Венцислав Кисьов и Васил Банов свалиха спектаклите ми, защото не можело депутат да участва в пиеса с названието „Секс”

- Каква е вашата оценка за поредната театрална реформа?
- Театралната реформа е абсолютно епидермална. Действията са съвсем повърхностни и нещата не се мислят в дълбочина. Това е симптоматично и емблематично за държавата в последно време.

Като член на комисията по култура в парламента доста дълбоко изследвах процесите и мисля, че 39 държавни театъра плюс общинските са прекалено много за България. Тук министърът е прав. Във Франция например има четири национални театъра. Докато само в Париж има 240 театъра с друга собственост. Затова е нужно да погледнем ситуацията отвисоко и в дълбочина. Нужни са критерии, защото не можем да бъдем по равно бедни. Този, който работи и продава, трябва да получава...

- А какво трябва да направи един шеф на театър и един актьор, за да се впише в пазарната икономика?
- Преди 5 години освободих щата в Народния театър и съм артист на свободна практика. При това положение играя в театър 199 и наскоро имах премиера – пиесата се нарича „Влез в час”. Заглавието е много съотносимо със ситуацията, в която живеем.

- Какво е посланието на героите, кой не е влязъл в час?
- Аз съм влязъл в час от 15 септември 1972 г. и оттогава не съм излизал.

- А какво беше участието ви в НДСВ и властта – влизане, излизане или бягство от час?
- Това беше заставане зад личността на последния български цар Симеон Втори.

- Имаше ли смисъл от това?
- Естествено. Смисълът е, че аз съм човек, който е за каузата и никога няма да се разделя с морала, с вярата и с любовта. В личностен план застанах зад Симеон Втори, защото моят дядо е бил царски офицер, който се е клел на Негово величество Борис Трети. По руска линия моите роднини са били доставчици на императорския двор на всичко, което касае метал, дори и на сабите, с които са се били руските войници и на които пише „С нами Бог”. Те са били ковани и лети в техните фабрики. Затова има нещо, на което държа, и това е честта. Аз не застанах зад партия, а зад неговата личност. Но освен емоционално, това беше и доста съзнателно, защото хората трябва да ценят личностите и институциите и да не се отнасят с пренебрежение към историята и моралното присъствие. Царят беше единственият човек, който след последните парламентарни избори си подаде оставката.

- Това е естествено поведение на лидер, изгубил изборите.
- То е естествено поведение, но не беше последвано от никой друг, който изгуби изборите. Аз му се обадих и го поздравих за този акт, защото това е европейско, цивилизовано поведение.

- Но в крайна сметка НДСВ изчезна от политическия терен.
- Важното е царят да не изчезне.

- Странно е да се говори с актьор на политически теми. Като гледате сегашната действителност, мислите ли, че скоро ще има изобщо за какво да си говорим с творците?
- Разбира се, че ще има. Ще има нужда от разговори за необходимостта от просвещение, от духовност, от култура. Без това сме абсолютно загубени. Рано или късно ще стигнем и до това. Човешките усилия винаги имат смисъл. Ако заради нещо съм се включил в политиката и съм застанал зад кауза, това е било желанието ми да помогна в сферата, в която съм вече над двадесет години. Не че нямаше колеги, които възприеха моето присъствие в бялата къща, на която пише „Съединението прави силата” - макар 86 процента от хората, които влизат там, да не знаят какво пише и да не го осъзнават - по друг начин и не отнесох подмятания от сорта на:

„Аха, депутатчето, я сега да му свалим няколко спектакъла...”

- Кой се отнесе така към вас?
- Директорът и зам.-директорът на „Сълза и смях”, т.нар. Младия Маркс – Венцислав Кисьов, и Васил Банов – „Кмете, кмете”. Свалиха два спектакъла по повод полагането ми на клетва в парламента. Аргументът им беше доста сензационен за мен – че един български депутат не може да участва в спектакъл със заглавие „SEХХХ”.

- Но в момента същите тези хора се оплакват от реформата като несправедливо засегнати...
- Нека. Аз ги предупредих, че което куче ме е залаяло, все е побесняло. Това беше любима приказка на моя дядо.

- Успяхте ли да научите нещо от политическата си дейност?
- Много неща научих. Бях доста нетърпелив. Вече не съм.

- И какво изтърпявате?
- Бой.

- И Бойко Борисов носи на бой.
- А, не! Аз не съм от хората, които се бият буквално. Може би Бойко понася буквален бой и затова Силвио Берлускони му мери гърба, мускулите и бицепсите. Аз нямам кой знае какви бицепси, въпреки че съм сложен добре. Но винаги съм бил привърженик на друг вид бойни изкуства, в които се използва силата на противника, а не собствената.

- Чия сила на свои противници използвате, за да победите?
- Лично аз нямам противници. И съм много сговорчив човек. Не че искам всички да ме обичат. Важното е да зная аз кого обичам. Но, ако някой посегне...

