Не съм ви „агитирал” досега да си купите определен вестник. Все се притеснявам, че мога да бъда заподозрян в някакъв личен интерес. Това се отнася особено до единствения седмичник, който редовно ме кани да публикувам, вестник „Седем”. Но този път ще го направя. Все пак е хубаво статията да бъде прочетена в нейната цялост.

Накратко, тя ни връща към потулената история за това как при твърде съмнителни обстоятелства на 15 септември 1992 г. депутатът от ДПС Свилен Капсъзов загина при автомобилна катастрофа, причинена от бившия служител на МВР Георги Едрев. За него Рени припомня ( както стана известно на процеса), че е бил обучаван ( на курс по външно разузнаване!) . Притежавал е специални умения по предизвикване на катастрофи ( имал много такива в биографията, но нито една присъда, включително и след раняване на хора).

Към написаното за хипотезите за убийството, разследвано единствено като „непредумишлено убийство по непредпазливост”, сред които като мотив за убийството са намеренията на Капсъзов да направи разкрития за големи икономически далавери, мога да добавя и нещо от себе си, за което съм споменавал и друг път, но сега имам повод да напомня.

Свилен Капсъзов, все по-ярък опонент на Ахмед Доган към есента на 1992 г., набираше авторитет и сред самата парламентарна група на ДПС. От лични разговори с него знам, че щеше да се противопостави на свалянето на кабинета на Филип Димитров с гласовете на ДПС.

Убийството му елиминира „вътрешната заплаха” за Доган в момент, когато историята на съвременна България беше преобърната с краката нагоре. Само три дни след катастрофата представители на практически всички силови структури на държавната машина ( т.н. служби), под командването на шефа на разузнаването Бриго Аспарухов, се появиха на пресконференция с обвинения срещу собственото си правителство и персонално срещу премиера Филип Димитров. С този дързък превратаджийски акт започна публичната част от плана за свалянето от власт на правителството на СДС.

Последиците са известни: заредиха се престъпните по своите действия и бездействия кабинети на Беров и Виденов, зароди се организираната престъпност.

В този смисъл смятам, че убийството на поета Свилен Капсъзов през септември 1992 г. е сравнимо по своето политическо значение за съдбата на България с разправата с писателя Георги Марков през септември 1978 г.

Георги Марков беше убит за назидание на дръзналите да си „отварят устата” български творци и за кеф на отмъстителния Живков (навръх рождения му ден на 7 септември). Целта беше постигната – устата им наистина беше затворена трайно и задълго. Родилните петна от това задушено състояние на българския дух избиват и до днес по изтерзаната снага на българската демокрация и нейното хронично болно от недостиг на борбеност хремаво свободно слово.

Разбитата му имунна система не се възстановя лесно. А и заразите на новото време, като финансовите инжекции за притъпяване на прекалената журналистическа чувствителност към болежките на обществото, си казват своето.

Свилен Капсъзов беше „катастрофиран”, за да последва много от онова, за което сега говорим като за катастрофални последици от т.н. преход и от твърде дискредитираната в очите на критична маса българи демокрация.

Иво Инджев
www.ivo.bg

http://www.afera.bg