Върховният касационен съд не допусна до касационно разглеждане жалбата на румънската гражданка Йоана М. Ап. срещу решението на Добричкият окръжен съд да отхвърли исковата й претенция за унаследяване на дворно място и къща в Балчик. С въпросния акт от 28.10.2009 г. Добричкият окръжен съд остави в сила решението на Балчишкия районен съд, който на 24.04.2009 г. е отхвърлил като неоснователни исковете на Йоана Ап. срещу Министерството на Регионалното развитие и благоустройството, община Балчик и Съюза на филмовите дейци за установяване на правото й на собственост и за предаване владението върху недвижимия имот.

Пресцентърът на Добричкия окръжен съд припомня, че Йоана Ап. твърди, че е наследник на бившия румънски министър на финансите Мирча Канчиков и се позова на реституционния ефект. Канчиков е закупил през 1935 г. терена в Балчик, а през 1937 г. е построил върху него вила на два етажа.

В жалбата си до Върховния касационен съд Йоана Ап. оспорва като неправилно и необосновано въззивното решение на Добричкия окръжен съд да остави в сила акта на Балчишния районен съд за отхвърляне на предявения от румънската гражданка иск. 

Тричленен състав на Върховния касационен съд е преценил, че в съответствие със съдебната практика Добричкият окръжен съд е приел, че ищцата не е наследник на Мирча Канчиков. Тя е такава от VI-а степен, а съгласно действащия у нас към датата на смъртта на наследодателя през 1959 г. Закона за наследството, негови наследници са само тези до IV-та степен. Тази редакцията на Закона за наследството се прилага съгласно Кодекса за международното частно право и румънския Закон относно урегулиране на отношенията на частно международно право. Върховните магистрати посочват също, че евентуалното противоречие между решение на български съд и решение на румънски съд по подобен казус не може да даде основание за допускане на касационното му обжалване, тъй като българският ВКС е компетентен да уеднаквява практиката само на българските съдилища, но не и на съдилищата на други държави. „Независимо от горното, настоящият състав на ВКС счита, че не е налице противоречие по посочения процесуалноправен въпрос, тъй като на практика въззивният съд е зачел доказателственото значение на актовете за смърт, но е отхвърлил иска за собственост на друго основание – тъй като ищцата като роднина по съребрена линия от VI-а степен не е наследник на Мирча Канчиков съгласно българския Закон за наследството”, коментират върховните съдии.

Върховният касационен съд е оставил без разглеждане поставените от Йоана Ап. правни въпроси за съществуването на международни договорености между България и Румъния, на които да се позовава съдът при решаване на делото й. ВКС посочва, че тези въпроси не са обусловили правните изводи на Добричкия окръжен съд за неоснователност на предявения от Йоана Ап. иск. 

Върховният касационен съд е потвърдил и определението на Добричкия окръжен съд от 10.11.2009 г., с което остави без разглеждане подадената от Йоана М. Апахидяну от Букурещ, молба за допълване на решението му  по исковата й претенция.

С този си акт въззивният съд отказа да допълни мотивите на решението си като коментира поставените от румънската гражданка въпроси за спогодбата, уреждаща  правото на собственост на българските граждани върху имоти, намиращи се в Северна Добруджа и на румънски граждани, намиращи се в Южна Добруджа.

            Върховният касационен съд отбелязва, че въззивният съд е отказал да разглежда тези въпроси, защото е счел иска на Йоана Ап. за неоснователен по друга причина – че тя въобще не е наследник на бившия собственик на имота.

Пресцентърът на Добричкия окръжен съд припомня мотивите към решението на въззивния съд от 28.10.2009 г.: че за да бъдат основателни реституционните претенции на Йоана Ап., е необходимо ищцата да е наследник на лице, чийто имот е бил национализиран и това е станало без правно основание от държавата, общини и народни съвети в периода 09.09.1944 г. – 1989 г., те са собственици и в момента, а имотът съществува реално до размера, в който е бил отчужден. Наследниците на Канчиков е трябвало да бъдат определени към момента на неговата смърт – 25.12.1959 г. Апахидяну не представя документ, че от този момент е наследник на Канчиков и липсата на тази предпоставка за реституция, налага да бъде отхвърлена исковата й претенция само на това основание.