Велина Христова Господинова е художник, родена в Пловдив. Завършва Националната художествена академия, специалност плакат. Живее и работи в Добрич. Тя е в организационния комитет на международния фестивал за модерно изкуство "Процес-Пространство", който се провежда ежегодно в град Балчик. Член на "Иннер Уил Ротари" - Добрич. В началото на 2010 г. създаде независимото пространство за култура кафе-клуб "Галерия" в центъра на Добрич. На 25.09.2010 г. тя организира фото изложба в Пловдив, която отбелязва празника на град Добрич, и разказва за нейно творческо участие на пленери в Босна и Херцеговина, като датата съвпада и с Нощ на музеите и галериите в града ни.

Ето какво сподели тя преди откриването:
- Велина, какво те подтикна да организираш фото изложбата "Дервента - cultura incognita"?
- Преди всичко вътрешната необходимост да споделя интензитета, топлината и позитивността от срещата с колеги от един всъщност много близък за нас, но твърде непознат народ. Според мен босненците са нещо като "стари българи", както те в много редки и интимни моменти на приятелско общуване споделят.
- Разкажи малко повече за себе си. Тук в Пловдив ти не си твърде популярна като творец.
-Аз съм второ поколение художник или може би съм и радващ се на изкуството и живота човек. В това отношение съм се метнала на баща ми Христо Господинов - Печката, който беше наистина много ярка личност и, както твърдят специалистите, и голям творец. Покрай него съм отраснала сред големи личности - непоколебими, силни характери, хора на духа, негови приятели. Но също така и сред много тежка работа и желязна дисциплина, няма как иначе и да бъде - в Добруджа работата я има в изобилие, там така се живее. Дори и да си художник си имаш и много декари с ниви, посеви, животни... Все пак пловдивските ми корени от страна на майка ми са довели до там в живота ни да има и много хубави вина и домашни мезета, а ежедневието ми като дете на моите родители минаваше в интересни и понякога философски разговори с интересни, основополагащи съвременното изкуство хора.
- Какво те свързва с Пловдив?
- В Пловдив съм родена, в родилния дом до гарата, и сигурно пъпа ми е хвърлен там, защото много обичам да пътувам и цял живот го правя по диагоналите на България и не само. На път се чувствам у дома си. Иначе най-прекрасните детски спомени за летата, прекарани в Родопите, ваканциите през зимата, македонския род на майка ми в Кючук Париж, както и незабравимите години в националната художествена гимназия "Цанко Лавренов" в Стария град, откогато пазя най-добрите си приятели, с които все още поддържаме дълбоки връзки.
-Какво ще ни разкажете за Босна и Херцеговина чрез тази изложба?
- Обмена във всяко отношение е жизнено необходим в изкуството - на енергии, идеи, хора и творби. Така през 2008 г. на 'Процес-пространство" се запознахме с един босненски художник - Саша Богдан, който участваше в Балчик. Неговите настоятелни покани за гостуване бяха неотразими. Престрашихме се и отидохме с още две колежки, а тази година бях за втори път там, този път сама и вече гостувах на стари приятели. Ще покажем характера и бита на тези хора, тези "стари българи", и усилията им да възраждат изкуството след ужасите на войните.
- А след изложбата, накъде гледаш?
- Имам известни планове да се завърна тук в родния си град. Засега са по-скоро мечти, но аз обичам да мечтая и много често мечтая в реалността. Така създавам и творбите си. Нека бъдещето ми остане една малка загадка за мен и за моите многобройни пловдивски приятели.
- Изложбата е разположена на нетрадиционно място. Защо в "К2"?
- На първо място ми харесва името на това място. Освен това собственика Кирил Цеков е добричлия, а изложбата е правим на 25.09 и заради празника на град Добрич. В началото на тази година създадох едно независимо пространство за изкуство и култура в града, където живея в момента, което се казва кафе-клуб "Галерия". Мотото на ресторант "К2" в Пловдив е "мястото за мен". Знам какво е да се организират подобни събития, защото те обживяват красивите пространства и променят енергията им. Тук намерих едно свое си място в града под тепетата.
- Благодаря и пожелавам много късмет и скоро пак да бъдем изненадани от твоето присъствие в града ни!
- Това е добро пожелание. Все пак Пловдив е родния ми град и човек рано или късно се връща в него...

Интервюто взе Гавраил Гавраилов