Група от потребители и специалисти на Дневния център за възрастни хора с психични увреждания в Добрич участва в празничната програма на сдружение "Човеколюбие" в Пазарджик, посветена на Световния ден за психичното здраве - 10 октомври, съобщи за НДТ ръководителят на центъра Катя Василева.
Всички потребители на центъра написаха есе или стихотворение на тема "Моите душевни преживявания - животът като партия шах". Творбите им бяха изпратени предварително до сдружението, за да участват в Литературния конкурс. На 8 октомври се състоя награждаване на лауреатите. Кремена Вичева от Добрич бе отличена с втора награда за стихотворение и получи предметна и парична награди. Стихотворението й "Слънцето" бе прочетено пред всички участници. Антония Василева от дневния център в Добрич пък стана втора в категорията за най-добро есе и също получи предметна награда. Тя прочете есето си пред публиката. Двете творби на добричките представители бяха бурно аплодирани и оценени с отличие. В литературния конкурс се представиха участници от цялата страна - от София, Нова Загора, Хасково, Шумен, Разград, Смолян и други. Групата от ДЦВХПУ в Добрич участва и в шахматния мач между професионалисти и потребители в областта на психичното здраве, организиран от Центъра за психично здраве в Пазарджик. Нанка Колева и Антония Василева се представиха отлично в шахматната надпревара, като победиха конкурентите си. Мачът се проведе на 20 дъски в две полувремена по 60 минути, в който състезателите играеха две партии с разменени цветове на фигурите. В полувремето се тегли томбола, в която се раздадоха много награди. Тази година шахматният резултат нямаше конкурсен характер, обясни Катя Василева. И посочи, че преди две години Нанка Колева е станала първа в надпреварата. НДТ
Публикуваме стихотворението, с което Кремена Вичева спечели втора награда.
Слънцето
С големи запалени факли в прозорците слънцето влиза, наметнало топлото лято наместо копринена риза.
Сърцето му плаче за полет, за луди недели и рискове. За нежност очите ми моли. С тополите то се здрависва.
Но не, не - това не е поздрав, а дълго и тъжно сбогуване с последната цъфнала роза и с много неща несънувани.
И взело в ръцете си огъня, високо в небето запален, в големи червени вагони пътува, пътува към залеза...