За съжаление, доцентът, при когото ни изпратиха, работеше по спешен случай в друго здравно заведение и се наложи веднага да потърсим посочен ни специалист в Медицинския център "Детски болести" на ул. "Найден Геров" 2.

Охранителят на паркинга ни посрещна възмутен с болното дете на ръце, тъй като някакви идиотизирани служители на идиотизиран паяк са ни вдигнали автомобила. Позволяваме си да ги наречем идиотизирани, защото само идиоти биха задигнали автомобил пред вход на болница, с който е докарано по спешност бебе за преглед и лечение. При това от прозореца на багажника ясно се виждаше сложена бебешка количка. От номера на автомобила ясно се виждаше, че не е столичен и се подразбираше, че става въпрос за спешен случай с бебе. Ще добавя, че около автомобила ни стояха софийски коли, някои от които след избухалия скандал след подбор бяха също вдигнати, съпроводени от ругатни към полиция и управляващи. Болното бебе хленчи-хленчи и заспа в ръцете ни леко облечено. Трудно избрахме по телефон полиция и паркинги, вдигнахме скандал, защото никой не ни съдейства за нищо, освен с идиотските си наставления и бездушие.

Ако това е внасяне на ред в една европейска столица, ще кажем, че това е просто една умираща откъм човечност столица на една умираща за младите български семейства държава. На тези млади хора казвам от годините си: Бягайте и не се връщайте в тази държава, където столична полиция и столична община рекетират болни бебета и родителите им. Изберете си държава, където бебето ви ще бъде обградено с грижи. Родината е там, където се чувствате добре. Нас ни излъгаха с щастливо бъдеще и при социализма, и при псевдодеморацията. Животът е кратък и напуснете тази държава с освирепели псевдополитици и лъжливи и неспособни държавници. Времената се промениха, светът стана едно село и си намерете уютната къща в него за вас и децата ви!

При „откупуването” срещу 31 лева за „евакуаци и паркинг” ни бяха дадени наставления от ПАЯЦИТЕ, които така и не се трогнаха, че едно болно бебе в момента спи необлечено пред болницата и чака краят на мародерството им по-скоро да завърши, за да бъде заведено спешно на лекар. Отказахме фиш и поискахме да ни се напише акт с надежда поне съдът да бъде на страната на едно българско бебе и младите му родители

Най-вероятно някои от вас ще оправдаят общинското печалбарство със закони, наредби и регламенти. А те не би ли трябвало да бъдат създадени, за да улесняват обществото, да му осигуряват зачитането на изконните човешките права и достъпа до създадените в негова полза институции. Да, имаме задължение! Да се разходим през две пресечки от входа на болница, за да видим, че паркирането е забранено (не просто платено, а подчертавам забранено) пред здравна инситуция, създадена с идеалната, а не финансовата, цел да се грижи за здравето на хората и на бъдещето на България? Какво бъдеще ни очаква, когато разрешаваме на държавата, под прикритието на частни или общински фирми, да ни ограбва не само парично, но и чисто духовно? Та не сме ли платили достатъчно с онези 45% от общия ни доход за БЕЗПЛАТНО парко място пред болница, при това държавна! Какво право има държавата ?... В територията България държавната машина има права, не хората, не малките изборни пионки, чиято единствена функция е да изберат своя палач. И така ще бъде! Защото сервитьорът, дочул критиките, недоволството, злобата ни към управлението в поредната механа, не е Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Цецка Цачева ... Защо ги оличностявам? Защото дори природните стихии имат имена! А какво остава за края на една държава. НАРИЧАМ ДНЕШНИЯ СТРОЙ КАПИТАЛИНКВИЗИЦИЯ! България се превърна в складова база за страдалци и оплаквачи, които обаче не се свенят безцеремонно да се възползват от статуквото на беззаконие и шуробаджанащина при всеки удобен за тях случай. И се страхуват да се превърнем в правова държава, която защитава интересите на обществото и работи за неговото благо, просперитет и Просъществуване. Защото капиталинквизицията не обезглавява обгагодетелстваните, а нас – донорите на нейните вложения. Подвластни сме на печалбарство и грандомания, а нямаме застраховка живот – достоен и спокоен, сигурен и обезпечен. Животът ни в България е път без изход, а законите ни строят добре обмислен капан над пропастта. Направете си каско и бягайте!

Йоанна Дукова

Димитър Дуков