Петьо Блъсков e роден на 10 септември 1950 г. Завършил е българска филология в Софийския университет. Създал е вестниците «168 часа” и «24 часа”, които продава на ВАЦ, и на «Монитор”, «Телеграф” и «Политика”, които пък продава на Ирена Кръстева. През април т.г. започва да издава и безплатния вестник «Новините днес”, който впоследствие става платен и с ново заглавие - “Република”. Има трима синове от два брака.

- Създал сте вестниците «168 часа” и «24 часа”, които продадохте на ВАЦ, както и «Монитор”, «Телеграф” и «Политика”, които пък продадохте на Ирена Кръстева. И с двата хода успяхте буквално да предизвикате трусове на вестникарския пазар. Какво става днес с ВАЦ?
- Аз не забелязвам да има някакви сериозни трусове на вестникарския пазар. Да, издателите са други, друга е политиката, вижданията за вестникарството, но чак пък трусове не съм предизвикал. А с ВАЦ не става нищо ново. Това, което съм казал за тях преди 10-12 години, продължава да е актуално - ВАЦ са провинциален издателски модел, реализиращ се само с политическа протекция. Това направиха и в България. За 10 години, ползвайки се с политическата протекция, изсмукаха рекламата, попречиха да се създаде нормална вестникарска среда. И за съжаление това направиха в България, същото правят и в Германия, по-скоро в своята провинция Северен Рейн - Вестфалия. На тях там не се гледа с добро око, уверявам ви. Така че нищо не става с ВАЦ. Те са едно залязващо политическо издателство, което вероятно ще приключи до 5-6 години.

ВАЦ е най-голямото медийно зло, допуснато от българските политици и българската държава да си разиграва коня, както иска. Разбира се, те го допуснаха след договорката да получават съответното обслужване. И го получаваха.

- Целта на купуването на вестници днес за печалба ли е или за влияние в политиката?
- Всеки си прави някаква сметка - едни го правят действително за влияние, други - заради търговска сделка.

- Защо се спряхте точно на Ирена Кръстева при продажбата на «Монитор”, «Телеграф” и «Политика”? Мнозина реагираха остро на този ход и с учудване как довчерашният държавен чиновник Кръстева се изявява като издател...
- Има стока за продан, появяват се купувачи. Дали ще са ВАЦ или Ирена Кръстева... Едни дават 5 лв., други - 10. Логично е, че ще избера този, който дава повече. Аз дори не мога да кажа как се справя Ирена Кръстева, думата за това има Негово величество читателят.
Реакциите към нея били остри, да - ами на мен 20 години все остро са ми реагирали. Толкова мръсотии са били изсипвани отгоре ми, в които, разбира се, няма нито грам истина, така че съм се наслушал на тези гадости достатъчно.

- Какво бихте казал на тези, които пишат вече повече от 20 години компромати срещу вас? Един ваш цитат гласи: «Срещу мен има един реален компромат. И той е страхотен! Вестник «168 часа” започна да се печата на хартия на КГБ. Ако някой си направи труда да отвори първите броеве на «168 часа”, ще види, че в издателското каре има едно малко лого. На АПН - съветската Агенция по печата «Новости”. Тя беше един от информационните инструменти на КГБ.”
- Ами нека си пишат, горките. Толкова народ преживява покрай мен, че какво да направя. Да са живи и здрави. Аз отново се проявявам като един добър, правилен човек. А въпросният цитат е самата истина. Но ето, вие го извеждате във въпроса си, защото това наистина би могло да се представи като реален компромат за мен, но продължава да ми бъде необяснимо как нито веднъж не се написа никъде. Нямаше го заглавието «Блъсков започва своите вестници на хартия на КГБ”! А аз го повтарям това от 20 години, но много странно - никой не иска да го напише. Това е ужасно странно! Сигурно си мислят, че ги будалкам, а говоря самата истина. По времето, когато правех вестника, нямаше откъде да се вземе хартия.

- Какви са реалните тиражи на вестниците днес?
- Има такава порочна практика тиражите да се увеличават изкуствено, но истината е, че в гилдията няма тайни. Най-упорито крият действителните си тиражи ВАЦ, защото те са гръмотевично сринати. В момента от «Труд” печатат около 65 000 копия, а от «24 часа” - около 50 000.

Трагедията и голямата шашма обаче не е в отпечатаните тиражи, а в непродадените количества или така наречения «брак”. На много от изданията с голям тираж браковете надвишават 40-45%! Примерът отново е ВАЦ. И рекламодателите трябва да си направят простата сметка за това, а не да разчитат на рейтинги, създадени от някакви агенции. Време е те да обърнат сериозно внимание на действителното състояние на тиражите, и то на реализираните, защото оттам идва и ефективността на рекламата.

