ДЕЦАТА МЕ ДЪРЖАТ В ГОДИНИТЕ НА МЛАДОСТТА

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-19 @ 19:13 EEST

ДЕЦАТА МЕ ДЪРЖАТ В ГОДИНИТЕ НА МЛАДОСТТА

2010-11-12 @ 16:19 EET

Пред НДТ хореографът Асенка Кулева - преподавател в СОУ "Св. Климент Охридски" в Добрич, която бе отличена от общината по повод 1 ноември - Ден на народните будители. Тя получи индивидуална награда в раздела "Танцово изкуство".

* Всяка колективна дейност изисква дисциплина
* Работата с децата ме зарежда с прекрасни емоции
* В чужбина винаги са ни посрещали с желание, радост и бурни аплодисменти

Асенка Кулева е родом от град Перник. Завършила е Полувисшия хореографски институт в София, а впоследствие - специалността "Хореография" във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър". Семейството я отвежда в Добрич. Съпругът й Николай Манев също е хореограф и също работи в СОУ "Св. Климент Охридски" в Добрич.

- Г-жо Кулева, как приехте удостояването Ви с награда от община Добрич по повод Деня на народните будители - 1 ноември?
- Приех отличието с радост, разбира се. С чувство на удовлетворение от високата оценка. Винаги съм била доволна, когато има признание за мен или моите колеги.
- През годините къде сте работила като хореограф?
- Още при идването ни в Добруджа със съпруга ми Николай Манев работихме две години в читалището в Тервел, бяхме хореографи на фолклорния ансамбъл. Впоследствие десет години аз работих като организатор "Читалищна дейност" към община Добричка. Работила съм също във Фолклорния танцов ансамбъл "Добротица" към младежкия център, като помощник на главния художествен ръководител и хореограф Александър Александров.
- Народните танци от коя етнографска област на България са Ви в най-голяма степен на сърцето? Кой са Ви любимите?
- Най-любими са ми шопските, разбира се, защото ги нося като преживяване и темперамент. Но дългогодишната ми работа тук ме срещна отблизо и с добруджанския фолклор - с танците, празниците, обичаите, характерни за тази етнографска област на България. А и докато бях организатор "Читалищна дейност" в община Добричка имах възможността да опозная отблизо добруджанския фолклор.
- Каква е разликата между добруджанските и шопските танци?
- Разликата е от една страна в динамиката, в бързината. В шопския танц между мъжа и жената има съревнование, получава се надиграване. Добруджанският танц е по-бавен, по-земен. Шопският е по-въздушен, за него са характерни скокливите движения. А и, ако говорим конкретно за жените, добруджанката танцува по-сдържано.
- На какво се стремите да научите децата, с които работите в СОУ "Св. Климент Охридски", които всички ние съвсем заслужено наричаме Училището по изкуства в Добрич?
- Най-вече аз се стремя да ги привлека към българския фолклорен танц. Да направя така, че те да го заобичат. Първоначално децата го приемат в по-голяма степен емоционално, но с течение на времето осъзнават, че това са техните корени, част от българската история, а не просто средство за забавление. Самата аз работя с две възрастови групи - ученици от четвърти и пети клас и с по-големите от осми до десети клас.
- Важна ли е дисциплината?
- Разбира се. Всяка една колективна дейност изисква дисциплина. Ние разучаваме сценични танци и поради тази причина изключително важно е да се постигне еднаквост. В самото начало аз ги уча да разпознават фолклорните образци, защото те са това, което пренасяме през годините. След това ги уча, че когато излязат пред публика, трябва да се подчиняват на законите на сцената. От една страна е необходима дисциплина, а от друга - нужни са дисциплина и уважение към всички останали в колектива.
- Смятате ли, че през последните години има известно възраждане на интереса към българския фолклор? Може би, донякъде свидетелство за това са и любителските клубове по народни танци, които се създават.
- Определено смятам, че има известно завръщане и възраждане на интереса към българското фолклорно изкуство и, по-конкретно, към народните танци. Всъщност, децата обичат да танцуват, но е трудна мотивацията, трябва да бъдат организирани. А вече с течение на годините, като възрастни, осъзнават в най-пълна степен, че българският фолклор е много хубав и трябва да бъде запазен.
- Какво Ви дава работата с децата? С какви емоции Ви зареждат ежедневните контакти с учениците?
- Сигурно най-вече ме държи в годините на младостта. Радват ме децата. Въпреки нервите, с които неизменно е свързана работата, те ме зареждат постоянно с прекрасни емоции. Вълнува ме възможността да им предам това, което нося. Това е нашата мисия - като учители, възпитатели, хореографи..., да предадем на децата нашия опит. Да им предадем нашата любов към българския фолклор. Фолклорът е знание и той се пренася чрез показване. Различните материали, специализирана литература, видео и т.н. са за специалистите. Обикновената публика - младите или възрастните хора, едва ли ще разтворят книгата. Те трябва да видят това изкуство. Да им трепне сърцето като чуят музиката. Тогава се натрупва това знание.
Това за мен е най-голямото удовлетворение и богатство - да видя изпълненията на децата в един завършен вид на сцената. Работата е изтощителна, наистина, но си заслужава тази невероятна емоция. А и самите те, когато публиката ги аплодира възторжено, се заразяват, лицата им грейват.
- Много сте пътувала в чужбина. Защо, според Вас, чужденците се впечатляват толкова много от българския фолклор?
- Наистина, пътувала съм - и като изпълнител преди години, и впоследствие с децата. Ходили сме в Италия, Турция, Полша, Румъния и т.н. Чужденците харесват нашите танци, защото са самобитни. Успели сме да запазим през годините тази невероятна атмосфера, която носи българският фолклор. А и всеки танц - добруджански, шопски, пирински и така нататък, си носи своя характерен стил и атмосфера. Неравноделните ритми също са изключително заразителни, както и красотата на фолклорните костюми. Навсякъде в чужбина винаги са ни посрещали с желание, радост и бурни аплодисменти.

Разговаря Велина ВЛАЙКОВА

Сходни връзки
Още от Интервюта

ДЕЦАТА МЕ ДЪРЖАТ В ГОДИНИТЕ НА МЛАДОСТТА | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats