- Проф. Чирков, преди дни депутати от Синята коалиция заявиха, че българската държава продава незаконно органи, без МЗ да има договор с Евротрансплант. Вашият коментар?
- Ние не можем да намерим органи за нашите пациенти за трансплантации, те ще продават органи навън... Глупости... Аз разбирам, ако сме в Евротрансплант, тогава сме длъжни, ако има такъв пациент в мозъчна смърт, да питаме по регистъра къде имат нужда от него - дали в Испания, дали във Финландия. И тогава трябва да изпратим този орган, подготвен с лед. И обратното - ако ние се нуждаем от такъв донор, тогава другата страна ни изпраща органите. Но как ще има “обмяна” на органи като ние още не сме в Евротрансплант. Не можем да го уредим, защото не са организирани както трябва трансплантациите в България. Аз се опитах да ги организирам, но вие знаете какво стана. Дойде министърът от БСП Гайдарски и разби всичко. И е много щастлив от това. Той разби здравната система.

- Да се върнем на търговията с органи. Възможно ли е сините да са прави и държавата да продава незаконно органи?
- Не мога да мисля по този въпрос, защото нямам информация. Но

как ще се продават органи, като в Европа е забранено?!

Това е забранено по европейските закони и правила. А само се казва - неконвенционално даряване на орган, когато искам да помогна на жена си, на приятелката си, на внука си, на близки хора. Попълва се формуляр, че се дава органът от жив донор, без да се получава една стотинка за това. Така, че ако държавата ни продава органи - това е престъпление! Това става в Афганистан, където отиват нашите хора. Там отиват и българи да им присаждат бъбреци, които не функционират. Там е много мръсно, нехигиенично. Бъбреците се инфектират и след това идват при нас, вадим ги отново и така нататък. Та там си продават бъбреците, хората са бедни, но имат други закони. Обаче, ако ще следваме европейските правила, не трябва да се допуска търговия с органи. Аз исках да се уредят трансплантациите чрез Евротрансплант, където всички европейски страни са включени в една централа и те знаят кои пациенти при нас чакат за бъбреци, за сърце, за бял дроб - в цяла Европа.

- Ние имаме ли толкова донори, че дори да продаваме органи?
- Абе, кой ще си даде органите?! Ние чакаме, както се казва катастрофа, ако има някой починал при мозъчна смърт. Тогава комисия установява, че наистина е невъзвратима мозъчната смърт, питат се близките и се взимат органите.

- От БСП откриха конфликт на интереси, защото според тях министър Анна-Мария Борисова има частна клиника - вашето мнение?
- Това въобще не ме интересува. Нека изградят системата, която да осигури на българина, на най-бедния човек, достъп до най-добрата и високопрофилирана медицина, и то хуманна. Е, това искам аз. Така разбирам здравеопазването. Аз мисля, че Симеон Дянков разбира това мое мислене и е съгласен с него. Лекарското съсловие е скочило срещу него, защото си мисли, че той спира парите. А то парите се спират от цялото правителство, не от един министър. Мислите ли, че Дянков еднолично може да спре парите на лекарите? Дянков се допитваше до мен, но в началото, още преди Анна - Мария Борисова да стане министър. С Дянков си говорихме точно за реформата в здравеопазването, за това как да се направи системата, за да бъде веднъж завинаги изградена. Разбрах, че той с удоволствие би търсил пари, ако системата е изградена, и ще плаща на лекарите. Лекарят у нас е унизен и трудът му е много ниско платен. Трябва реформа в мисленето и културата на всички, които са в Министерски съвет, и тогава да продължим. Моето впечатление е, че Дянков иска да стабилизира финансите. Но парите, които принадлежат на НЗОК, трябва да се върнат обратно на нея. Той трябва да намери други възможности да се напълни бюджетът.

- Вие бяхте ли на скандалния събор на Лекарския съюз, на който доктор замери с бутилка представител на министерството и беше поискана оставката на Дянков?
- Не, аз имам работа. Моята основна задача е да създавам кадри. Създадох школа. В България след Станишев друга школа не е имало. Втората школа я създадох аз. Както виждате, в Пловдив все мои ученици работят. Това на мен ми доставя удоволствие. Затова и се върнах в България по покана на българското правителство - да създам школа. А не - всеки, който идва тук от Париж, от Америка и си мисли, че прави нещо. Трябваше да направя школа, защото ние остаряваме, умираме и изчезваме. Това е задължение към моята страна.

Дойдох в България още по комунистическо време

с тази цел. Първенците ни идваха в Германия да се оперират и видяха на място какво мога да правя. Всичко модерно, което се въведе тук в кардиологията и кардиохирургията, е направено от мен. Аз взех учениците си от нулата и ги подготвих.

- Какво е състоянието на оперния ас Гюзелев, който наскоро оперирахте?
- В момента е добро. Не мога да ви разказвам в подробности, защото това е лекарска тайна. Той има сърдечно заболяване, стеснение на съдовете, които водят до инфаркт. Установихме това със съответните изследвания и успяхме да предотвратим инфаркта чрез операция или както се казва чрез инвазивна кардиология - поставяне на стентове. Сложихме му байпаси и сега е добре. Ние искаме да подобрим качеството му на живот, а не само да спасяваме човека. Той ще тренира - да няма болки, да може да пее. Той е много талантлив. Аз се гордея с него.

- Вие притеснявате ли се, когато оперирате сърцата на най-известните българи?
- Не, защото, ако се притеснявам, ще приключа с доброто лечение. Когато вляза в операционната, аз забравям кого точно оперирам, не ме интересува дали той е най-бедният, най-известният, дали е президент. Тогава се занимавам само с това, което медицинската наука ме е научила. Човекът няма значение. Ако вложа чувства - съм свършен.

- Как са вашите известни пациенти Георги Калоянчев, Джоко Росич, Коста Цонев?
- Добре са. Те сега минават през мен, после ще минат през моите ученици, после през техните ученици. Това е хубавото и изграждащото в една школа, че създавам кадри, които да не бягат в чужбина, а да останат тук, за да помагат на нацията. Но

хирургът не трябва да играе ролята на полубог в бяла престилка

и постоянно да търси изява за едни абсолютно нормални и рутинни операции. Това е ужас.

- Колко струва една сърдечна операция?
- Според моите изчисления една сърдечна операция би трябвало да струва 20 000 български лева, 10 000 евро. Но при нас се плаща ниско. Аз предлагам списък и лекарската камара ще го изработи от специалисти.

- Какво стана с болницата на морето, която се строеше под ваш контрол?
- Нали знаете - криза е. Като намерим пари, ще я изградим. Проектът е мащабен. В секундата, в която имаме финансиране, започваме да строим.

- Сега в болниците връщат деца за лечение поради липса на средства?
- Вярно е, но не е добре. Аз, например, не допусках никой да се връща. Затова и се натрупаха дългове на моята болница (б.а. “Св. Екатерина”), но пациентите са излекувани. Фирмите имат търпение да чакат - така беше и при мен - чакаха по 6 месеца до година, за да им платим. Но важното е, че не загубихме нито един човек. Моята философия е - да излекуваме хората, пък след това ще се намерят пари, парите се печатат. Всяка болница, включително и на Запад, има дългове. Там, например, имат пет пъти по-големи дългове от моята болница и то при същите постижения. Имат дългове, но няма такава истерия както при нас.

Едно интервю на Мария Друмева  /  http://www.blitz.bg/