Преносено момиченце издъхнало в добричката АГ болница само два дни след като се появило на бял свят. Родителите на пеленачето Елеонора Иванова и Станислав Кръстев от Добрич, вместо да купуват пелени и биберони, излизат от родилното и се отправят към „Обреден дом“ - Добрич, където пазаруват ново гробно място, детски ковчег, кръст и надпис. След първоначалния шок младата двойка започва да търси истината, за да съди доктора, който смятат, че е виновен за трагедията им. Според тях това е д-р Константин Владимиров - син на завеждащ АГ отделението д-р Трифон Йорданов. По тази причина почерненото семейство се стяга за продължителен процес. Бащата на починалата Станислава е категоричен, че ще се бори докрай, за да получи възмездие. Той ще настоява за отнемане на лекарските права на акушера. Станислав е на мнение, че отговорността трябва да поеме д-р Владимиров, който вместо да приеме жена му в деня, когато са й изтекли водите, я е върнал у дома. Впоследствие детето се родило преносено. Заради погълнатата околоплодна течност получило дихателна недостатъчност. След краткотрайно подобрение на клиничното състояние проблемът се задълбочил. Кислородните нужди се повишили и се наложила интубация и вентилация. Независимо от реанимирането й Станислава починала. Въпреки опитите на Елеонора да научи подробности за лечението на детето си, медиците отказвали да й дават информация. За фаталния край научила случайно, когато сама, без да пита никого, е тръгнала из болницата да си търси рожбата. Натъкнала се на празния кувьоз и едва тогава й съобщили ужасната новина. Според Елеонора виновен е д-р Константин Владимиров, който не я е приел за раждане в деня, когато е имала сантиметър разкритие и водите й вече били изтекли. Лекарят я прегледал, установил това, но съобщил на родилката, че трябва да почака още две седмици.

Спомените на почернената майка

„Акушерите, които водиха бременността ми, бяха категорични, че трябва да родя най-късно до 13 септември. Още на 10-и по тяхна препоръка отидох за прием при д-р Константин Владимиров, който ме прегледа, заяви, че имам 1 сантиметър разкритие. След което ми обясни, че е рано да раждам, и уточни, че бебето ще се появи едва на 26 септември. С усмивка ме пусна да си тръгвам и ми каза, че всичко е наред“, припомня си Елеонора с разтреперан глас.
„Прибрах се вкъщи, но тогава счетоводителят ми звънна от работа и каза, че трябва да си удължа болничния. Отново потърсих акушерите, които водиха бременността ми. Когато ме видяха, те започнаха да ме питат защо са ме върнали от болницата и още тогава заявиха отново да отида в кабинета в поликлиниката. На тази дата научих от лекарите в кабинета, че имам липса на околоплодна течност. И че не е трябвало да ме връщат на 10 септември“, разкрива почернената майка. В крайна сметка постъпила в болница на 16 септември.
Сутринта на следващия ден, към 5,30 ч., започнали първите контракции. Болките се повтаряли на всеки 5-6 минути. Сестрата пристигнала, за да чуе тоновете на бебето.
„Но въпреки болките, които вече бяха нетърпими, тя ми каза да изчакам визитацията да мине. Към 8 ч. контракциите бяха вече на две минути. В 9,30 ч. мина визитацията. Тогава ме видя д-р Стойчев, веднага каза на сестрите да ми измерят тоновете на апарата. Прегледа ме с вътрешен видеозон и ми каза да се събличам и да си приготвя багажа, след което да отида в родилната зала, за да се подготвя за раждане. В този момент всичко беше наред с бебето“, обяснява Елеонора.

Лекарите

Бебето е борбено, силно е... ще се оправи

„Подготвяйте я за операция, трябва по най-бързия начин да я оперираме“, развикал се един от дежурните лекари. На помощ бил извикан и завеждащият отделението д-р Трифон Йорданов. Именно той пръв се заинтересувал кой е лекарят, който върнал за първи път Елеонора на 13 септември и защо. Тя му посочила младия лекар, който се намирал в залата. Ставало въпрос за д-р Константин Владимиров, за когото по-късно Елеонора научава, че е син на шефа.
„Д-р Йорданов го погледна, попита го - ти не видя ли, че няма околоплодна течност, защо я върна, а Владимиров си наведе главата и нищо повече не отговори. Вкараха ме в операционната, направиха ми упойка и след няколко часа се събудих“, припомня си Ели.
До този момент съпругът й Станислав се намирал в чакалнята. Никой не отишъл да му каже как е минала операцията и какво дете му се родило. След няколко часа започнал да хлопа по вратите. Здравна работничка му обяснила, че операцията е приключила, а детето е качено на четвъртия етаж. „Докато чаках пред асансьора, лекарите ме подминаваха и не ми даваха никаква информация. Към 18 ч. най-после видях жена си“, твърди Станислав.
Медицинска сестра обяснила на Ели, че бебето й е в кувьоз, защото е погълнало малко околоплодна течност, но ще се оправи. Не позволили на Ели и мъжа й да ходят при дъщеря си, понеже в стаята имало заразени бебета и имало забрана за влизане на външни лица. „Бебето е борбено, силно е и ще се оправи“ – това били думите на лекарите.
Ден по-късно научили, че за живота на малката Станислава съществува реален риск. Лошата новина съобщила д-р Александрова.

