Рада Въртунинска е родом от Добрич. Завършва тук гимназия, а след това - специалността "Руска филология" в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Работи в Окръжната библиотека и Държавния архив в Добрич. Дълги години е директор на Центъра за художествена самодейност към Окръжния съвет за култура.
Омъжена, с една дъщеря, двама внуци и двама правнуци - малките Александър и Катерина.

* Баща ми създаде у мен чувство на преклонение към литературата
* В миналото намирам топлота и прелест
* В момента културата се превръща в бизнес

- Г-жо Въртунинска, какво Ви даде работата в областта на културата в Добрич през годините? С какви емоции Ви зареди?
- Работата в Държавния архив предимно ме е насочила към изследване на историческото минало и родния край. Имам много публикации в това отношение, но не ги броя, както правят някои други хора. За мен публикацията е нещо, което изразява и се занимава с даден проблем и търси неговото решение. В Държавния архив имах възможността да се ровя в архивите, да се запозная с интересни събития от живота на Добрич и Добруджа, с определени личности, които за времето си са имали своите схващания и са се опитвали да ги реализират. Каквито и да са били, аз смятам, че те са част от нашето минало, от историята на Добруджа.
В Окръжната библиотека имах възможността да общувам със световната литература. С нея съм закърмена още като дете. Баща ми четеше много, беше изключително ерудиран и създаде у мен чувство на преклонение към литературата.
Работата ми като директор на Центъра за художествена самодейност бе като фойерверк. Там аз потънах в една друга сфера, имах възможност да се докосна до целия духовен свят на добруджанци, а така също да общувам със светилата на българската култура - Нина Кираджиева и Красимира Колдамова, Александър Танев, Васил Арнаудов и Манол Тодоров, Филип Кутев и Петър Григоров и много, много други.
- Какви чувства Ви завладяват, когато направите паралел между онези години и настоящето?
- Днес има изключителен спад. Да не кажа провал! В онези години ние разпространявахме културата в целия окръг, до най-малкото селце. Стремяхме се да дадем възможност за духовно израстване на всички - от учениците до бабите. Те се представяха на световни сцени, изявиха своята духовна сила, всичко онова, което носеха като наследство от своите предци.
Боли ме, че в момента културата се превръща в бизнес. Това, което показваме, е сурогат. Младото поколение има различен вкус по отношение на културата. Преобладават еротиката, принизяването на човешките чувства, близки до животинските, а не до извисената божественост на духа.
- Какви са причините, според Вас, за всичко това, което описвате?
- Не си го обяснявам с онова време, за което казваха, че подтискало човешката личност. Не, тогава ние бяхме притеснени по отношение на материалните си възможности, но се даваше възможност на хората да се изявяват. Сега децата ги изпусна и училището. Преди имаше много извънкласни дейности, кръжоци, школи и т.н., с разнообразни занимания според интересите на младите. Това оформяше мирогледа на децата. Онези, които имаха заложби, се превръщаха в творци. Другите бяха слушатели и ценители на културата.
В това е най-голямата грешка - че изпуснахме децата. Оставихме ги в дискотеките. Сигурна съм, че някой би ме опровергал, би ме упрекнал за начина ми на мислене. Сигурно ще каже, че съм мухлясала и остаряла баба. Но, ако не върнем децата към истинската стойност на културата, ще загубим твърде много.
- Имате интерес към родовите проучвания. Как събрахте данни за Вашите предци?
- Докато беше жива майка ми, ние непрекъснато разговаряхме за нашия род. Аз смятам, че е изключително важно човек да знае откъде е дошъл, кои са неговите предци. Аз имах възможност да разпитвам майка ми и други роднини за всяка подробност относно нашия род. Отнасям се с голямо уважение и открих изключително интересни факти.
- Бихте ли ни разказала повече за Вашите книги.
- Въз основа на изследванията на културата и историята на Добрич съм издала няколко книги. Имам една - няма да кажа невзрачна, но твърде неумела стихосбирка с миниатюри, импресии... Някои от тях са включени в "Антология на българската поезия", която е двуезична - на български и руски език. Това ми е едно от приятните завоевания. Имам издадени и няколко романа, които са базирани на действителни случаи.
- Казвате, че любима Ви е руската литература...
- Най-любимият ми писател и поет е Пушкин. Имам повече от 120-130 негови издания и книги за него. За мен той е гениален. Наистина, любима ми е руската литература. Аз малко се обръщам към съвременните автори. Живея повече в миналото, в което намирам много топлота и прелест. Може би, затова в книгите си съм малко носталгична и обърната към старите традиции.

Разговаря Велина ВЛАЙКОВА