Едно интервю на Ива Николова

Андрей Баташов в последното си интервю: Искам някой да ме обича. Но такъв, какъвто съм

Точно преди три седмици и половина седяхме с Андрей Баташов в шумна и весела компания в едно заведение до НАТФИЗ. Беше късен обед или ранен следобед – онези часове, в които всеки бърза да тръгне нанякъде, но му се остава още, защото не иска да се раздели с хората наоколо. Моята среща беше с друг човек от компанията, но от дума на дума ми хрумна, че мога да направя интервю и с Баташов. Той беше в приповдигнато настроение, говореше разпалено, призоваваше с пародийна театралност сервитьорката да дойде на масата ни, но и в поведението, и в думите му имаше напрежение. И те бяха напълно лишени от несериозността, която обикновено обзема хората в такива компании.

Съгласи се да запишем разговора ни веднага. Всички на масата ни слушаха и дори подхвърляха реплики. Баташов обаче не им обръщаше внимание. Вече беше човекът, който говори и който внушава. Седяхме един до друг, разстоянието между нас беше сантиметри и нито аз свалях очи от него, нито той – от мен. Усетих се като в камерна пиеса, чиято роля е само да насочва разговора. Той изричаше всяка дума толкова страстно и искрено, че когато започна да произнася монолога от предстоящ моноспектакъл, изобщо не усетих, че това не са негови думи, а на героя от песата. Толкова органично се вписваха в настроението му, в интонацията му, в нажежения му поглед на уголемените от влага очи.

Тръгнах си преди него. Но по целия път монологът на Андрей и героя му звучеше в съзнанието ми. А докато свалях записа, разбрах, че моята заблуда не е била случайна и текстът на този монолог не са просто думите на персонаж от пиеса. Това беше самият Андрей Баташов. Част от това последно интервю излезе във в. “Шоу”. Ето и онези части от разговора ни, които останаха непубликувани.

- Кое е най-интересното ново събитие в живота ви с днешна дата?

- Най-интересна е постановката „Влез в час”. На сцената има един микрофон, един стол и един пожарогасител.

- Последното да не е някакъв политически намек?
- Не. Просто пуша на сцената и затова трябва да има пожарогасител. Другото интересно, че в момента се вработвам в едни много хубави текстове. Те са от автор, който има славянски характер и движение на душата. Става дума за друг моноспектакъл пак в Театър 199. В тези текстове героят казва така: „Аз искам някой да ме обича. Но такъв, какъвто съм. Да съм нужен някому. Защото излизам – булевард, осветен булевард, прекрасен булевард. Движение. А аз никому не съм нужен. Вървя, отдясно виждам един билборд. Един мъж – хубав, здрав, с бели зъби, с четка за зъби и паста за зъби. Но и на него не съм му нужен. Вървя по-нататък и от другата страна виждам мъж и жена – хубави, красиви, здрави, гледат мобилния си телефон – сигурно решават новия тарифен план, но и на тях не съм им нужен. Вървях по-нататък и изведнъж се сетих, че май този с четката за зъби и тези от отсрещния билборд са си нужни един на друг. Но аз никому не съм нужен.

- Това ли е сегашното състояние на Андрей Баташов?
- Не, това е моят текст.

- Публиката ли е мерната единица за успеха на театъра в пазарното общество?
- Не само публиката. Много е важно да се разбира каква е разликата между приход и печалба. Продаваемостта е едно, но за да реализираш печалба, това означава първо да се разплатиш, да реализираш разходната част. Не е възможно да живеем в пазарна икономика, а да продължаваме да творим, независимо в кой вид изкуство, по стари и за съжаление абсолютно нереформирани критерии от преди 20 и повече години. Струва ми се, че тази държава все повече иска да ни управлява, без да се погрижи за нуждите, които има всеки нормален човек, освен да бъде управляван и контролиран. Контролът е нещо, към което аз се отнасям много положително, но когато става прекален, ми идва малко в повече.

- НДСВ – партията, от която бяхте депутат, май изчезва от политическия терен.
- Важното е царят да не изчезне. И тъкмо в това е големият въпрос – че той може да не е парламентарно представен да речем от партия, но стои в съзнанието на много хора и е критерий, с който те понякога си сверяват часовника.

- Сверявайки часовника си с онази политическа ситуация, какво виждате в момента?
- Не зная дали трябва да правим сравнения, но си мисля, че ще мине още малко временце и ще му дойде времето, когато българинът ще си даде сметка, че когато царят беше политически фактор, неговото управление е тъкмо онова нещо, което в момента много липсва.

- Според вас през последните 20 години никой ли не е съизмерим с него?
- От тези, които ни управляват в момента, за съжаление, абсолютно никой.

- А не ви ли притеснява това, че много от членовете на НДСВ преляха в ГЕРБ?
- Мен нищо не ме притеснява. Аз стоя зад гърба на царя.

- Успяхте ли да научите нещо от политическата си дейност?
- Много неща научих. Бях доста нетърпелив. Вече не съм.

- И какво изтърпявате?
- Бой.

- И кои са ви противниците?
- Лично аз нямам противници. И съм много сговорчив човек. Не, че искам всички да ме обичат. Важното е да зная аз кого обичам. Но, ако някой посегне... В айкидото, ако някой посегне, просто продължаваш движението на противника, докато го отпратиш, където му е мястото.

Едно интервю на Ива Николова

http://www.blitz.bg

АНДРЕЙ БАТАШОВ ПОЧИНА

ОЩЕ ЗА АНДРЕЙ БАТАШОВ