Развръзката

НА 19-И СУТРИНТА по време на визитация отново питах за състоянието на бебето. Никой нищо не ми отговаряше. В това време бях на система, която се бе източила, и близо 30 минути седях, без да ми я махнат и да ми обърнат внимание.

НА ОБЯД ОТИДОХ отново да си видя бебето. Влязох, без да питам никого, и се натъкнах на празен кувьоз. Помислих, че бебето се е оправило и са го изместили някъде. Обадих се на една сестра, а тя ми каза да седна на едно столче. Седнах и зачаках д-р Александрова. След няколко минути тя влезе и каза:

„МНОГО СЪЖАЛЯВАМ, НО ВАШЕТО БЕБЧЕ ПОЧИНА през нощта около 2 ч.“ Веднага започнах да ги питам защо до този момент са крили от мен, която съм му майка и трябва да знам. А те ми отговориха, че им било трудно да ми съобщят за нещастието.

РАЗПЛАКАХ СЕ И РЕШИХ, че повече няма да остана в болницата. Тогава д-р Александрова заяви, че не е трябвало да ме връщат още на 13 септември. Обясних й, че ме е върнал д-р Владимиров, който даже ми е казал, че трябвало да родя едва на 26 септември. Д-р Александрова отговори, че ако съм чакала до тази дата, аз също е нямало да мога сега да отида до кабинета й. Тоест нямаше да ме има. Започнала съм да се тровя и имало риск да ме изгубят. Д-р Александрова направо ми каза в очите, че Владимиров е виновен. И че ако ме бяха приели още първия път, е нямало да се стигне до фатален край.

ОБАДИХ СЕ НА МЪЖА МИ и му съобщих, че детето е починало. Оказа се, че сестрите искат да ме местят в стая, в която преди това е лежала жена, която била болна. Тъкмо започнах да си нося двете торбички към това помещение, и към мен хукна друга жена, която крещеше да се махам оттам, защото съм с отворена рана от операцията и ще се заразя. В този момент взех решение да напусна болницата. Бях в шок, всеки ден слушах как плачат децата и не можех да си представя, че ще продължа да стоя на това място. Исках да се прибера при близките си. Лекарят позволил да си тръгна, но се застраховал с думите, че ако стане нещо с мен, ще си нося сама отговорността.

ИЗВАДИХМЕ АКТ ЗА РАЖДАНЕ И АКТ ЗА СМЪРТ. Разбрах, че ние трябва да поемем всички разходи. От погр***но бюро купихме необходимите вещи. Не присъствах, защото знаех, че няма да мога да преживея този шок още веднъж. От погр***ното бюро обаче разбрахме, че в акта за смъртта е записано, че детето се задушило при раждане, а в протокола е упоменато, че живяло ден и половина...

НА 20 СЕПТЕМВРИ СЕ СРЕЩНАХ с д-р Трифон Йорданов, който е баща на д-р Константин Владимиров. В кабинета той започна да ме тупа по рамото и да ми разправя, че оттук нататък той ще ме поеме в негови ръце. За следващото раждане той щял да ми води бременността и раждането. Даде ми съвет до Нова година да се пазя, да не забременявам, а след празника да отида отново при него. Убеждаваше ме, че съм млада и няма да ме остави без дете. А тя цялата работа била, че той е искал да предпази сина си. Ще съдя д-р Константин Владимиров, защото знам, че той трябва да си поеме отговорността, отсича Ели.

ДРУГАТА СТРАНА

Епикризата на неонатолозите тотално сбъркана

Епикризата на малката Станислава, издадена от неонатологичното отделение, съдържа поне три фактологически грешки. Бащиното име на детето е сгрешено и вместо Станиславова, тя е записана Станислаова. Датата, на която малката се ражда, е 17-и септември, а в документа, подписан от д-р Снежана Александрова, е записано, че е родена на 14 юли. „Касае се за новородено от първа желана бременност, 10 дни след вероятния термин на раждане – 8 септември“, сочат неонатолозите в епикризата. По-надолу описват тежкото състояние на бебето, което постъпва при тях и преди да опишат какви изследвания са му правени, посочват, че подобрение в състоянието настъпва на 5-ия ден. На практика в епикризата те вкарват данни, които не кореспондират с истината. Бебето е родено на 17 септември, умира на 19-ти и е живяло два дни. А не пет, както сочи официалният документ.
След като шефът на МБАЛ - Добрич, д-р Мариян Ананиев се запозна с документа, заяви, че ще извърши проверка. „Ще проверя фактите, ако бъдат открити пропуски, ще сезирам РЦЗ, прокуратурата и всички компетентни органи“, обеща началникът. По негови думи д-р Константин Владимиров е с 10 месеца стаж. „Всички новозапочнали лекари работят под наблюдението и указанията на началник-отделението и на специалистите“, подчерта д-р Ананиев.
В сряда следобед миналата седмица д-р Мариян Ананиев заяви, че е разпоредил на всички лекари, които са имали досег с родилката, да подготвят доклад. От него д-р Ананиев ще прецени дали здравните работници от МБАЛ - Добрич, имат вина.

