Празникът в чест на Св. Параскева (Параскева на гръцки означава "петък", оттук и българският вариант - Петка) - Света Петка Търновска - Петковден, се смята за завършек на есента, а с това и на активния стопански цикъл. Преподобна Петка, наречена още Българска, живее в края на Х и началото на ХІ век. Дълги години гробът на светицата бил забравен - когато наблизо бил погребан някакъв моряк, двама местни християни имали видение, в коeто Св. Параскева била с царски одежди и заобиколена от Христови воини. Тя помолила да извадят мощите и да ги пренесат.
Св. Параскева е била известна в земите на византийска Тракия и когато, след битката при Клокотница (9 март 1230 г.), цар Иван Асен II постигнал българска военна и политическа хегемония на Балканите, той изискал мощите от Латинската империя. Нетленното тяло на преподобната било пренесено тържествено в столицата Търново. Още във времето на цар Иван Асен II било съставено нейно българско житие, като бил написан и разказ за пренасянето на мощите й в Търново. Според народния календар, на този ден обикновено става заплождането на домашните животни, известно още като овча сватба или мърлене. В битовото християнство Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности - предене, тъкане, кроене, шиене. В района на Тракия около Петковден са известни специални жертвоприношения на черни кокошки, наричани Кокоша черква, Господева черква, Божи дух. Света Петка е закрилница на децата и поставя началото на зимните семейни празници. От този ден започва периодът на сгледите, годежите и сватбите. Прието е още, че Петковден бележи края на стопанските дейности - есенната сеитба и прибирането на реколтата. От Петковден до Димитровден се забранява работата с вълна, кроене, шиене - за да не нападат хищници стадата.