на подписи два пъти. Който не вярва, че тези страхове са реални, да си спомни сагата с регистрацията на СДС за последните парламентарни избори. Тогава сините едва не останаха извън битката по процедурни причини. Да не говорим пък какво се струпа на главата на току-що завърналия се в родината след изгнание Симеон Сакскобургготски през 2001 г. Наложи се НДСВ да влезе в парламента с регистрацията на две формации джуджета - Партията на българските жени и “Оборище”.

Организациите с най-дълъг стаж в политиката - БСП, СДС и ДСБ, са и твърдо против ЦИК да отказва регистрация на дадена политическата сила на основание, че има “нещо” нередно при провеждането на последния партиен форум. Сега прокуратурата и съдът са натоварени с това да наблюдават как партиите спазват уставите си и дали тези, които идват в ЦИК, за да регистрират партията “Х” за поредния вот, са същите, които последният й конгрес е избрал в ръководството. Препъникамък е и броят на избиратели в селата, където ще се избира пряко кмет. Сега те са 150. ГЕРБ иска да ги направи 500.

И сини, и червени настояват районните кметове (такива има в София, Пловдив и Варна) да се избират пряко. Управляващите държат те да бъдат назначавани.Националистите от “Атака” пък държат и на задължителния вот. Но в това си начинание са самотни.

Идеята хрумна първо на нововремците

Първият проект за избирателен кодекс е още от 39-ото народно събрание.

Внася го групата на “Новото време” на 24 септември 2002 г. Проектът “брадясва” в деловодството, преди да стигне до пленарната зала. На 2 юли 2003 г. по предложение на сините кодексът е разгледан от депутатите. И с гласовете на 160 народни представители е приет на първо четене. Против е само един депутат, а 14 се въздържат. Но дотук.

Защото законопроектът не влиза на второ четене. В 40-ото народно събрание подобен проект, изготвен на базата на предишния, отново бе внесен. Съдбата му не бе по-различна от тази на първия проект. От началото на хилядолетието е и идеята постоянна администрация да прави изборите. Аргументите са, че хората, които разбират от избори, са малко и все едно са ангажирани във всички ЦИК.

ГЕРБ е поредната политическа сила, която я “приватизира”.

6,884

милиона души вероятно са избирателите. Толкова са били гражданите с право да се явят пред урните на последния вот.

Четири

милиона лева ще могат да похарчат съвсем легално партиите и коалициите за вота, ако се приеме изборният кодекс.

http://www.trud.bg