- Има ли такова нещо като свобода на словото? И дали журналисти като Иво Инджев, Огнян Стефанов и Георги Коритаров, образно казано, не са видели и обратната й страна...
- То словото винаги е било свободно, въпросът е дали хората, които го използват, са свободни. Проблемът е в хората, не в словото. Дала сте ми пример с трима души, но и тримата по един или друг начин са свързани със службите на бившия режим, особено Иво Инджев и Георги Коритаров,
за Огнян не съм сигурен. Но от другите двама единият е агент доносник, писал доноси срещу българската журналистика преди 10 ноември, а другият е работел под друга форма в чужбина по същия начин, използвайки журналистическия си пост. За такива хора изобщо няма какво да си говорим, защото журналистиката при тях е втори план на личността.

- Какво мислите и как бихте коментирал скандалът «Доган - Велева”, който от месец март тази година се разраства лавиноносно? (В отворено писмо лидерът на ДПС обвини журналистка от голям всекидневник, че продава професионалните си услуги под масата. Засегнатата Валерия Велева от “Труд” призова от ефира на няколко електронни медии Ахмед Доган да докаже твърденията си - б. а.)
- То не е скандал. Това, че Валерия Велева го е определила като такъв, е най-вече защото Доган, който е доста хитър и коварен, в крайна сметка й припомни как тя от сутрин до вечер му пееше дитирамби и му обясняваше как той е велик политик. Велева го играеше придворна химикалка на Доган. Според Ахмед Доган Валерия Велева е взимала пари или поне това е правил човекът, обозначен от него с буквата «В”. Същият човек е бил добре приет, добре заплащан и т.н. Обикновено когато толкова много се приближиш до някой политик, резултатът е такъв.

- В контекста на този скандал ви питам как се създава медийно лоби? Спомням си, че имаше период, в който Валерия Велева определяше Доган като най-големия политик на прехода, малко след това един от опонентите на лидера на ДПС - Осман Октай, заяви в интервю «Доган дружеше и флиртуваше с много журналистки под предлог, че трябва да ги вербува за медийно лоби. Една от тях бе Валерия Велева, а останалите две - Пепа Витанова и Валя Ахчиева. Виждал съм всяка от тях поотделно да се разхожда по пеньоар и пантофи в неговия апартамент.”
- Не е само Доган, не само той реагира така. Всеки на негово място би постъпил по същия начин, щом има насреща си подобно отношение. Всичките имат такава практика - в момента, в който видят отзивчивост, която прекрачва границите на професионализма, защо да не се възползват от нея? После нещата могат и да излязат от професионалното, да преминат в личен план. Представете си, че е пламнала искрата на любовта или на някоя друга страст, наподобяваща любов... А за думите, които е казал Осман Октай, нека той да си носи кръста или полумесеца, не знам точно... едно от двете ще е със сигурност.

- Официозната или булевардната журналистика провокира повече внимание и обществен интерес и защо?
- “Официозна” и “булевардна” журналистика са едни доста особени, условни категории, да не кажа и че няма такива. Но “булевардна” журналистика звучи малко обидно все пак. А официози - няма официози! Такива имаше само при режима, по комунистическо време. Оставете ги «Труд” и «24 часа” за какво се имат - за каквото и да се мислят, тя публиката е казала отдавна какви са. Аз когато продадох «24 часа”, тиражът му беше 350 000 и никога не сме го наричали официоз. Какъв официоз? Вестникът по презумпция е опозициоз. Официозът е правителствен бюлетин. Това, че някои издания се прегръщат и се мляскат с властта дълго време, резултатите ги виждат всички. От такова прегръщане “24 часа” от 350 000 тираж сега е 50 000!

- Когато създадохте безплатния «Новините днес” (с новото си име «Република”), стартираха и всякакви спекулации относно неговото финансиране. На кого разчитахте и предполагам, продължавате да разчитате за спонсор?
- От 90-а година до днес ми задават въпроса, откъде са ми парите. От 90-а година до днес аз обяснявам, че те са от вестника. Когато един вестник се продава, било то за реклама или като тираж, той осигурява тези пари. Показвал съм, публикувал съм фактурите, които получавам за продаден вестник «168 часа”. Какво повече от това? А «Новините днес” първоначално беше замислен като един проект, който обаче поне в България не се реализира добре, не се случи така, както очаквахме, което си има обективни и субективни причини. И стана «Република”.

- Имат ли нещо общо ГЕРБ, Бойко Борисов или Валентин Златев с някой от вашите медийни проекти?
- Ами освен да се избудалкаме, като се видим, по повод на някое заглавие във вестника, това е максималното общо, което имаме с Бойко и с Вальо Златев относно т.нар. мои медийни проекти. Аз се познавам с толкова хора в тази държава, пък с тях двамата се познавам отдавна. С Бойко се знаем от 100 години.

- Много стар го изкарахте премиера?
- Е-е-е, стар, така е приказката. Не е стар. Малко е див, но ще му мине.

Едно интервю на Анелия ПОПОВА / БЛИЦ