Д-р Трифон Йорданов, шеф на АГ отделението

Няма лекарска грешка

- Д-р Йорданов, говорили ли сте с д-р Владимиров по време на раждането на Станислава и питали ли сте го защо не е видял, че липсва околоплодна течност?
- Д-р Константин Владимиров не е бил в операционната, когато Елеонора раждаше. Там влиза само оперативният екип.
- Докато Ви чакахме за този разговор, разбрахме, че на 11 август друго бебе е починало в тази болница. Често ли умират деца и често ли се раждат преносени тук?
- Ежедневно се раждат преносени деца. Но аз поставям въпроса и за майчината смъртност. Във Варна дал господ. Не във Варна, в страната казвам, а в Добрич нямаме майчина смъртност. (Тук лекарят прави опити да се извини за изпуснатите думи по отношение на смъртността на майките във Варна.) Бебета се раждат и за жалост умират. При този стандарт, при това развитие на медицината, при това състояние на здравеопазването...
- Според Вас допусната ли е лекарска грешка в случая с бебето Станислава?
- От страна на акушер-гинеколозите на състава, който ръководя, нямаме лекарска грешка.
Жената постъпи на 16 септември в 10,50 ч. Когато една бременна преноси 7-8 дни, тя се приема в болницата. При нея имаме още 1 фактор, който трябва да се отбележи. При жени с удължен цикъл, както при нея е 30-дневен, е предпоставка да преноси след датата си. Направено й е задължително мониториране на сърдечната честота на плода. Той е фиксиран с дата и час. От него се вижда, че на 16 септември в 11,01 ч. няма никакви признаци за страдание на плода. На нас това ни дава гаранция, че бебето няма страдание. Макар че понякога се правят записи и след 20 часа се влошават нещата.
На 17 септември в 8,58 ч. правихме повторен запис на плода. Пак абсолютно нормална честота, но в един момент имахме признак за страдание на плода. Този белег, съчетано с хронологична преносеност от 8 дни, е предпоставка да предприемем раждане на бебето. Това пак не е предпоставка за извършване на цезарово сечение, а само за предизвикване на раждане с пукване на околоплодния мехур.
- Има ли камери в залата за раждане, от които може все пак да се види дали д-р Владимиров е бил там?
- Абе в София откраднаха 300 кг злато и няма камери, вие ми говорите за камери в общинска болница. Как ще има камери, вие на кой свят живеете бе, хора? Във Варна да не би да има камери, ние нямаме пари за сапун. Ей сега целият в кръв излязох от операционната и си нося дрехите вкъщи да ги пера. Аз съм откровен с вас, разберете ме.
В 9,30 ч. вече тя има откритие 3 см и след пукане на мехура изтекоха зелени околоплодни води. Ако нямаме признаци за страдание на бебето, бях длъжен да предприема раждане. Веднага написах предоперационна епикриза, че се касае за страдание на бебето, зелени околоплодни води и липса на условия за бързо разрешаване. Тоест няма как да изкарам бебето за 1 час по нормален път.
В крайна сметка на 17 септември след секцио се ражда изстрадалото бебе Станислава. Което на 19 септември умира в отделението по неонатология.
- Виновен ли е д-р Владимиров, че я е върнал и не я е приел още първия път?
- Не може да има вина, защото още на 16-и е правен запис, при който липсва страдание на плода.
- Бебето добре ли беше?
- Не мога да кажа, че е играло хоро.... Но не е било животозастрашено. Не сме го хванали на границата на живота и смъртта. Самият факт, че не сме го интубирали веднага, е показателен.
- Разбрах, че д-р Владимиров е с 10-месечен стаж. Когато той е срещнал за първи път Елеонора, той обърнал ли се е към Вас за помощ, допитал ли се е, защото шефът на МБАЛ - Добрич, твърди, че това е практика...
- Искате да кажете дали се е допитал за съвет... Той си е лекар с диплома. При всеки прием на пациент от лекар неспециалист по изискване на здравна каса до два часа пациентът се среща със специалист.
- Готова ли е вече аутопсията?
- Аутопсията се прави в отделение на неонатология. Не е в моята юрисдикция.
- Колко бебета имате починали от началото на годината досега?
- Справка се дава в РЦЗ. При всички случаи не сме в границата над нормата за страната.
- Искате да кажете, че съществува норма за детска смъртност?
- Не. Прави се средно статистически процент. Тоест не сме над стойността за страната.

Read more: http://www.narodnodelo.bg/news.php?news=48379#ixzz149PucPma
Under Creative Commons License: Attribution